Бахово е разположено на 290 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 9 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже (Ворас). Край Бахово е разположен манастирът „Свети Иларион Мъгленски“.[2]
История
В Османската империя
Селото според легендите не е много старо. Основано е от жителите на село Грамади, разположено между Пребъдище и Бахово. Баовчани се преселвали многократно, за да избегнат тежките данъци, а името Бахово идвало от честата употреба на бах, в значение на стига.[2]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 1008 жители.[2]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бахово има 35 къщи славяни християни.[8] В 1926 година е преименувано на Промахи. Между 1943 и 1944 година в Бахово се водят сражения между партизани от ЕЛАС и немски войници, в които загиват 10 войници и много партизани.[9] Селото пострадва и от Гражданската война (1946 - 1949), като част от жителите му емигрират.[2]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[10]
Селото произвежда пипер, картофи, тютюн, като е развито и скотовъдството и експлоатацията на горите - землището му е най-голямото в Мъглен.[2]
Прекръстени с официален указ местности в община Бахово на 6 август 1969 година
Алексо Пошинов, разстрелян от германските окупационни войски на 20 януари 1944 година в Съботско[14]
Анастас Прошов (Αναστάσιος Πρώσιος, 1833 - 1914), гръцки андартски деец[15]
Георги Ступов (Γεώργιος Στούπης), гръцки андартски деец, четник при Христо Чочо и Карапанос, убит при престрелка с комитата Миланов край селото[16]
Антон Митренчев (Αντώνιος Μητρέντσης), гръцки андартски деец[15]
Антон Попов (Αντώνιος Παπάς), гръцки андартски деец[15]
Вангел Митренчев (Ευάγγελος Μητρέντσης), гръцки андартски деец[15]
Георги Прошов (Γεώργιος Πρώσιος, 1881 - 1941), гръцки андартски деец[15]
Георги Шаламанов, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
Димитри Джамбазов, загинал в германски концентрацонен лагер[17]
Димитри Кукули, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
Димитър Попниколов (Димитриос Папаниколау, 1874 - 1951), гъркомански духовник и революционер
Евстати Калешов (Ευστάθιος Καλέσης, 1866 - 1940), гръцки андартски деец[15]
Захария Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
Иван Димитров (Йоанис Димитриу), гръцки андартски капитан
Кольо Прошов - Гьоро (1921 – 1948), гръцки комунист, роден в бедно семейство, член на ЕПОН, по-късно на КПГ и на ЕЛАС, в началото на 1946 година става нелегален в Каймакчалан, присъединява се към ДАГ и се сражава на Каймакчалан, Паяк, Вич, Хасия, Олимп, Козяк, Аграфа, командва рота в опарециите в района Аграфа - Кардица през пролетта на 1947 година, в операциите Смоково-Вулгара-Фурна, в битките около Карпениси, участва при атаката на тесалийската щабквартира на ДАГ през лятото на 1947 година в района на Роваляри-Фурна, ротата му се отличава в операциите срещу линията Ай Лия при Палеохори, Кардишко, Прошов атакува от връх Мароа и взима 110 пренници и оръжие, през май 1947 година ротата му напада цял батальон, като Прошов е ранен, произведен е в майор, участва в битката на Буковик - Вич през ноември 1948 година, където загива[18]
Коста Вешков, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
Нико Иконому, учител, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
Нико Туба, разстрелян от германските окупационни войски на 3 март 1944 година на пътя Солун - Кукуш[14]
Петре Калояновски (1925 – 1948), гръцки комунист, войник на ДАГ, загинал на 28 декември 1948 година в битката за Съботско[19]
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.