Робеви или Робевци (понякога фамилията традиционно за местния говор е назовавана Робе) е голям патриотичен българскирод от Охрид. Членове на фамилията са видни български общественици, възрожденци, просветни дейци, лекари и търговци от Македония.
Според охридчанина Михаил Огнянов родът е наследник на аристократичния род Гропа (Ропа) от XIV век, но сведения за него има само от XVIII век.[1]
Търговската къща „Робеви“ е основана в Охрид в 1792 година от Стефан Христов Робев (около 1735 - 1814). След смъртта му в Охрид в 1814 година синовете му Ангел (1785 - 1861) и Анастас (1789 – 1869) разширяват фирмата, откриват клон в Битоля през 50-те години и търгуват с Виена и Лайпциг. Битолският клон постепенно се превръща в централен. В 1855 година е открит клон във Виена – „Братя Робеви и синове“.
Бизнесът се разраства още повече при следващото поколение Робеви – синовете на Ангел Константин (1818 - 1900), Наум (1833, Охрид - 11 май 1863, Виена), Евтим (1835, Охрид - 26 юни 1863, Виена) и Стефан (14 юли 1842, Охрид - 1880, Виена) и на Анастас Йоаким (1820, Охрид - август 1878, Битоля), Димитър (1822 - 1890), Никола (1831 – 1906). В 1863 година фирмата е преименувана на „Анастас Робев и синове“, а в 1869 година – на „Синове Анастас Робеви“. Представителства са открити в Лайпциг, Белград, Триест, Сараево, Цариград, Банат, Босна, Албания. Търговията на фирмата е с кожи и кожарски изделия, платове, зърнени храни и други и е с Будапеща, Берлин, Хамбург, Манчестър, Лондон, Марсилия, Лион и с много градове в българските земи. Дейността на фирмата е особено активна през 70-те години. Робеви са акционери в много европейски банки. В края на 60-те и началото на 70-те години в съдружие с Димитър Биолчев откупуват данъци в Прилепска каза.[2]
Фирмата започва да запада след 1878 година – в 1881 година е затворен виенският клон, а след 1890 година битолската централа се занимава предимно с вътрешна търговия.
↑Янева, Светла. Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX век, София, Нов български университет, 2011, с. 131-132, 164-165, 386-387.
↑Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788 – 789.
↑Бакалов, Георги. История на българите: В 8 тома. Късно средновековие и Възраждане, Издателство Знание, София, 2004, стр. 470.