Вера Битракова-Грозданова Вера Битракова-Грозданова
северномакедонска археоложка
Родена	19 юли 1939 г. (85 г.) Охрид, Кралство Югославия
Учила в	Загребски университет
Научна дейност
Област	археология
Работила в	Скопски университет
Публикации	„Старохристијански споменици во Охрид и Охридско“, „Споменици од хеленистичкиот период во СР Македонија“, „Религија и уметност во антиката во Македонија“
Известна с	изследванията си на урбанизацията на античните селища, монетосеченето и раннохристиянското изкуство

Вера Битракова-Грозданова (на македонска литературна норма: Вера Битракова-Грозданова) е видна северномакедонска археоложка и университетска преподавателка.^[1]

Родена е на 19 юли 1939 година в Охрид, тогава Кралство Югославия, днес в Северна Македония, в големия охридски род Битракови.^[2] В 1958 година завършва гимназия в родния си град. В 1963 година завършва специалност археология във Философския факултет на Загребския университет и започва работа като уредничка по антична археология и нумизматика в Народния музей в Охрид. Започва да провежда разкопки в Охрид и околността. В 1972 година се мести като уредничка в Скопския археологически музей, където работи до 1975 година. В 1974 година става магистър по антична археология във Философския факултет в Загреб, а в 1984 година отново в Загреб става доктор по класическа археология.^[1] От 1975 до 2004 година работи като редовен професор по история на изкуството на старите народи (класическа археология и антична археология на Балканите) в Института за история на изкуството и археология на Философския факултет на Скопския университет.^[2][1] Специализира в Париж и Атина. Редактира списание „Macedoniae acta archaelogica“ (броеве 9 - 15). В 1999 година получава Хердерова награда от Виенския университет.^[1] Избрана е за редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата на 27 май 2009 година.^[2][1]

Предмет на научните изследвания на Битракова е урбанизацията на античните селища, връзката между произведенията на изкуството и античните култове, керамичните и накитните занаятчийски центрове, монетосеченето и раннохристиянското изкуство. Води разкопки на Плаошник в Охрид, Октиската базилика, Студенчищката базилика, Делогожди, Баргала, Стоби, Крани, Претор, Курбиново, Голем град.^[1]

Води систематични проучвания с прекъсвания от 1979 до 1990 година от страна на Народния музей в Струга на Делогожданската базилика. Открити са 102 гроба. Находките са в Народния музей в Струга.^[3]

Неин съпруг е видният византолог и политик от Северна Македония академик Цветан Грозданов.^[4]

• „Старохристијански споменици во Охрид и Охридско“, Охрид, 1975. (Старохристиянски паметници в Охрид и Охридско)
• „Споменици од хеленистичкиот период во СР Македонија“, Скопје, 1987. (Паметници от елинистическия период в СР Македония)
• „Религија и уметност во антиката во Македонија“, Скопје, 2000. (Религия и изкуство в античността в Македония)

Портал „Биографии“          Портал „Археология“          Портал „Македония“