Нидже
Нидже (понякога Ниче,[1] на македонска литературна норма: Ниџе; на гръцки: Βόρας, Ворас) е планина гранична между Северна Македония и Гърция. Най-висок връх е Каймакчалан, висок 2524 m. По името на върха често и цялата планина се нарича Каймакчалан, особено в Гърция.[2]
Имена
Името Ворас (Βόρας), означава „север“ и на Картата на Ригас Велестинлис е Вореас (Βορέας). Това име се употребява от Тит Ливий и други антични автори.[2] Името Нидже (на турски: Nice) е „турцизирана форма на по-старо Nis-, което е от и.е. корен (s)nēu- : (s)nəu- : (s)nǎu-, „тека, плувам“, гр. ναῦς, лат. navis, ст. инд. nāú-š и т. н.“.[3]
Камайкчалан от турски означава „Каймаков връх“.
Граници
На юг границите на планинския комплекс достигат до езерата Владовско (480 m), Островското (535 m), Петърското (570 m) и селищата Петърско (Петрес, 590 m), Церово (Клиди, 820 m) и Баница (Веви, 750 m). На изток е отделена от планината Кожух (Дзена) с шийката Пулевец или Пуловец (Πούλοβετς) на 1160 m, откъдето започват противоположните потоци Рожденска река на север в Северна Македония и Порой (Χείμαρρος, Πορόϊ) на юг в Гърция. На югоизток планината стига до град Воден (Едеса, 330 m) и Драгоманския пролом, който я отделя от Паяк (Пайко). На запад планината достига до хълмовете на Вощарани (Мелити, 680 m) и гранична пирамида № 147 при Орта Оба (Месокамбос) и река Сакулева (Елашка) и Църна. По-голямата част от планината е в Гърция.[2]
Планината има две характерни образовани - Каймакчалан, където са най-високите върхове над 2000 m на юг и Нидже-Козяк (Νίτσε-Κόζιακ). Двете формации са разделени от реките Бела река и Пожарска (Λουτρών Αριδαίας, Πόζαρ). Откроява се по-малка формация на Пиперица (Πιπερίτσας) на югозапад. На някои карти Пиново-Кожух също се посочват като Нидже.[2]
Описание
По местоположението си и геоложкия си състав тя е сходна с Якубица, Баба и други възвишения. Съставена е от палеозойски материали, а в по-високите си части има мезозойски варовици. Скалите му са гнайс, доломитови варовици, шисти и амфиболити.[2]
Местността Ветерник (Πέτερνικ) с площ от 660 декара, в която има рядък петиглен бор и други редки биологични видове, е обявена за защитена местност в 1986 година. Северната планинска верига, която е обрасла с бук, черен бор, горски бор, елша, брястове, върби, чинари и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240001) и е определена като орнитологично важно място (039). В Натура 2000 са включени и Владовското езеро (1240004), както и езерата Петърско и Островско с околността им (1340004). Петърското и Островското езеро, които са обявени за места със специална природна красота в 1977 година, също са характеризирани като орнитологично важни места (045). Също така югоизточните краища на планината и по-специално районът на Драгоманския пролом и долината на река Мъгленица са част от мрежата защитени зони Натура 2000 (1240005).[2]
В района на Църна гора (Мавро дасос), на надморска височина от около 1450 m, до планинския път Кронцелево (Керасиес) - ски центъра, има хижа Сдружение „Приятели на Каймакчалан“. В скалистия район на Пожарския пролом е разположен Мъгленският пещерен парк с 15 пещери, в които са открити вкаменени мечи кости, както и петроглифи.[4]
Изкачването до върха от гръцка страна може да стане от ски центъра за около 2 часа. Понякога, особено през лятото, граничарине не позволяват изкачване без разрешение от 9-та леринска бригада.[4]
Европейската пътека за дълги разстояния E6 идваща от Лерин (Флорина, 680 m), Арменско (Арменохори, 620 m), Вощарани (Мелити, 680 m) и Сетина (Скопос, 770 m) минава през югозападната, южната и югоизточната част на Нидже и преминавайки през ски центъра на Метеризи, Църна гора, село Тресино (Орма, 320 m), Пожарско (Лутраки, 300 m), Струпино (Ликостомо, 220 m), Бахово (Промахи, 400 m) и Църнешево (Гарефи, 200 m), продължава за Тръстеник (Тириопетра) - Фущани в южното подножие на Пиново.[4]
Ски център
В гръцката част на планината е разположен ски центърът Каймакчалан.[5] Центърът се намира в западната част на планината, на югоизток от главния връх, в местността Метеризи, на надморска височина 2050-2450 m. Центърът е под ведомството на дем Воден и разполага с 14 писти и 6 лифта.[4]
История
Нидже планина е дълбоко свързана с българската военна история. По време на Първата световна война край връх Камакчалан българската армия води сражения със силите на Антантата.[6]
Върхове
Име |
Име |
Височина |
Местоположение
|
Каймакчалан |
Кајмакчалан; Προφήτης Ηλίας, Καϊμακτσαλάν, Καϊματσαλάρ |
2524 m[2] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 120
|
Чаулата |
Αγνάντι, Τζαούλατα, Τσαούλατα |
1660 m[2] |
|
Стража |
Αγνάντια, Στράτσα Όντρανικ, Στράζα |
1111 m[2] |
СЗ над Горничево
|
Голио рид |
Άδενδροq Γκόλιο Ρητ |
1160 m[2] |
ЮИ от Сетина
|
Локва |
Αετορράχη, Λόκβα |
1220 m[2] |
|
Орлето |
Αετορράχη, Όρλιατο |
1214 m[2] |
И от Вощарани, ЮИ от Сетина
|
Малък Ветерник |
Ακρίτας, Μικρό Πέτερνικ |
1517 m[2] |
|
Катрис |
Αλέξανδρος, Κατρίς |
1666 m[2] |
|
Кресна |
Αλώνι, Γιώργου, Κρέσνα, Γκρέσνα |
1303 m[2] |
|
Попово лозе |
Αμπέλια Παπά, Πόπο Βολόζι |
1772 m[2] |
|
Чалков прис |
Αναστ. Ρώμα, Τσάρκωφ Πρις |
1110 m[2] |
|
Милов Арджек |
Ανηφόρα, Τσάρκο Παβίνη, Μήλωφ Άρτζεκ |
1288 m[2] |
|
Бачо |
Ανθοτύρια, Διπλό Μπάτζο, Μπάτσο |
2024 m[2] |
|
Стари Бачо |
Ανθοτύρια, Παλιομπάτσο |
1920 m - 1800 m[2] |
|
Ветерник |
Άννα, Βετέρνικο, Άνω Πέτερνικ |
m[2] |
|
Горно Радово |
Άνω Ράδοβο, Τσαρικό Κίτσι |
1380 m[2] |
|
Бел камен |
Άσπρη Πέτρα, Μπελ Κάμεν |
1360 m[2] |
|
Бела Грота |
Άσπρος Σβώλος, Πλόκα Νίτζε, Μπέλα Γκρότα |
2366 m[2] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 117
|
Ушите |
Αυτί, Ούϊατε |
1100 m[2] |
|
Страчика |
Βραχώδες, Στράτσικα |
1560 m[2] |
|
Висима |
Βύσιμα, Μεγάλη Βύσιμα |
1440 m[2] |
И от Вощарани, ЮИ от Сетина
|
Кардина |
Γιδοβοσκή, Κόσβα Καρντίνα |
1105 m[2] |
С от Горничево
|
Глава, Гарвано |
Γκλάβα, Γκάρβονο[2] |
1260 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 126
|
Глава |
Γκλάβα |
1098 m[4] |
ЮЗ от Горничево, И от Баница
|
Гойлак, Делински дол, Лиляк |
Γοϊλάκι, Ντελίνσκι Ντολ, Λιλιάκος |
1216 m[4] |
С от Петърско, И от Горничево
|
Голио връх |
Γυμνό, Γκόλιο Βόρφ, Γκόλιο |
1423 m[4] |
|
Голо било |
Γυμνό, Γκόλο Μπέλο |
1409 m[4] |
|
Катуница |
Γυμνό, Κατούνιτσα, Κατουνίστα |
1446 m[4] |
|
Слива |
Δαμασκηνιά, Σλίβα |
1420 m[4] |
|
Стлевица |
Δαμασκηνιές (ή Στλέβιτσα |
1642 m[4] |
|
Пройчи аргач |
Δίδυμα, Πρόϊτσι Αργκάτς |
1307 m[4] |
|
Грета |
Δοκάρι, Γκρέτα |
1604 m[4] |
|
Бела Грота, Козяк |
Δόντι, Μπέλα Γκρότα, Κόζιακ |
2147 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 117
|
Евдовица |
Εβδοβίτσα |
1691 m[4] |
|
Дзака |
Ζάκα, Τζάκα |
1604 m[4] |
|
Рамна бука |
Ίσια Οξυά, Ράμνα Μπούκα |
1494 m[4] |
|
Рамнините |
Ίσιωμα, Ραμνίντε |
1006 m[4] |
|
Богати дол, Чаркова падина |
Ίσωμα, Μπογκάτι Ντόλ, Τσάρκοβα Παντίνα |
1219 m[4] |
С от Горничево
|
|
Ιωάννου Μπραγιάννη, Μήλιο Τρόβο |
1060 m[4] |
|
|
Κακουρούς |
1300 m[4] |
|
Калето, Лиляк тепе |
Κάλετο, Λίλιακ Τεπέ |
1192 m[4] |
|
Калиника |
Καλίνικα |
1580 m[4] |
|
Кахоземица |
Καλογερίτσα, Καχοζεμίτσα |
1562 m[4] |
|
Камила |
Καμήλα |
1540 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 107
|
Капра |
Κάπρα |
1876 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 123
|
Каргувица |
Καργουβίτσα |
1460 m - 1200 m[4] |
|
Долна бука |
Κάτω Οξυά, Ντόλνα Μπούκα |
1201 m[4] |
|
|
Κόκκινη Πέτρα |
1360 m[4] |
|
Козяк |
Κόρακας, Κόζακας |
1703 m[4] |
|
Корасица |
Κοράκια, Κορατσίτσα, Κορασίτσα |
1420 m[4] |
|
Позикот |
Κορυφή Θωμά, Πόζικουτ |
1277 m[4] |
|
Козяк |
Κοτζιά, Κόζιακας |
1784 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 108
|
|
Κοτρώνι |
1702 m[4] |
|
Балкуцица |
Κοτρώνι, Μπαλκουτσίτσα |
1630 m[4] |
|
|
Κουρή |
1524 m[4] |
|
Гравица |
Κράβιτσα, Γκράβιτσα |
1780 m[4] |
|
Иричкова яма |
Λάκκες, Ιρίτσκβα Γιάμα |
1244 m[4] |
С от Горничево
|
|
Λανάρι |
1281 m[4] |
|
Ливади |
Λιβάδια |
1383 m[4] |
|
|
Λιμάνι |
1440 m[4] |
|
Люлка |
Λούλκα |
1189 m[4] |
Ю от Чеган
|
Китка |
Λουλούδι, Κίτκα |
1489 m[4] |
|
Аргач |
Λουλουδότοπος, Άργκατς |
1600 m[4] |
|
Китката |
Λουλουδότοπος, Κίτκατα |
1400 m[4] |
|
Лятиф аргач |
Λουλουδότοπος, Λιάντιφ Αργάτσ |
1320 m[4] |
|
Узун аргач, Узунов аргач |
Λόφος, Ουζούν Αργκάτσα, Ουζούν Αργκάτς |
1825 m[4] |
СЗ от Чеган
|
|
Μαύρη Πέτρα |
1820 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 114
|
Каракозяк, Козяк |
Μαυροκορυφή, Καρά Κοτζιά |
1817 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 109
|
Метеризи |
Μετερίζι |
2141 m[4] |
|
Метеризи |
Μετερίζι |
1884 m[4] |
|
Мицкова стена, Стриванка, Стриванка Яските |
Μίτσκοα Στένα, Στριβάνκα, Στριβάνκα Γιασίκιτε |
1140 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 129
|
Манастирище |
Μοναστήριστε |
2440 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 119
|
Манастир |
Μοναστήρι |
2552 m[4] |
|
Манастир |
Μοναστήρι, Μοναστήρ |
1520 m[4] |
СЗ от Чеган
|
Муртинич |
Μουριά, Όρλον, Μούρτινιτς |
1433 m[4] |
|
Багрова родина |
Μπαγραίϊκα, Μπάγροβα Ροντίνα |
1040 m[4] |
ЮЗ от Горничево, И от Баница
|
Нидже |
Νίτσε, Νίτσε Πλαν, Νίτζος |
1886 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 113
|
Добро поле |
Ντόμπρο Πόλιε |
1810 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 112
|
Буково |
Οξυά, Μπούκουβο |
1332 m[4] |
|
Грамада Периица, Байрако |
Ορόσημο, Γκραμάδα Περιΐτσα, Μπαΐρακο |
1016 m[4] |
|
Старо село, Селище |
Παλιοχώρι, Στάρο Σέλο, Σέλιστο |
1362 m[4] |
|
Попадия |
Παπαδιά |
1320 m[4] |
|
Чукара, Попо нивие |
Παπαδοχώραφο, Τσούκαρα, Πόπο Νίβιε |
1100 m[4] |
|
Папрат |
Πάπρατ |
1680 m[4] |
|
Мал Катрис |
Παρθένα, Μικρό Κατρίς |
1391 m[4] |
|
Камино |
Πετρόβουνο, Κάμινο |
1760 m[4] |
|
Борово |
Πεύκα, Μπούροβο |
1180 m[4] |
|
Борика |
Πευκόφυτο, Μπουρίκα |
1688 m[4] |
|
Пиперица |
Πιπερίτσα, Πιπερίτζα |
1996 m[4] |
СЗ от Чеган
|
Плочка |
Πλακάκι, Πλότσκα |
1084 m[4] |
|
Кунупица, Плочите |
Πλάκες, Κουνουπίτσα, Πλότσιτα |
1160 m[4] |
|
|
Πλάτωμα, Πολίτσες |
1500 m[4] |
|
Присово |
Προσήλιο, Πρέσο, Πρίσοβο |
1013 m[4] |
И от Вощарани
|
|
Πυργάκια |
2000 m - 1900 m[4] |
|
Рогач |
Ρόγκας, Αγνάντι, Ρογκάς |
1353 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 127
|
Скоцала |
Ρώμα Ιωάννου, Σκότσαλα |
1139 m[4] |
|
Шабана |
Σαμπάνι, Σαμπάνα |
1944 m[4] |
|
Шипково |
Σίπκοβο |
1609 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 125
|
Скала |
Σκάλα |
1212 m[4] |
|
Креминяк |
Σκληρή Πέτρα, Κρεμινάκ, Κρεμινάκος |
2151 m[4] |
|
|
Σκοπιά, Μνημείο |
1860 m[4] |
|
Караули |
Σκοπιά, Καραούλι |
1360 m[4] |
Гърция на юг от Добро поле
|
Сокол |
Σοκόλ, Γεράκι |
1827 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 115
|
Бистерта |
Σπηλιά, Μπιστέρτα |
1542 m[4] |
З от Чеган
|
Сталкова чума |
Στάλκοβ Τσούμα |
2228 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 122
|
Сталкова чука |
Στάλκοβα Τσούκα |
1646 m[4] |
|
|
Στάλος |
2300 m - 2200 m[4] |
|
Старвин вис |
Στάρβιν Βις |
1600 m[4] |
|
Старков гроб |
Στάρκοβ Γκρομπ, Στάλκοβ Γκρόβ/Γκρομπ, Κάπρα, Στάλκο Γκροπ |
1884 m[4] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 124
|
Куцубей |
Σταφίδες, Κουτχομπέϊγ, Κουτσούμπεη |
2399 m[4] |
|
Осман ага |
Στρατιώτης, Οσμανάκος |
1963 m[4] |
|
Гандич |
Τραυλού Κορυφή, Γκάντιτς |
1120 m[4] |
|
Скорна |
Τσαρούχι, Σκόρνα |
1760 m[4] |
|
Чукура тумба |
Τσεκούρα Τούμπα, Τσούκουρα Τούμπα |
1107 m[4] |
|
Цингелица |
Τσεκούρι, Τσιγκελίτσα |
1840 m - 1600 m[4] |
|
|
Τσεκούρι |
1220 m[4] |
|
Родина, Джиков рид |
Τσίκου Κορυφή, Ροδίνα, Τσίκοφρητ |
1016 m[4] |
|
Старико бачило |
Τσούκα, Στάρικο Βοτσίλο |
1765 m[4] |
|
Тъпан |
Τύμπανο, Τάπαν |
1504 m[4] |
|
Мала Висима |
Ύψωμα, Μικρή Βύσιμα |
1300 m[4] |
И от Вощарани, ЮИ от Сетина
|
Мариан тепе |
Ύψωμα Πάνου, Μαριάν Τεπέ |
1760 m[4] |
|
Калето |
Φρούριο, Κάλετο |
1040 m[4] |
С от Петърско
|
Шилигарникот |
Φύλακες, Σιλιγκράρνικουτ |
1140 m[4] |
|
Килиндерко |
Χαλί, Κιλιντέρκα, Κιλιντέρκο |
1726 m[4] |
|
Хармица |
Χαραμίτσα, Χαρμίτσα |
2257 m[4] |
|
Хасан ага |
Χασανάκος |
1782 m[4] |
|
Занов аржек |
Χριστοπούλου, Ζάνωφ Άρζεκ |
1129 m[4] |
СИ над Горничево
|
Попова нива |
Χωράφι Παπά, Πόποβα Νίβα |
1150 m[4] |
|
Вакарич |
Αγελάδα, Μπιλογιάσα, Βακάριτς |
828 m[4] |
|
|
Αετορράχη |
980 m[4] |
|
Шуйницата |
Ανήλιο, Στάρτσα, Σουϊνίτσατα |
950 m[4] |
|
Бела вода, Беловата |
Ασπρονέρι, Μπελόβατα, Μπέλα Βόδα |
936 m[4] |
|
Круша |
Αχλαδιά, Κρούσσα |
980 m[4] |
|
Крушите |
Αχλαδιές, Γκρούστε |
940 m[4] |
|
Варо |
Βέρο, Βάρο |
989 m[4] |
|
Грамадата, Корията |
Βράχοι, Κουριάτα, Γκραμάδατα |
845 m[4] |
С от Сетина
|
Стегало, Честеко |
Γ. Σταγγόλη, Τσέστεκο, Στέγαλο |
928 m[4] |
|
|
Γαβροκορφή |
869 m[7] |
|
Бара |
Γκούρνα, Μπάρα |
802 m[7] |
Гърция Северна Македония Пирамида № 135, СЗ от Крушоради
|
Голината |
Γυμνό, Γκολίνατα |
960 m - 900 m[7] |
|
Крастите |
Γυμνό, Κράστιτε |
840 m[7] |
|
Гьоница |
Δάσος Γκιώνη, Γκόνιτσο, Γκόνιτσα, Γκιονίτσα |
817 m[7] |
И над Забърдени
|
|
Ισιότοπος |
721 m[7] |
|
Калята |
Καλιάτα |
825 m[7] |
|
Камеливото |
Καμελίτσα, Καμελίβοτο |
936 m[7] |
|
Буро |
Καστανιές, Μπούρο |
805 m[7] |
|
Главата |
Κεφάλι, Γκλάβατα |
838 m[7] |
|
Ремнис |
Κλέφτικη Κορυφή, Ρεμνίς |
742 m[7] |
|
Кобилица |
Κομπίλιτσα, Κοπιλίτσα |
641 m[7] |
|
Коритена |
Κορύταινα |
880 m[7] |
|
|
Κορυφή, Κιπισόρι |
813 m[7] |
|
Сопов рид |
Κορυφή Σόκου, Σόποφρητ |
948 m[7] |
|
|
Κουκούλι |
803 m[7] |
|
Кула |
Κούλα |
800 m[7] |
СЗ от Вощарани
|
Кула |
Κούλα |
720 m[7] |
|
|
Ληστού Πέτρα |
860 m[7] |
|
|
Μαύρη Πέτρα |
752 m[7] |
|
Мала страна |
Μεγάλη Μύτη, Μάλα Στράνα |
832 m[7] |
|
|
Μεγάλη Πέτρα |
900 m[7] |
|
Балов рид |
Μπάλιου Κορυφή, Μπάλοφρητ |
919 m[7] |
З над Горничево
|
Сита рид |
Μυτερή, Σιταρίτ |
820 m[7] |
|
Томарич |
Παναγιώτου, Τόμαριτς/Τομαρίτς |
822 m[7] |
|
|
Περιστέρια |
720 m[7] |
|
|
Πέτρα, Πέτρα Γκούρου |
805 m[7] |
|
Скарката |
Πετρότοπος, Σκάρκατα |
809 m[7] |
|
Широка падина |
Πλάτωμα, Σιρόκα Παδίνα |
723 m[7] |
СЗ от Вощарани
|
|
Σοφίκα, Τσιότσια |
788 m[7] |
|
|
Σπηλιά, Πιστέρα |
720 m[7] |
|
Рамнища, Найдово тарло, Найдова тарла |
Στρούγκα, Ραμνίστα, Ναΐδαβο Ταρλό |
896 m[7] |
СЗ от Пътеле
|
Обла |
Σύννεφα, Όμπλα |
913 m[7] |
|
Големо клепало |
Υπολ/γού Χολέρη, Γκολέμο Κλέπαλο |
998 m[7] |
|
Розенско, Злибанов |
Χαρ. Σταγγόλη, Ρόζενσκο, Ζλιμπάνωφ |
970 m[7] |
|
Слатина |
Χρυσότοπος, Στρέντνα, Σλάτινα |
906 m[7] |
|
Мица нива, Марица |
Χωράφι Μήτρου, Μήτσα Νίβα, Μαρίτσα |
751 m[7] |
|
Бележки
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 5.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 387. (на гръцки)
- ↑ Taszycki, Witold. Onomastica; pismo poświecone nazewnictwu geograficznemu i osobowemu. Т. 3. Zakłlad Narodowy im. Ossolińskich, 1957. с. 239-240.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк вл вм вн во вп вр вс вт ву вф вх вц вч вш вщ вю вя га гб гв гг гд ге гж гз ги гк гл Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 388. (на гръцки)
- ↑ Каймакчалан ски център, архив на оригинала от 16 април 2016, https://web.archive.org/web/20160416181551/http://www.hotelparadosiako.com/bg%26action%3Dkaimaktsalan-ski-center/, посетен на 3 март 2021
- ↑ Динчев, Евгений, Петър Атанасов. Високите планини на Северна Македония. Пътеводител, София, 1998.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 389. (на гръцки)
|
|