Пожарско

Пожарско
Λουτράκι
Къщи в Пожарско
Къщи в Пожарско
Гърция
40.9717° с. ш. 21.9408° и. д.
Пожарско
Централна Македония
40.9717° с. ш. 21.9408° и. д.
Пожарско
Воденско
40.9717° с. ш. 21.9408° и. д.
Пожарско
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина300 m
Население1176 души (2021 г.)
Демонимпожарени[1]
Пощенски код584 00
Телефонен код2384
Пожарско в Общомедия

Пожа̀рско или Долно Пожарско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки или Κάτω Λουτράκι, Като Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Κάτω Πόζαρ, Като Позар[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География

Пожарско е разположено на 300 m надморска височина в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 km западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже.[1] Над селото са разположени Пожарският пролом, Пожарските бани, Мъгленският пещерен парк – серия пещери със следи от ранно човешко обитаване,[3] както и изоставеното Горно Пожарско с църквата „Свети Йоан Предтеча“ от средата на XIX век.[4]

История

В Османската империя

Българи от Пожарско, убити от гръцка чета, илюстрация от „Монд Илюстре“, 25 юли 1908 г.[5]

В XIX век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1877 година селото е ограбено от мюсюлманска банда.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[8]

В 1881 година Пожарско е обрано от разбойника Бекир пехливан.[9] В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[11]

На 2 - 3 септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание над селото се води голямо сражение между чети на ВМОРО и османски части.

Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[12]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 2080 жители.[1]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото се разраства силно след Първата световна война - по време на войната жителите на Горно Пожарско са евакуирани от българските военни власти в Южна Сърбия, а след войната се връщат, но вместо в Горно се заселват в Долно Пожарско.[1]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Пожарско има 20 къщи славяни християни.[13] В 1922 година е преименувано на Лутракион.[1]

В 1924 година 15 български семейства от Горно и Долно Пожарско се изселват в България - осем във Варна, шест в София и едно в Стара Загора.[14]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949). Част от жителите му бягат в Югославия, а по-голямата част е изселена от властите в полските села и се връщат след нормализиране на обстановката.[1]

Селото е сравнително заможно. Произвеждат се големи количества, пипер, кромид, арпаджик, кестени, копринени буби, жито, като добре е развито и скотовъдството.[1]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[15]

Прекръстени с официален указ местности в община Пожарско на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Креминак[16] Κρεμινάκ Донди Δόντι[17] връх в Паяк на СЗ от Пожарско, гранична пирамида № 116[16]
Килиндерка[16] Κιλιντέρκα Хали Χαλί[17] граничен връх в Паяк на СЗ от Пожарско (1709 m)[16]
Колва река[16] Κολβαρένα Пасалос Πάσσαλος[17] местност в Паяк на СЗ от Пожарско по река Колова[16]
Плочица[16] Πλοτσίτσα Плакес Πλάκες[17] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16]
Борово[16] Μπόροβον Певка Πεΰκα[17] местност в Паяк на СЗ от Пожарско[16]
Колова[16] Κολοβα Николау Νικολάου[17] река в Паяк, на която са Пожарски бани[16]
Пожарски бани[16] Λουτρά Πόζαρ Терма Θερμά[17] селище на СЗ от Пожарско[16]
Топлица[18] Τοπλιτσα Просилион Προσήλιον[17] река на Ю от Пожарско[18]
Кресна[16] Γκρέστιν Петрино Πέτρινο[17] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16]
Църнана[16] Τσαρνάνα Мирорема Μυρόρεμα[17] река в Паяк на С от Пожарско[16]
Голяк[16] Γκόλια Гимно Γυμνό[17] връх в Паяк на С от Пожарско (1246,1 m)[16]
Николов камен[16] Νικόλοφκανι Петра ту Никола Πέτρα τοϋ Νικόλα[17] местност в Паяк на СИ от Пожарско[16]
Гогово гумно[16] Γκόγκοβον Γκούμνα Алони ту Йоргу Άλώνι τοϋ Γιώργου[17] връх в Паяк на С от Пожарско (1302,7 m)[16]
Трите борики[16] Τρίτα Μουρίκα Лимнотопос Λιμνοτοπος[17] местност в Паяк на СЗ от Пожарско[16]
Кулата[18] Κούλτα Филакион Φυλάκιον[17] връх в Паяк на СЗ над Горно Пожарско[18]
Угрища Ούγκιστα Ститома Στηθωμα[17]
Полицис[16] Πολίτσις Платома Πλάτωμα[17] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16]
Аматова[18] Άμάτοβο Аморема Άμμορεμα[17] река на И под връх Килидерка[18]
Аргач[16] Άργατς Лулудотопос Λουλουδότοτιος[17] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16]
Медов рид[16] Μέντοφριτ Капетан Гарефис Καπετάν Γαρέφης[17] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16]
Мариан тепе[16] Μαριάν Τεπέ Ипсома Пану Ὑψωμα Πάνου[17] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[16]
Караули[16] Καραούλι Скопя Σκοπιά[17] връх в Паяк на СЗ от Пожарско (1830,3 m)[16]
Добро поле[16] Ντόμπρο Πόλιε Кали Педияда Καλή Πεδιάδα[17] местност и връх ЮЗ над нея в Паяк на СЗ от Пожарско (1876,3), гранична пирамида № 113.[16] Вижте Пробив при Добро поле
Бошкови нивя Μπόσκοβΐ Νίβια Хорафа Моску Χωράφια Μόσκου[17]
Шопар[16] Σόπαρ Дихало Δίχαλο[17] връх в Паяк на С от Пожарско[16]
Присеката[18] Πρισέκατα Диясело Διάσελο[17] местност в Паяк на СЗ от Пожарско[18]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1803[1][19][20] 1283[1] 1282[1] 1580[1] 725[1] 947[1] 1063[1] 1066[1] 1127[1] 1163 1146 1176

Личности

Реклама на Иван Христов Мишов от Пожарско, емигрант в Кълъмбъс, Охайо в Българо-американския алманах, 1920 г.
Родени в Пожарско
  • Алексо Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  • Георги Анджиев, български революционер, деец на ВМОРО[22]
  • Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[23]
  • Златан Дулев, български революционер, деец на ВМОРО[24]
  • Иван Христов Смреков, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  • Иван Чаповски (р. 1936), северномакедонски писател
  • Йован Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  • Константин Кокоданов, български революционер, деец на ВМОРО[25]
  • Костадин Нушков, български революционер, деец на ВМОРО[26]
  • Митре Валчев, български революционер, деец на ВМОРО[22]
  • Никола Трайков Кирков, български революционер, деец на ВМОРО[25]
  • Петре Бурназов, български революционер, деец на ВМОРО[22]
  • Петре Катаров, български революционер, деец на ВМОРО[25]
  • Ристо Таков (р. 1936), северномакедонски борец
  • Трайко Иванов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  • Траян Пашоев (Τραϊανός Πασόης), македонистки активист в Гърция
  • Христо Дурдубаков (1892 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[25]
  • Христо Нусев (1884 – ?), български революционер
  • Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[23]
Починали в Пожарско

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-27. Посетен на 24 април 2018.
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 20 октомври 2014. (на гръцки)
  5. ↑ Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 2 март 2013 г. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  6. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 82. (на английски)
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  9. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  10. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  11. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  12. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  13. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  14. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
  15. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  16. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  18. ↑ а б в г д е ж з Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  19. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  20. ↑ Заедно с Горно Пожарско.
  21. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  22. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  23. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  24. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  25. ↑ а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  26. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“