Костурска съединена чета
Ръководството на съединената костурска чета: отпред Търпо Шалапутов, Иван Попов, Васил Чекаларов, Христо Силянов, отзад Сотир Савов от Смърдеш, Кръстьо Калабуров, Андон Попщерев, Тома Желински и Ването Канчев от Косинец[1]
Информация
Активна	1912
Държава	България
Тип	партизанска чета
Роля	подпомагаща Гръцката армия в Балканската война
Размер	45 (към 18 септември 1912)
Командири
взвод № 4	Васил Чекаларов
взвод № 5	Иван Попов
взвод № 6	Христо Силянов

Костурската съединена чета e българска военна част, участвала в Балканската война през 1912 година, включваща доброволческите чети на Македоно-одринското опълчение № 4 с войвода Васил Чекаларов, № 5 на фелдфебел Иван Попов и № 6 на Христо Силянов. Четата тръгва от България с 45 души личен състав - 20 души чета в № 4, 15 в чета № 5 и 10 души в № 6, но числеността ѝ се променя по време на бойния път.^[2] Отрядите на съединената чета пленяват 2500 турски войници край Костур.^[3]

Четвърти, Пети и Шести партизански взвод са формирани на 18 септември 1912 година. На 7 октомври 1912 година трите взвода като една сборна чета преминават река Вардар при Градец и Удово^[4] и два дни по-късно при Петрово се съединява за кратко с четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, Дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето, а четата достига до 150 души четници.

На 17 октомври четата се намира в Горничево, Леринско, откъдето войводата Марко Иванов заминава за Кайляри за среща с главнокомандващия гръцката армия. На 19 октомври гръцката армия и сборната чета провеждат първа съвместна акция при Кирли дервент, като след победата частите са посрещнати в Баница.^[5] На 20 октомври гръцката армия е разбита при Лерин и планираната обща акция срещу града е осуетена. Костурската чета освобождава последователно Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. След това са освободени и селата Апоскеп, Дъмбени, Габреш и Косинец.

След разгрома на Пета гръцка дивизия при село Баница сборната чета на Васил Чекаларов води ариергардни сражения с турския аскер и осигурява изтеглянето на гръцките части. При общото изтегляне четата прави опит да защити селата от напредващите турци. На 29 октомври четата подпомага гръцките войски при превземането на Кайляри, а на 8 ноември разбива и пленява 600 турски войници при Писодер и Желево. Ден по-късно пленяват още 100 турски войници при Капещица, а на 13 ноември обединените чети влизат в Костур, като са тържествено посрещнати от членовете на българската община, начело с архерейския наместник Панарет. На 29 ноември гръцките части се оттеглят от областта Кореща, а съединената чета се поставя в защита на селищата там.

Костурската съединена чета е разформирована в края на месец ноември 1912 година, като четниците се включват в редовните дружини на Опълчението.^[6] Васил Чекаларов заминава на 24 ноември за Солун и София, а почти всички четници се прибират по родните си места, като тези от България и няколко костурчани се разделят между Силянов и Попов, като Силянов потегля към Дъмбени, а Попов - към Смърдеш.^[7]

На 29 ноември турците нападат и завземат Билища, а гръцката войска панически се изтегля от Капещица през Дъмбени^[8], където в това време се намира Силянов с част от четата. Към него се присъединява Попов и заедно с набързо сформирана чета от Четирок завземат височините над Капещица, където дават отпор на турското настъпление.^[9] Новопристигналата от САЩ чета на Пандо Сидов и гръцки части впоследствие подпомагат четата и удържат турските нападения до 2 декември, когато на помощ идват две евзонски дружини, и с общи усилия отблъскват турските части.

След това сражение войводите и част от четниците се изтеглят от Костурско. Силянов минава първо през Костур, от там се среща с Попов в Кономлади, от където заедно напускат Костурско и заминават към Солун на 18 декември.^[10] Официално Костурската чета е разформирована на 20 декември 1912 година.

Войводата Христо Силянов описва бойния път на Костурската съединена чета в произведението си „От Витоша до Грамос“ (1920).

• Сборна партизанска рота на МОО

п б р Македоно-одринско опълчение Бригади 1-ва 1-ва дебърска  • 2-ра скопска  • 3-та солунска  • 4-та битолска  • 13-а кукушка (от 3 март 1913 г.) 2-ра 5-а одринска  • 6-а охридска  • 7-а кумановска (кюстендилска)  • 8-а костурска  • 14-а воденска (от 3 март 1913 г.) 3-та 9-а велешка  • 10-а прилепска  • 11-а сярска  • 12-а лозенградска (Юнашки легион, Арменска рота)  • 15-а щипска (от 3 март 1913 г.) Други части Партизански формирования  • Костурска съединена чета  • Сборна партизанска рота на МОО Опълченци Никола Генев  • Аврам Аврамов  • Александър Протогеров  • Петър Дървингов  • Андрей Ляпчев  • Асен Кантарджиев  • Луи Айер  • Пейо Яворов  • Симеон Радев  • Иван Попов  • Васил Чакаларов  • Христо Силянов Битки Балканска война (1912 – 1913) Мерхамли  • Балкан Тореси  • Шаркьой Междусъюзническа война (1913) Злетово  • Пашаджиково  • Редки буки  • Парадли  • Каменица  • Султан тепе  • Пониква  • Говедарник  • Повиен  • Калиманци Знамена 11-а сярска  • 1-ва дебърска  • 2-ра скопска  • 3-та солунска  • 4-та битолска  • 5-а одринска  • 6-а охридска  • 7-а кумановска  • 8-а костурска  • 9-а велешка  • 10-а прилепска  • 15-а щипска  • Арменска рота Памет Съюз на македоно-одринските опълченски дружества (1913 – 1952)  • „История на Македоно-одринското опълчение“ (1919, 1925)  • Юнашки паметник (1930 – 1947)  • Юбилеен лист на МОО (1932)  • „Български доброволец“ (1935 – 1944)  • Паметник на Македоно-одринското опълчение (1979)  • „Хора-реликви“ (1982)

Портал „Военна история на България“          Портал „Македония“