Нестрамци

Нестрамци (на гръцки: Νεστορίτες, Несторитес) са жителите на село Нестрам (Несторио), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Нестрам

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й — К – Л – М – Н – О — П – Р – С – Т – У — Ф – Х – Ц – Ч – Ш — Щ – Ю – Я

А

Евстатий Шкорнов
Христо Хаджиев
Реклама на Георги Василев от Нестрам в Българо-американския алманах, 1922 г.
Реклама на Бакалницата, месарница и салон на А. Василов от Жужелци, Леонида Марко от Нестрам и Иван Кираджиев от Хрупища, емигранти в Синсинати, САЩ
  • Алеко Пашов - Филипиде (? – 1949), гръцки комунист; член на КПГ от 1943 година; сражава се в редиците на ЕЛАС по време на окупацията на Гърция; след Споразумението от Варкиза е преследван; доброволец в ДАГ от 1946 година; командир в 14-а бригада; в 1948 година е тежко ранен; загива на 11 април 1949 година при отбраната на Грамос[1]
  • Александър Трифонов (1880 – 1949), български революционер и общественик
  • Андон Чачев (Αντώνιος Τσάτσης), гръцки андартски деец, агент от III ред[2]
  • Андреас Радос (1938 – 2019), гръцки поет и преводач от Румъния[3]
  • Афродита Дуваловска - Флога (1922 – 11 ноември 1948), гръцка комунистка, по време на Втората световна война се включва в редовете на ЕПОН; в началото на 1944 година става партизанка в редовете на ЕЛАС; преследвана след Споразумението от Варкиза; от 1946 година войник на ДАГ; завършва Военното училище на ДАГ; взема участие в битките за Грамос през 1948 година; с нейната част се сражава в Горуша планина, където е ранена; загива на 11 ноември 1948 година при Буковик - Вич[4]

В

  • Васил Милев (Малев, Мелев, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 1 рота на 13 кукушка дружина[5]

Г

  • Георги Димировски (р. 1941), северномакедонски учен
  • Георги Стоянов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[6]
  • Григор Костов Гемов (1888 – 1958), български революционер, македоно-одрински опълченец, деец на МФЕО, ВМРО (об.)
  • Григор Христов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[7]
  • Григор Янчев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[8]

Д

  • Димитър Атанасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[9]

Е

Ж

  • Живко Харизов (Хризов, Ризов, 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 3 рота на 13 кукушка дружина[11]

З

И

  • Иван Радев (1902 – 1969), български и гръцки комунистически деец

К

  • Кераца Висулчева (1911 – 2004), северномакедонска художничка
  • Козма Калояни (1917 – 1947), гръцки комунист, член на ГКП от 1941 година; арестуван в 1942 година от италианските окупационни власти; лежи в затворите в Костур и Атина повече от една година; освободен през август 1943 година и се включва в редиците на ЕЛАС; член на Нестрамския районен комитет на КПГ; след Споразумението от Варкиза продължава своята дейност в района; през април 1947 година попада на засада край село Чука и при завързалата се престрелка е тежко ранен; успява да стигне до селото и да се скрие в една плевня, където е изгорен жив; обгореното му тяло е разнасяно из съседните села и в родното му село[12]
  • Кузма Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Христо Цветков[13]
  • Колю Радовски със сина си Калюц, строителни предприемачи в Кавала[14]
  • Коста Василев Чалмов (Чаммов, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска съединена чета[15]
  • Коста Георгиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина[16]

М

  • Марко Пальобеев (Μάρκος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от II ред, член на местния гръцки комитет[2]
  • Марко Паскалев (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, носител на кръст „За храброст“ IV степен[17]
  • Марко Поптърпов (1846 – 1936), гръцки андартски деец[2][18]
  • Методи Попов, български емигрантски деец, секретар на Костурското братство
  • Михаил Хаджиев (Μιχαήλ Χαντζής), гръцки андартски деец, агент от III ред[2]
  • Мишо Дишлян (около 1756 – ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[19]
  • Мъне (около 1751 – ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[19]

Н

  • Ники Гечева (1922 – 2008), участничка в Гражданската война
  • Ники Динга (? – 1949), гръцка комунистка, членка на КПГ от 1944 година, като по време на окупацията е членка на ЕПОН; след Споразумението от Варкиза с цялото си семейство е интернирана в Четирок; включва се в редовете на ДАГ от 1947 година; получава офицерско звание; в в битката за Лерин в 1949 година е обкръжена и се самоубива<[20]

П

  • Павел Пальобеев (Παύλος Παλιόμπεης), гръцки андартски деец, агент от III ред, убит от Васил Чекаларов през септември 1903 година на площада в селото[2]
  • Павел Шкарпов (Павле Шкорлев, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[21]
  • Панде П. Ризов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина[22]
  • Пандели Паскалев Гечев (1918 – 2005), участник в гражданската война, емигрира в Узбекистан (1949), през 1967 емигрират в България
  • Пандо Димитров (1878 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[23]
  • Пандо Дуваловски (1924 – 3 септември 1948), гръцки комунист, арестуван от италианците и лежи в затвора, от където е освободен след капитулацията на Италия през септември 1943 година; включва се в редовете на ЕЛАС; завършва офицерската школа; присъединява се към ДАГ; участва като ротен командир в отбраната на Грамос, където е ранен; загива на 3 септември 1948 година като командир на рота в битката на Дъмбенската планина край Бела вода; посмъртно произведен в чин майор[24]
  • Пандо Хаджиев, гръцки андартски деец
  • Пандо Янков (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[25]
  • Паскал Пляков (? – 1910), български общественик, убит в Кавала от гръцки терористи. Синът му Ламбо Паскалев заедно с Георги Керанов се занимава с търговия със зърнени храни в Ксанти[14]
  • Просо (около 1751 – ?), български майстор строител, роден в Горни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., участвал в реконструкцията на Рилския манастир в 1816 – 1819 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[19]

Т

  • Танас Калоянов (1918 – 1947), гръцки комунистически деец
  • Танас Пашов (1924 – 1948), гръцки комунист; член на КПГ от 1942 година; един от първите, които се включват в частите на ЕЛАС, като взима участие в сражения срещу италианските и германските окупатори по време на Втората световна война; след Споразумението от Варкиза е арестуван и измъчван от полицията; един от първите, които се включват в редовете на ДА; капитан в 14-а бригада; загива като ротен командир на 17 април 1948 година в местността Горица; посмъртно произведен в чин майор[26]
  • Темистокли Зиовски – Лаократис, гръцки комунист.[27]
  • Теодора Скорну (1922 – 1948), гръцка комунистка, в 1941 година става членка на КПГ; в 1942 година е избрана за член на Костурския околийски комитет на ЕПОН; след Споразумението от Варкиза е арестувана и лежи в затворите в Костур и Кожани; включва се в редовете на ДАГ от 1946 година и става политкомисар; участва в отбраната на Епир, Грамос и Вич; загива през август 1948 година в отбраната на Грамос, на връх Жужел; посмъртно повишена в чин капитан.[28]
  • Тоду Тодувичен (около 1741 – ?), български майстор строител, роден в Долни Нестрам, преселил се в Брацигово през 1791 г., представител на Брациговската архитектурно-строителна школа[19]
  • Тома Пападимитру – Чоляс (1921 – 1949), гръцки комунист, израства в бедно семейство от малък започва да работи като строител и дърводелец; става член на КПГ в 1941 година, в 1943 година се включва в редовете на ЕЛАС; след Споразумението от Варкиза е избран за секретар на Нестрамската партийна организация; в 1946 година е сред първите които стават доброволци в ДАГ; от редник стига до чин капитан; от 1946 до 1949 годин е раняван на два пъти; награден с медал в 1948 година при отбраната на Грамос; загива на 21 април 1949 година на Грамос край Автомата; посмъртно е повишен в майор[29]
  • Трифун Паскалов (р. 1934), северномакедонски учен

Ф

  • Фоти Гечев (1924 - ?) участник в съпротивата, емигрант в България

Х

  • Хариси Попов (Χαρίσιος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец, агент от II ред[2]
  • Христо Андреопулос, гръцки комунист, арестуван от италианците в годините на окупацията през Втората световна война и самоубил се при Чука[30]
  • Христо Капитанов (1866 – 1939), български учител и революционер
  • Христо Киров (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[31]
  • Христо Митов, български революционер от ВМОРО, четник на Ной Димитров[32]
  • Христо Спасов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 11 сярска дружина[33]
  • Христо Хаджиев, гръцки андартски деец
  • Христо Янев Ралев (1888 – 1915), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина.[34] Безследно изчезнал през Първата световна война.[35]
  • Христос Госльопулос (р. 1956), гръцки политик, кмет на Нестрам

Я

  • Янаки Динков Павлов, свещеник в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Блатец, Сливенско
  • Яне Георгиев (Яни, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 или 7 ноември 1912 година при Узун Химитлер[36]
  • Яни Калапути, гръцки комунист, член на ГКП; арестуван от време ва германската окупация на Костурско през Втората световна война; след жестоки мъчения е обесен от германците в Костур[37]
  • Янко Спасов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[33]

Други

Бележки

  1. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 224. (на английски)
  2. ↑ а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 87. (на гръцки)
  3. ↑ Λυπάμαι που δεν είμαι Έλληνας» - ανθολογία τεσσάρων Ρουμάνων ποιητών στην ελληνική γλώσσα
  4. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 106 - 108. (на английски)
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 437.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 667.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 63.
  10. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 156. (на английски)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 756.
  12. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 135. (на английски)
  13. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52
  14. ↑ а б Радев, Кирил. Лични бележки за село Нестрам, Костурско. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 55.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 794.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 158.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 540.
  18. ↑ Mαζαράκης - Αινιάν, I. K. Ο Μακεδονικός Αγώνας. Αθήνα, Δωδώνη, 1981.
  19. ↑ а б в г Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 януари 2021 г.
  20. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 101. (на английски)
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 806.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 595.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 225.
  24. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 109. (на английски)
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 822 – 823.
  26. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 225. (на английски)
  27. ↑ Фотева – Вера, Евдокија. До Пеколот и Назад. Toronto, Canada, Risto Stefov Publications, 2012. с. 26. (на македонска литературна норма)
  28. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 275. (на английски)
  29. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 223. (на английски)
  30. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 50. (на английски)
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 347.
  32. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  33. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 629.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820.
  35. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 31
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
  37. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 130. (на английски)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“