Боздаг

Тази статия е за планината в Драмско. За планината в Сярско, наричана Серски Боздаг, вижте Сминица.
Боздаг
Φαλακρό
Планината Боздаг от юг
Планината Боздаг от юг
41.2939° с. ш. 24.0947° и. д.
Местоположение на картата на Драмско
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отРодопи
Най-висок връхСвети Илия
Надм. височина2232 m
Подробна карта
Боздаг в Общомедия

Боздаг или Драмски Боздаг, понякога Мраморица (на гръцки: Φαλακρό, Фалакро) е планина в Егейска Македония, Гърция и България. Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина.[1][2]

Имена

В 1942 година, по време българското управление на Беломорието през Втората световна война, планината е прекръстена на Мраморица, име което не се налага.[3] В превод Боздаг от турски означава „Сива планина“',[4] а гръцкото име Фалакро орос – „Плешива планина“.

География

Изглед от Боздаг

Боздаг е разположена в южните части на Рило-Родопския масив между планините Стъргач, Кушиница, Чалдаг и Родопи и оградните Неврокопска, Зърневска и Драмска котловина.[2] В южното ѝ подножие лежи град Драма.[1]

На север и североизток планината стига до долината на река Места (Нестос) и областта Чеч. На изток е отделена от хребета Коджадаг с прохода Добросул (Кало Неро, 750 m) и двата насрещни потока[1] Цекурова[5] (Кофтеро, Поликарпос) и Чемерика (Платанорема), които са притоци съответно на реките Места и Драматица. През Коджадаг граничи с планината Чалдаг (Леканис Ори), а на юг е Драмското поле. На запад се разделя от двата планински масива Шилка планина (Агио Пневма) и Щудер (Агиос Павлос) с Ружденския проход (990 m) и Волашкия проход и противоположните реки Каменица (Ница), приток на Места и Милорема – Калина (Ксиропотамос), приток на Панега. Чрез късия планински гребен Щудер се свързва с планината Сминица (Меникио). Понякога Щудер неправилно е смятана за част от Боздаг.[1]

Най-северният дял на планината опира в река Места при селата Петрелик, Теплен, Беслен и Ракищен. В България е известен още като Бесленски рид (на гръцки Харакас). Най-висок връх е Чиплак баир (1091 m) на граничната бразда между България и Гърция.[6][7]

Шилка планина (Щилка) също понякога е смятана за част от Боздаг.[1] Тя е разположена между селата Зърнево, Руждене, Волак и Ливадища. Най-висок връх Шилка (Пневма, 1629 m) на гръцка територия. Североизточното му разклонение Висеник опира в Места при село Горна Лакавица.[6][7] В Гърция този дял е познат като Тартана или Агио Пневма.[8]

Според Петър Дървингов пространството северно от Ружденския проход до десния бряг на Места при Петрелик е Свети Тодор планина, а Шилка планина е местно название на възвишенията ѝ между селата Волак и Зърнево.[9]

Южният клон на Боздаг се нарича Дебелина и според Васил Кънчов обхваща най-високите части на планината покрай западното поречие на Места до вливането ѝ в Бяло море, включително по-ниската планина Чалдаг.[6] Според други данни Дебелина е значително по-малък клон и се намира южно от Волак и западно от Кончен и Бъбълец.[10]

Върхове

Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина, а втори по височина – Ва̀рдина – 2194 m. От останалите върхове по-известни са: Трия Кефалия (2176 m), Псевдодонти (2086 m), Карталка (2035 m), Тикълница (2020 m) и Момина могила (Корицомагула) (1996 m). Между Карталка и Свети Илия, на едноименния връх Снежница се намира Снежницата (Хионотрипа),[11] пропастна пещера с дълбочина 111 m[12] и диметър 20 m.[13]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Свети Илия, Боздаг Προφήτης Ηλίας, Μποζ Νταγ 2229 m[1] И над Бъбълец (Пирги)[2]
Айда Кеди Ξέφωτο, Αϊντά Κεντί 1269 m[1] Ю от Зърновица (Кастанохома) и СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2]
Асмалък Αγκαθωτό, Ασμαλίκ 860 m – 700 m[1] СИ от Височен (Ксиропотамос)
Бабица[1] или Бабища[2][14] Πευκών, Μπάμπιτσα 1620 m[1] ЮИ от Волак (Волакас)[2]
Бардичева Μπαρντίσεβα, Μπαρτσίτσεβα 1137 m[1] СЗ от Сидерово (Месовуни)
Балаш таш,[2] Батах Βουβαλότοπος, Μπατάχ 800 m[1] ЮИ от Ръженик (Харадра)[2]
Бряза Λευκή Κορυφή, Μπρεάζα 1500 m[1] СИ от Бъбълец (Пирги) и С от Свети Илия[2][2]
Брязица Μπρεαζίτσα 1540 m[1] С от Височен (Ксиропотамос)
Буземе[2] Музейме[14] Μοναστήρι, Μουζέϊμε 837 m[1] СИ от Плевня (Петруса)[2]
Бъбълец Κέδρος, Σφηνάκι, Βοβλίτσι, Βωμπλίτσι 1202 m[1] ЮЗ от Бъбълец (Пирги) и СЗ от Плевня (Петруса)[2]
Вардина Βάρδινα, Βαρδένα 2194 m[1] ИЮИ от Свети Илия[2]
Вилек[2] Απόκρημνο, Πύργος 1419 m[1] ССИ от Бъбълец (Пирги)[2]
Виран кале Φουντουκλούκι, Βιράν Καλέ 1057 m[1] ЮЮЗ над Кранища (Дендракия)[2] от турски „опустошена крепост“[15]
Голомбар Ζαρκάδι, Τουλούμι, Τουλουμπάρι, Τουλουμπάρ 1087 m[1] С от Мокрош (Ливадеро)[2]
Градища Περίβλεπτο, Γκρατίστα 996 m[1] ССИ от Височен (Ксиропотамос)[2]
Δαμασκηνιά 1131 m[1] ЮЗ от Бъбълец (Пирги) и СЗ от Плевня (Петруса)[2]
Дебелина Φουντουκιά, Ντεμπλεντέ, Ντέπλενε 1362 m[1] Ю от Волак (Волакас)[2]
Диканар Μικρή Κορυφή, Ντικανάρ 1386 m[1] ЮЮИ от Волак (Волакас)[2]
Δύο Κουνάβια 940 m[1] Ю над Сидерово (Месовуни)
Добровица Χρυσόβεργα, Ντομπροβίτσα 900 m – 700 m[1] СЗ от Плевня (Петруса)[2]
Дупал[2] Τρύπες 1080 m С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Дъбър, Нехтене Άγιος Δημήτριος, Νιχτενέ, Νίχτεν, Νυχτενές 1432 m[1] ЮИ от Бъбълец (Пирги)[2]
Ελάφι 1170 m[1]
Играло Ύψωμα Λουκίδη, Ιγράλο 940 m – 800 m[1] ЮЮИ от Бъбълец (Пирги)[2]
Йове тепе,[1] Исвет тепе[14] Μπαταλάδες, Γιοβέ Τεπέ/Λόφος 989 m[1] ЮЗ от Зърновица (Кастанохома)[2]
Кале Крана Κρανιές, Καλέ Κράνα 1015 m[1] Ю над Кранища (Дендракия)[2]
Калелък,[1] Калелъка[16] Ύψωμα Μαυρουδή, Καλελίκ 582 m[1] скалиста чукара И от Височен (Ксиропотамос)[2] с останки от стара крепост, кале, от турското kalelık[16]
Карталка Καρτάλκα 2035 m[1] З от Свети Илия[2]
Карталтепе, Клиседжик Καρτάλ Λόφος, Κλίσετζικ 1996 m[1] СЗ от Свети Илия[2][14]
Клепала Σταυρός, Μπαρτίσεβα, Κλέπαλαν 1069 m[1] СЗ от Сидерово (Месовуни)[2][14]
Κάστρα, Κάστρο 803 m[1] ЮИ над Бъбълец (Пирги)[2]
Κούκκος, Κούκος 740 m[1] ЮИ от Кранища (Дендракия)[2]
Косово[2] Κουρί 1456 m[1] ЮИ от Волак (Волакас)[2]
Кутра Κούτρα 805 m[1] чукара СИ от Волак (Волакас),[2][17] субстантивирано от прилагателното кутра, женски род от кутър, „къс“[17]
Куси Σπουργίτης, Κούσι 731 m[1] връх в Боздаг на СЗ от Дряново (Монастираки)[2]
Λεβέντικο 980 m – 900 m[1] СЗ от Ковица (Ватилакос)
Лист Λίστ 1081 m[1]
Ломер Λόμερ 1395 m[1]
Ляска Κορυφή, Λιάσκα, Νυχτενές 1216 m[1] ЮИ от Бъбълец (Пирги)[2]
Μακρυά Ράχη 1168 m[1] Ю от Перух (Агиос Петрос) и ЮЮИ от Сидерово (Месовуни)
Μακρυσύρραχο 822 m[1] ИСИ от Ръженик (Харадра)[2]
Μεσονήσι 1161 m[1] СЗ от Мокрош (Ливадеро)
Мешелик Κακούργα, Μεσελίκ 800 m[1] С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Момин връх Κοριτσομαγούλα, Κορυτσοκορφή 1996 m[1] СЗ от Свети Илия[2]
Морига,[1][14] Барула[2] Αυλάκι, Μορίγκα 1111 m[1] ЮЗ от Кранища (Дендракия)[2]
Орта тепе Μεσορράχη, Ορτά Λόφος 874 m[1] СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2]
Παπά Ράχη, Μπαμπαράχης 892 m[1] СИ от Ковица (Ватилакос) и С от Шипша (Таксиархес)
Περδικόρραχη 948 m[1]
Перис Ύψωμα Ελευθεριάδη, Πέρις 1200 m – 1143 m[1] ССИ от Височен (Ксиропотамос)[2]
Пилаф Οξυές, Πιλάφι 1470 m[1] С от Височен (Ксиропотамос) и З от Ковица (Ватилакос)
Пилаф тепе Στρογγυλή, Πιλάφ Λόφος/Τεπέ 1307 m[1] ССИ от Височен (Ксиропотамос) и З от Ковица (Ватилакос)[2]
Πύργος 1400 m[1] СИ от Вардина[2]
Подгорица, Голак Γυμνό, Ποτ Γκορίτσα, Κολάκι 1051 m, колонка на 1039 m[1] скалист хребет С от Височен (Ксиропотамос),[2][18] от под, гора + топонимична наставка[18]
Помак Пацо[2] Πλαγιά 962 m[1] СИ от Мокрош (Ливадеро) и З от Ръженик (Харадра)[2]
Πόρ Μάρτ 861 m[1]
Πριόνι 907 m[1] ЮЮЗ от Хадиркьой (Нестохори)[2]
Ψευτοδόντι 2070 m[1] З от Вардина и Ю от Свети Илия
Ράχη 1459 m[1] С от Височен (Ксиропотамос)
Ράχη Μύλου 834 m – 803 m[1] ЮИ от Сидерово (Месовуни)[2]
Ръженик Κοπτερό, Ρεζενίκ 912 m[1] Ю от Ръженик (Харадра) и И от Мокрош (Ливадеро)[2]
Самар Σαμάρι 740 m[1] ЮЗ над Мокрош (Ливадеро)[2]
Свети Георги Άγιος Γεώργιος 1401 m[1] СЗ от Бъбълец (Пирги)[2]
Свети Дух Άγιο Πνεύμα 1960 m[1] И от Волак (Волакас)[2]
Свети Илия Προφήτης Ηλίας 1308 m[1] И от Бъбълец (Пирги)[2]
Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 1107 m[1] ЗСЗ от Бъбълец (Пирги)[2]
Свети Никола Άγιος Νικόλαος 980 m[1] ССИ от Волак (Волакас)
Сидерово Τριγωνομετρικό Σιδέροβα 1070 m[1] Ю от Сидерово (Месовуни)[2]
Ситна[14] или Витриница[2] Άνω Οξυά 1813 m[1] С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Σκορπιός 900 m – 820 m[1] ЮЗ от Хадиркьой (Нестохори)[2]
Снежница, Карлянка[19] Χιονότρυπα 2112 m[1] СЗ от Свети Илия[2]
Σπήλε Λόφος 1032 m[1]
Στραβορράχη 909 m[1] СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2]
Σταυρός 1055 m[1] ССЗ от Ръженик (Харадра)[2]
Стенка Στήθωμα, Στένκα 920 m – 700 m[1] СЗ от Плевня (Петруса)[2]
Тикълница, Доди Στρογγυλό, Τικαλνίτσα/Τικολνίτσα, Δόντι 2012 m[1] С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Три бари Τρυμπάρι 846 m[1] ЗСЗ от Бъбълец (Пирги)[2]
Τρεις Οξυές, Τρία Δένδρα 1321 m[1] И от Бъбълец (Пирги) и Ю от Сидерово (Месовуни)[2]
Τρία Κεφάλια 2176 m[1] И от Свети Илия[2]
Χορός 1811 m[1] И от Волак (Волакас)[2]
Ципирин Βράχοι, Τσιπιρίν 1291 m[1] СЗ от Бъбълец (Пирги)[2]
Чернок Μαύρη Κορυφή, Τσέρνοκι, Τσέρνοκ 1134 m[1] С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Широк пот Πύργος, Σιρότ Πότ 1580 m – 1500 m[1] И от Вардина[14]

Геоложки строеж

Почти изцяло изградена от мрамори. В ниските части има кристалинни шисти, триаски пясъчници и наносни конуси. В западните части при село Руждене има гранит.[20] Характерни за планината са мраморните кариери. Скалите са покрити с глинеста почва.

Растителен и животински свят

Планината притежава значително флористично разнообразие – над 500 различни таксономични единици (растителни видове и подвидове).

Високите дялове на планината над 1000 m са включени в мрежата от защитени територи Натура 2000 (1140004) и са определени като орнитологично важно място (015). В по-виските части планината е обрасла с гори от бук, черен бор, ела.[1]

Туризъм

В планината има хижи в местността Бартичева на 1100 m с 18 места за спане, в местността Косово (Кури) на 1400 m, в местността Хорос на 1650 m с 16 спални места и на платото Свети Дух (Агио Пневма) на 1730 m със 72 спални места.[13]

На платото Свети дух е и ски центърът Боздаг, който има 17 писти и 9 лифта.[13] Центърът е изходна точка за високите върхове на планината. Той разполага с модерна инфраструктура и се нарежда сред най-добрите в цяла Гърция. До центъра се стига по двулентов, асфалтиран път, отклонение от главния път EO57 Зърнево-Драма.

От ски центъра до първенеца Свети Илия се стига за около 2 часа пеша.[13]

Като туристическа атракция се предлага също така започващият от височина 1200 m на южния склон на планината удобен за практикуване на парапланеризъм въздушен коридор Пиргос-Плевня.

Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от Волак (Волакас, 820 m) пресича Боздаг и минава покрай хижите в Косово, Хорос и Свети дух и по северните склонове на високите върхове и завършва при селището Мокрош (Ливадеро, 660 m), за да продължи за Коджадаг (Мегаловуни) и Бук (Паранести, 120 m).[13]

Външни препратки

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви вк Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 462. (на гръцки)
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
  4. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 80.
  5. ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
  6. ↑ а б в Кънчов, Васил. Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница (pdf) // Министерството на Народното Просвѣщение, 1894-1896. с. 328-329, 235, 238.
  7. ↑ а б Онлайн карта BgMountains.
  8. ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 358. (на гръцки)
  9. ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 28 – 29.
  10. ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 12.
  11. ↑ Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 30.
  12. ↑ Που βρίσκεται η Χιονότρυπα που μένει παγωμένη ακόμα και το καλοκαίρι. Είναι ένα από τα βαθύτερα σπήλαια της Ελλάδας και οι επιστήμονες το θεωρούν “χρονοκάψουλα” // Μηχανή του Χρόνου. Посетен на 22 септември 2023. (на гръцки)
  13. ↑ а б в г д Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 463. (на гръцки)
  14. ↑ а б в г д е ж з Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  15. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 90.
  16. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
  17. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 147.
  18. ↑ а б Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
  19. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 195.
  20. ↑ Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните ѝ планини) // Българска академия на науките, 1953. с. 15.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“