Акт на въстаниците от Кресненско-Разложкото въстание, разпределящ задълженията на общото командване, въстаниците и войводите, подписан от „вождъ Иванъ Капчевъ“
В 1859 година Иван Капчев е ученик на Кузман Шапкарев в родния му Охрид. Димитър Миладинов настоява той да бъде изпратен да продължи образованието си в Русия. Охридският гръцки владика обаче кара настойниците му Георги Капчев и Христо Капчев да заявят, че момчето е изпратено в Русия без тяхно съгласие и след дипломатически скандал и размяна на ноти между двете правителства Капчев е върнат в Охрид от новия руски консул в Битоля Михаил Хитрово. Скандалът с Капчев е поводът за арестуването и затварянето на Димитър Миладинов в Цариград.[3]
Капчев завършва семинария в Смоленск.[4] На 11 май 1877 година се записва във II рота на I дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската война и за проявена храброст е произведен в унтерофицер[1] на 1 юли 1877 година. Уволнява се от Опълчението на 1 юли 1878 година.[5]
След това Капчев живее в Свободна България – Русе, Самоков и София. Работи като надзирател на Софийския болничен склад, а по-късно като контрольор в Тютюневата фаблика в Самоков и като кантонер в Русенския окръжен технически отдел.[5]
↑ абвХристов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 107.
↑Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 – 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, 2003, стр. 241 – 268.
↑Енциклопедия България, том 7, София, Издателство „Проф. Марин Дринов“, 1996, стр. 660.
↑ абХристов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 108.
.svg){kind=small}
