Роден е в 1878 година в костурското село Бобища, тогава в Османската империя, днес Верга, Гърция. Брат е на дееца на ВМОРО Михаил Розов.
Четата на Никола Андреев и Манол Розов (първи на втория ред).Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Розов (13-и в първата колона).
При завръщането си от Гърция с товар оръжие заедно с Васил Чекаларов е заловен и затворен в Корча. След освобождението си от октомври 1902 година е учител в Бобища. От пролетта на 1903 година е в нелегалност и на Смилевския конгрес през пролетта на 1903 година е избран за член на Костурското горско началство. През Илинденското въстание оглавява Бобишката чета и участва в превземането на Клисура и това на Невеска.[7] В края на август заедно с Иван Попов и Лазар Поптрайков е начело на отряда тръгнал към Леринско и Прилепско. Загива на 3 септември 1903 година в сражението на връх Сокол (Сокле) в планината Нидже над село Пожарско (днес Лутраки, Гърция).[8][9][10][11]
Манол Розов от с. Бобища, свършил курса на българската реална гимназия в гр. Солун, ръководител на Пополекол до въстанието, всецяло посветен на благото народно, геройски и славно умря в люто сражение с турските орди и не в родния си край, а по неволю, чак в Мориховските висоти при завоя на Черна.[5]
↑Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
↑ абБистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
