Съботско

Съботско
Αριδαία
Центърът на града
Центърът на града
Съботско
40.975° с. ш. 22.0583° и. д.
Съботско
Централна Македония
40.975° с. ш. 22.0583° и. д.
Съботско
Гърция
40.975° с. ш. 22.0583° и. д.
Съботско
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина150 m
Население6639 души (2021 г.)
ПокровителНикандър Мирски и Йоаникий Велики[1]
Пощенски код584 00
Телефонен код2384
Съботско в Общомедия

Съботско (изписване до 1945 година: Сѫботско; на гръцки: Αριδαία, Аридеа, до 1922 година Σούμποσκο, Σούμποτσκο, Субоско, Субоцко,[2] до 1951 година Αρδέα, Ардеа[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География

Съботско е разположен на 150 m надморска височина в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 20 km северно от град Воден (Едеса).[4]

История

В Османската империя

Мухтарски печат на Съботско, 1897 година

В XIX век Съботско е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Каботско (Kabotsko) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 204 жители българи и 503 жители помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Съботско (Субоско) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 467 души и 134 домакинства.[6]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Субочко главното село на Българо-Мъглен с 200 къщи, повечето мохамедански.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сѫботско живеят 460 българи християни и 800 българи мохамедани.[8]

Печат на Българската църковно-училищна община в Съботско с подпис на председателя йеромонах Виктор (1909)

В 1890 година в Съботско е открито българско училище, което към 1909 година е класно.[9] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суботско (Soubotsko) има 656 българи екзархисти и в селото има българско училище.[10] В 1906 година градецът е издигнат в казалийски център на каза Караджаоваси. В 1907 година в Съботско е учредена българска църковна община. В центъра на града е издигната голяма двуетажна сграда за училището и общината. Учители са Симеон Михайлов от Велес, възпитаник на Солунската гимназия, Фания Филева от Охрид и Георги Аладжов от Зарово.[9] По-късно учител в Съботско е Аврам Шилегов.[11] През учебната 1909/1910 година учители в класното и основното училище са Георги Аладжов (главен учител), Аврам Шилегов, Никола Петров, Фания Филева и Иванка Янакиева.[12]

До 1907 година българската община няма своя църква и се черкува в Цакони. На 10 март 1907 година Симеон Михайлов, Иван Попантонов, председател на българската община и други българи отсядат в дома на Иван Цакончев в Цакони.[9] На другия ден всички са избити от гръцки андарти.[13]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Съботско с 1856 български жители, от които 656 християни и 1200 мюсюлмани.[14]

По време на Балканската война 2 души от Съботско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15] През Балканската война Съботско е заето от българска военна част, която след боевете при Нигрита е нападната от гръцки части и дава жертви убити и ранени. За разследване на инцидента е създадена анкетна комисия.[16] Екзархийският архиерейски наместник Никола Шкутов е арестуван и затворен в Берския затвор.[17]

В Гърция

След Междусъюзническата война Съботско остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Суботско има 6 къщи славяни християни, къщи 250 славяни мохамедани, 10 къщи власи християни и 35 къщи цигани християни.[18]

Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо

В 1924 година по силата на Лозанската конвенция и на негово място в 1922 – 1924 са настанени гърци бежанци и известен брой влашки семейства от Голема и Мала Ливада.[19] В 1928 година Съботско е смесено местно-бежанско селище с 204 семейства и 840 жители бежанци.[20]

Населението се занимава със земеделие, но има и чиновници, занаятчии и търговци. В градчето има фабрика за червен пипер.[14]

Прекръстени с официален указ местности в дем Съботско на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име[21] Описание
Китуцика[22] Κιτούτσικα Куцура Κούτσουρα[21] местност на Ю от Съботско[22]
Кури[22] Κουρί Дасилион Δασύλλιον[21] местност на Ю от Съботско[22]
Белица[22] Μπέλιτσα[21] Аспрокорифи Άσπροκορφή река на Ю от Съботско[22]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1561[14] 1636[14] 1918[14] 2644[14] 3036[14] 3222[14] 3555[14] 4205[14] 4455[14] 5600 6561 6639

Личности

 Основна статия: Съботчани

Виден жител на градчето е Теофилос Гацос (1930 - 2012), политик от Нова демокрация. Никодим Царкняс (р. 1942) е гръцки монах с македонско национално съзнание, активист преследван от духовните власти. Петрос Дурдумбакис (р. 1961) и Харис Костопулос (р. 1964) са музиканти, а Андонис Мину (р. 1958) е футболист

Документи

  • Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 1
    Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 1
  • Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 2 и 3
    Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 2 и 3
  • Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 4
    Ведомост за заплатите на учителите при Съботското училище, септември и октомври 1909, с. 4
  • Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 28 октомври 1909, с. 1
    Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 28 октомври 1909, с. 1
  • Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 12 ноември 1909, с. 1
    Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 12 ноември 1909, с. 1
  • Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 12 ноември 1909, с. 2
    Писмо от председателя на Българската църковна община йеромонах Виктор до екзарх Йосиф I, 12 ноември 1909, с. 2

Бележки

  1. ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 99. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  6. ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  7. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 29.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  9. ↑ а б в Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  10. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  11. ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 429.
  12. ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 613, л. 213
  13. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 3.
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 100. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  16. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 161-162.
  17. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 185.
  18. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  19. ↑ Дем Мъглен
  20. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  21. ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1069. (на гръцки)
  22. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“