Манастир (дем Мъглен)

Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.
Манастир
Μοναστηράκι
— село —
Гърция
40.9258° с. ш. 21.9767° и. д.
Манастир
Централна Македония
40.9258° с. ш. 21.9767° и. д.
Манастир
Воденско
40.9258° с. ш. 21.9767° и. д.
Манастир
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина240 m
Население141 души (2021 г.)

Манастир (на гръцки: Μοναστηράκι, Монастираки, катаревуса Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1926 година Μοναστηρτζίκ, Монастирдзик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География

Саракиново е разположено на 240 m надморска височина в източните склонове на планината Нидже (Ворас) в котловината Мъглен (Моглена), на 25 km северно от град Воден (Едеса).[2]

История

В Османската империя

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Монастирче (Monastyrtche) е посочено като село във Воденска каза с 38 къщи и 125 жители помаци.[3]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Манастир е българо-мохамеданско селище с мъжко население 227 души и 66 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Манастир живеят 350 българи мохамедани.[5]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 422 жители.[2]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Манастир има 70 къщи славяни мохамедани.[6]

В 1924 година според Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Мала Азия.[2] В 1926 година е преименувано на Монастираки.[2] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 62 бежански семейства и 241 души.[7]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато властите изселват жителите му в Бизово. След нормализирането на обстановката, само малка част от жителите му се връщат в селото.[2]

Землището на селото се напоява добре и е много плодородно. Произвежда се боб, тютюн, жито, обошки.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 427[2] 348[2] 310[2] 373[2] 132[2] 191[2] 154[2] 161[2] 155[2] 169 164 141

Личности

Родени в Манастир

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 93. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  4. ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  7. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“