Бахово

Бахово
Πρόμαχοι
Църквата „Свети Архангел Михаил“
Църквата „Свети Архангел Михаил“
Гърция
41.025° с. ш. 22.0046° и. д.
Бахово
Централна Македония
41.025° с. ш. 22.0046° и. д.
Бахово
Воденско
41.025° с. ш. 22.0046° и. д.
Бахово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина290 m
Население1654 души (2021 г.)
Демонимбаовчани
Пощенски код584 00
Официален сайтwww.promahi.gr
Бахово в Общомедия

Бахово или Баово (на гръцки: Πρόμαχοι, Промахи, до 1926 година Μπάχοβο, Бахово, катаревуса: Μπάχοβον, Баховон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География

Бахово е разположено на 290 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 9 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже (Ворас). Край Бахово е разположен манастирът „Свети Иларион Мъгленски“.[2]

История

В Османската империя

Стара къща в Бахово
Изглед от манастира към Бахово

Селото според легендите не е много старо. Основано е от жителите на село Грамади, разположено между Пребъдище и Бахово. Баовчани се преселвали многократно, за да избегнат тежките данъци, а името Бахово идвало от честата употреба на бах, в значение на стига.[2]

В края на XIX век Бахово е голямо чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бахово (Bahovo), Мъгленска епархия, живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Бахово (Bahovo) е посочено като село във Воденска каза със 134 къщи и 725 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баово живеят 560 българи християни.[5] В началото на XX век селото е изцяло гъркоманско и става една от най-стабилните опори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и става известно като Гръцкото село в областта.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баово (Baovo) има 1280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[7]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 1008 жители.[2]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бахово има 35 къщи славяни християни.[8] В 1926 година е преименувано на Промахи. Между 1943 и 1944 година в Бахово се водят сражения между партизани от ЕЛАС и немски войници, в които загиват 10 войници и много партизани.[9] Селото пострадва и от Гражданската война (1946 - 1949), като част от жителите му емигрират.[2]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[10]

Селото произвежда пипер, картофи, тютюн, като е развито и скотовъдството и експлоатацията на горите - землището му е най-голямото в Мъглен.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Бахово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дутвица[11] Δουτβίτσα Мурия Μουριά[12] местност на ЮИ от Бахово[11]
Сумил Σουμίλ Веланидопос Βέλανιδότοπος[12]
Гаврен[11] Γκάβρεν Гаврокорфи Γαβροκορφή[12] връх в Нидже на С от Бахово (869 m)[11]
Кория[11] Κορίτ Дасаки Δασάκι[12] гора в Нидже на С от Бахово[11]
Голема[13] Γκολέμα Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[12] река Ю от Бахово (Сушица)[13]
Студенковица[11][13] Στουντεκόβιτς Крия Периохи Κρύα Περιοχή[12] местност на З от Бахово[11]
Нечеви дърва[13] или Мечеви дърва Μετσεβί Ντέρβα Аркудорема Άρκουδόρεμα[12] река Ю от Бахово, ляв приток на Голема[11]
Слива Σλίβα Дамаскиния Δαμασκηνιά[12]
Мал Петерник[11] Μικρό Πετερνίκ Акритас Ακρίτας[12] връх в Нидже на З от Бахово (1517,4 m)[11]
Кемца[11] Κέμτσα Халинария Χαλινάρια[12] гора в Нидже на СЗ от Бахово[11]
Сито рид[13] или Сита рид[11] Σιτορίτ Митери Μυτερή[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово (827 m)[13]
Горен Петерник[11] Άνω Πέτερνικ Ана Άννα[12] връх в Нидже на З от Бахово (1756 m)[11]
Попово лозе[11] Πόπο Βολόζι Амбелия ту Папа Αμπέλια του Παπά[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово (1771,8 m)[13]
Скорна[13] Σκόρνα Царухи Τσαρούχι[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово (1774 m)[13]
Катрис[11] Κατρίς Александрос Αλέξανδρος[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово (1666 m)[11]
Свинар[11] Σφήναρ Сфина Σφήνα[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово[11]
Каркилто[11] или Кармилие[13] или Кармилто Καρμίλτο Дендра Δένδρα[12] гора в Нидже на И под граничния връх Папрат ()[11][13]
Парте[11] Πάρτε Агораста Αγοραστά[12] местност в Нидже на СЗ от Бахово на ЮИ под граничния връх Мал Козяк (1783 m) гранична пирамида № 108[11][13]
Чаир[11] Τσαΐρ Ливади Λιβάδι[12] местност в Нидже на СЗ от Бахово на И под граничния връх Папрат[11]
Сама бука[11] Σαμαμπούκα Мани Оксия Μάνη Όξυά[12] местност в Нидже на СЗ от Бахово на ЮИ под граничния връх Козяк (1816,3 m)[11]
Кисалците[11] Κισάλτσιτε Воскес Βοσκές[12] местност в Нидже на СЗ от Бахово на СИ под граничния връх Папрат[11]
Китката[11] Κίτκατα Лулудотопос Λουλουδότοπος[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово[11]
Китка[11] Κίτκα Лулуди Λουλούδι[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово (1488,8 m)[11]
Мал Катрис[11] Μικρό Κατρίς Партена Παρθένα[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово (1390,7 m)[11]
Локва[11] Λόκβα Aeторахи Άετορράχη[12] връх в Нидже на СЗ от Бахово[11]
Коюва липа Κόϊβα Λίπα Фламури ту Никола Φλαμούρι τοϋ Νικόλα[12]
Голо бело[11] Γκόλο Μπέλο Гимно Γυμνό[12] връх в Нидже на С от Бахово (1409 m)[11]
Монат дол Μόνατ Ντόου Κτυπημένο[12]
Порой[11] Πορόϊ Ксирорема Ξηρόρεμα[12] река на С от Бахово, разделяща Нидже от Пиново (Козяк)[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1082[2] 978[2] 1160[2] 1598[2] 1549[2] 1872[2] 1821[2] 1754[2] 1862[2] 1825 1740 1654

Личности

Родени в Бахово
  • Алексо Пошинов, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско[14]
  • Анастас Прошов (Αναστάσιος Πρώσιος, 1833 - 1914), гръцки андартски деец[15]
  • Георги Ступов (Γεώργιος Στούπης), гръцки андартски деец, четник при Христо Чочо и Карапанос, убит при престрелка с комитата Миланов край селото[16]
  • Антон Митренчев (Αντώνιος Μητρέντσης), гръцки андартски деец[15]
  • Антон Попов (Αντώνιος Παπάς), гръцки андартски деец[15]
  • Вангел Митренчев (Ευάγγελος Μητρέντσης), гръцки андартски деец[15]
  • Георги Прошов (Γεώργιος Πρώσιος, 1881 - 1941), гръцки андартски деец[15]
  • Георги Шаламанов, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Димитри Джамбазов, загинал в германски концентрацонен лагер[17]
  • Димитри Кукули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Димитър Попниколов (Димитриос Папаниколау, 1874 - 1951), гъркомански духовник и революционер
  • Евстати Калешов (Ευστάθιος Καλέσης, 1866 - 1940), гръцки андартски деец[15]
  • Захария Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Иван Димитров (Йоанис Димитриу), гръцки андартски капитан
  • Кольо Прошов - Гьоро (1921 – 1948), гръцки комунист, роден в бедно семейство, член на ЕПОН, по-късно на КПГ и на ЕЛАС, в началото на 1946 година става нелегален в Каймакчалан, присъединява се към ДАГ и се сражава на Каймакчалан, Паяк, Вич, Хасия, Олимп, Козяк, Аграфа, командва рота в опарециите в района Аграфа - Кардица през пролетта на 1947 година, в операциите Смоково-Вулгара-Фурна, в битките около Карпениси, участва при атаката на тесалийската щабквартира на ДАГ през лятото на 1947 година в района на Роваляри-Фурна, ротата му се отличава в операциите срещу линията Ай Лия при Палеохори, Кардишко, Прошов атакува от връх Мароа и взима 110 пренници и оръжие, през май 1947 година ротата му напада цял батальон, като Прошов е ранен, произведен е в майор, участва в битката на Буковик - Вич през ноември 1948 година, където загива[18]
  • Коста Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Нико Иконому, учител, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Нико Туба, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Петре Калояновски (1925 – 1948), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал на 28 декември 1948 година в битката за Съботско[19]
  • Петре Тануров (1915 – 1948), деец на ДАГ
  • Петър Попниколов (Πέτρος Παπανικοάου), гръцки андартски деец[15]
  • Перикли Тануровски, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Петро Аджиев, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско[14]
  • Спиро Херули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Трайко Судев (Τραϊανός Σούδης), гръцки андартски деец[15]
  • Христо Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско[14]
  • Христо Херули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
  • Христо Чочо (Τσώτσο Βέσκα, Βέσκο), гръцки андартски капитан
  • Яни Калоянов, загинал в германски концентрацонен лагер[17]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  6. ↑ Τοπική Κοινότητα Προμάχων // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-19.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  9. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 64 - 65. (на английски)
  10. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л м Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 64. (на английски)
  15. ↑ а б в г д е ж з Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
  16. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  17. ↑ а б Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 65. (на английски)
  18. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 259 - 261. (на английски)
  19. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 133. (на английски)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“