Жужелци се намира на 21 километра югозападно от град Костур (Кастория) и на 10 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико).
История
Етимология
Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от думата жужел, означаваща насекомото жътвар. Сравним е глаголът жужя.[3]
В Османската империя
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година с 11 семейства под името Жужелджи.[4] Основна забележителност на Жужелци е църквата „Света Неделя“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.[5] Край селото са развалините на средновековната църква „Свети Димитър“.[6]
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Зузилца като село с 500 жители гърци.[12]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, пишещ в 1910 година:
„
Жужелци (Ζούζελτση), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. Заедно със Старичани и Осничани е център на българските усилия в Костенарията. Сега Българският комитет, чрез задоволяване на интересите на глупавите жители на селото, ги поддържа в схизмата.[13]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Югелци е обозначено като българско селище.[17]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1914 до 1919 година 50 жужулчани, а след 1919 още 55 емигрират в България по официален път.[12]Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Жужелци има 60 къщи славяни християни.[18] В 1928 година селото е прекръстено на Спилеа.
В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Жужелци
„
населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[19]
“
През Втората световна война в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото е изгорено от германците.[20] По време на Гражданската война селото също пострадва силно и 124 души се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[1]
Прекръстени с официален указ местности в община Жужелци на 5 май 1969 година
Стефо Калчов, гръцки комунист, сражавал се в редиците на ЕЛАС в периода на окупацията 1942 – 1944 година; заловен в сражение с германците край село Нестрам е измъчван, отрязани са му ушите, носът и избодени очите, след което е обезглавен[25]
Филип Попташов, наказан от ВМОРО за предателство през февруари 1904 година[23]
Христо Попделбов, български революционер, деец на ВМОРО[26]
Яни Хаджипаскалев, български революционер, заедно с брат си Димитър е сред лидерите на българското църковно-учебно дело в Хрупища
Македоно-одрински опълченци от Жужелци
Александър Христов (Алекси, 1880 – след 1943), македоно-одрински опълченец, 4-та рота на 2-ра скопска (или 10-а прилепска) дружина, 3-та рота на 11-та сярска дружина;[27] на 25 март 1943 година, като жител на Сушина, Преславско, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[28]
Димитър Алексиев, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, Шеста охридска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 8 юли 1913 година[30]
Димитър Живков, македоно-одрински опълченец, Първа рота на девега велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[31]
Димитър Христов (Мито, 1860 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[32]
Димитър Янков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма кумановска дружина[33]
Иван Христов (1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина[34]
Киро Христов (1856 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Десета прилепска дружина[35]
Костадин Паскалев (Паскалиев, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота и нестроева рота на Седма кумановска дружина[29]
Никола Димитров, (1892 – ?) македоно-одрински опълченец, нестроева рота на Седма куманосвска дружина[36]
Паскал Н. Томов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Трета рота на Тринадесета кукушка дружина, безследно изчезнал на 13 май 1913 година. Може би идентичен с Паскал Николов.[29]
Паскал Николов (Ников, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев[37]
Петър Василев (Василов, 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Седма куманосвска дружина[38]
Сотир Николов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на бронзов медал[39]
Тома Георгиев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Десета прилепска дружина, Трета рота на Единадесета сярска дружина[40]
↑Παναγιωτίδης, Γιώργος Π. Σ. Τα Καστανοχώρια // Μακεδονικόν Ημερολόγιον Δʹ. εν Αθήναις, Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου, 1911. σ. 136. Архивиран от оригинала на 2020-10-25.
↑Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 9.