Търпо Георгиев

Търпо Георгиев
български революционер
Търпо Георгиев (вляво) със свои четници
Роден
1883 г.
Починал
29 март 1917 г. (34 г.)
Търпо Георгиев в Общомедия
Четата на Атанас Кършаков с отрязаната глава на войводата в село Дъмбени, 4 юли 1907 година. От ляво надясно: Търпо Георгиев, Липо Саров Кършаков, Пандо от Четирок и влах от четата на Александър Кошка. На втория ред влах от четата на Кошка, Доро от Дреничево и четник от Добролища.

Търпо Георгиев Бузов[1], известен като Бузльо, Бузлю,[2] Бузата и Четирски, е български и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Георгиев е роден в 1883 година в костурското село Четирок, тогава в Османската империя, днес Месопотамия, Гърция. Самоук. Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание като центрови войвода.

След смъртта на Никола Добролитски, четата предлага на Кузо Димитров да поеме войводството, но то отказва, тъй като е планирал заминаването си за България и за войвода е избран Търпо Георгиев.[3] Така Георгиев става самостоятелен войвода на чета с 5 четници в Костенарията, част от Костурския революционен район.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Костурската съединена чета на Македоно-одринското опълчение.[5] В 1913 година е арестуван от новите гръцки власти заедно с Кузо Димитров.[6]

Участва в Първата световна война. Умира от болест в болница в Гюмюрджина.[7][8]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

„ Търпо Четирски (Бузов) от с. Четирок, самоук, от бейски ратай в скоро време произведен войвода, ужасен деребейски джелатин, достоен наследник на предшественика си Кольо, израсъл в мизерия и най-големи страдания, най-свято и добросъвестно е изпълнил дълга си, като не е жалил никак труд, грижи и пренебрегвал опасности за охраната на роба. Умря от тежка болест в редовете на българската армия в настоящата всемирна война, при величието на своето отечество.[1] “

Бележки

  1. ↑ а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 54.
  2. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  3. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 156.
  4. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
  6. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 157.
  7. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 32.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 62.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“