Боро Митрикески Боро Митриќески
скулптор от Република Македония
Роден	10 май 1927 г. Прилеп, Кралство на сърби, хървати и словенци
Починал	24 ноември 2018 г. (91 г.) Скопие, Република Македония
Семейство
Деца	Антонио Митрикески

Боро Митрикески (на македонска литературна норма: Боро Митриќески) е виден скулптор от Република Македония, академик.^[1][2]

Роден е на 10 май 1927 година в град Прилеп, тогава в Кралството на сърби хървати и словенци. Завършва художествена гимназия в Скопие в 1949 госина. Учи скулптура при Димо Тодоровски. Продължава образованието си в Академията за изящни изкуства в Загреб, където учи при Гърга Антунац и Андрия Кръстулович. Дипромира се в 1954 година в класа на Ваня Радаус и се установява в Скопие, където работи като учител по изкуства, а след това и като художник на свободна практика. От 1979 до 1984 година е директор на Художествената галерия „Даут паша хамам“ в Скопие, където се пенсионира.^[1]

Умира на 24 ноември 2018 година.^[1]

Боро Митрикески заема видно място в средното поколение македонски художници и скулптори, поколение, което внася радикални промени в пластичното идкуство на страната, доближавайки го до най-важните течения на съвременната европейска и американска скулптура.^[1]

Автор е на над 350 творби като фигури, актове, композиции, торсове, ортрети и малки галерийни скулптури от дърво, мрамор и бронз. От големите скулптури се отличават се „Железара“, метална скулптура в Скопие (1967), паметникът на Карпош от мрамор в Кратово (1970), паметникът на Националноосвободителната война в Царево село, Фонтанът „Дойрана“ в Дойран (1981), паметникът на Св. св. Кирил и Методий от бронз в Скопския университет.^[1][3]

В портретите си „Моята майка“, „Блаже Конески“, „Лазар Личеноски“, „Петър Мазев“, „Марко Цепенков“ и други Митрикески успешно улавя характера и психологическата изява на личността, като п„одходът към третирането на пластиката във фигурата е стилизиран и опростен, с подчертан лиризъм и мекота“.^[1]

Митрикески прави редица самостоятелни изложби, основно в Република Македония и бившите югославски републики и участва в много групови изложби в Александрия, Белград, Виена и други. Член е на групата „Мугри“.^[1]

• 
  Паметникът на Карпош в Кратово (1970)
• 
  Жена борец в Скопие (1972)
• 
  Фонтанът „Дойрана“ в Дойран (1981)
• 
  Паметникът на загиналите борци в Царево село
• 
  Паметникът на Св. св. Кирил и Методий в Скопския университет (1990)
• 
  Паметник на Свети Георги Кратовски в Кратово (2005)
• 
  Паметник на Кръсте Мисирков в Скопие (2012)

Боро Митрикески е носител на множество награди и признания, сред които Републиканската награда „11 октомври“ и наградата „Нерешки майстори“ на Дружеството на художниците на Македония.^[1]

За редовен член на Македонската академия на науките и изкуствата е избран на 26 юли 1997 година.^[1]

Нормативен контрол GND ISNI NKC IdRef VIAF WorldCat

Портал „Македония“