Долно Родиво

Долно Родиво
Κάτω Κορυφή
Гърция
40.9164° с. ш. 21.9275° и. д.
Долно Родиво
Централна Македония
40.9164° с. ш. 21.9275° и. д.
Долно Родиво
Воденско
40.9164° с. ш. 21.9275° и. д.
Долно Родиво
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина840 m
Население78 души (2021 г.)
Долно Родиво в Общомедия

Долно Родиво (на гръцки: Κάτω Κορυφή, Като Корифи, до 1925 година Κάτω Ράδοβος, Като Радовос[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География

Долно Родиво е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 km югозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.[2] Горната махала – Горно Родиво е изоставена.[3]

История

В Османската империя

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Родилова-и зир с 37 джизие ханета (домакинства).[4]

Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Като Додиво (Kato-Dodivo), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5]

В 1885 година в Долно Родиво е открито българско училище.[6]

Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Долно Родиво живеят 250 българи християни.[8]

Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Долно Радово (Dolno Radovo) има 504 българи екзархисти и работи българско училище.[9]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 350 жители.[10]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Родиво има 45 къщи славяни християни.[11]

В 1922 година Долно Родиво е преименувано на Като Корифи.[12]

В 1924 година в България се изселват 29 българи от Долно Родиво.[10]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949). По-големият дял от жителите му бягат в Югославия, а по-малкият е изселен от властите в Бизово и се връщат след нормализиране на обстановката.[10]

Селото произвежда череши и орехи, като е развито и скотовъдството.[10]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ (126 жители в 1981 г.) и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 491[10] 435[10] 501[10] 599[10] 65[10] 121[10] 128[10] 126[10] 114[10] 96 62 78

Личности

Родени в Долно Родиво
  • Георги Симеонов, деец на ВМОРО, войвода на чета във Воденско по време на Илинденско-Преображенското въстание, роден в Долно или Горно Родиво[14]
  • Ристо Ячев (1942 – 2019), писател от Северна Македония
  • Ташко Мамуровски (р. 1937), историк от Северна Македония

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
  5. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  6. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  7. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  12. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  13. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 150.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“