Ошин

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Ошаните.
Ошин
Αρχάγγελος
— село —
Центърът на селото
Центърът на селото
Гърция
41.0822° с. ш. 22.28° и. д.
Ошин
Централна Македония
41.0822° с. ш. 22.28° и. д.
Ошин
Воденско
41.0822° с. ш. 22.28° и. д.
Ошин
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областВлахомъглен
Надм. височина820 m
Население540 души (2021 г.)
Ошин в Общомедия
Карта на Влахомъглен.

Ошин, още Ошен или Ошани (на гръцки: Αρχάγγελος, Архангелос, до 1925 година Όσσιανη, Осяни,[1] на мъгленорумънски: Ossiani, на румънски: Oşani), е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция.

Георгафия

Селото е разположено на 820 m надморска височина високо в северозападната част на планината Паяк, на 33 km североизточно от Къпиняни.[2] На северозапад от Ошин е планината Кожух (Дзена), а на юг е връх Козяк. На изток е разположено голямото влашко село Люмница (Скра).[3]

История

Етимология на името

Според Теодор Капидан името на селото произлиза от турската дума хош (добре) и оттам Хошани и Ошани.[4] Според друга версия е от латинската дума hostia, приношение, жертва. Трета версия го свързва с българската дума осем, тоест осмото село, основано от жителите на седемте села.[5]

Античност и Средновековие

Археологически разкопки в 1973 година разкриват некропол от късноримската епоха. Визнатийските автори говорят за село Хостяни или Хостянес (Χώστιανη, Χώστιανες).[5]

В Османската империя

В края на XIX век Ошин е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села във Влахомъглен. Според традицията е основано от жителите на седем села.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осани (Ossani), Мъгленска епархия, живеят 1500 гърци.[6] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ошин живеят 1500 власи християни.[7]

В Ошин пуска корени румънската пропаганда и власите в селото се откъсват от елинизма и започват да се румънеят. От 1884 до 1920 година в селото има румънско училище.[8] В 1906 година в него преподава Стоя Пампор.[9] В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО[10] и селяните подпомагат четата на Иванчо Карасулията, заради което в 1905 година 20 души от селото са осъдени на различни срокове затвор.[11] В 1905 година гръцки андарти нападат Ошинския манастир и убиват игумена му.[12]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ошани има 1260 власи и в селото има влашко училище.[13]

До Балканската война в селото функционират две църкви – „Свети Николай“, в която се служи на гръцки и „Света Богородица“, в която се служи на румънски език.[14][8]

По време на Балканската война 4 души от Ошин се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошин има 200 къщи власи християни.[16] По време на Първата световна война, тъй като селото е на фронтовата линия, населението му е изселено.[2]

От 1919 година е самостоятелна община, към която в 1928 година е присъединен и Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“. В 1925 година селото е преименувано на Архангелос на името на манастира.[3]

В 1925 година 85 семейства от селото се изселват в Румъния и са настанени в Добруджа - Кочина, Айдоду, както и в Букурещ.[17]

В 1956 година към Ошин е присъединено и землището на заличеното съседно българско село Лесково. В 1997 година общината е присъединена към дем Къпиняни (Ексаплатанос).

Икона от Ошинския манастир с румънски надпис.

Ошин е най-голямото мъгленовлашко село. Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко (709 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[18] Жителите на селото днес се заимават предимно с животновъдство, земеделие и туризъм. Произвеждат се картофи и череши.[2]

Основни забележителности са Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“, на който е прекръстено и селото и селската църква „Свети Николай“, изписана през 1842 година от майсторите крушевчани Анастас и Наум. В селото фунционира Културно-образователната асоциация на власите в Архангелос. В Солун също има Асоциация на солунчаните от Архангелос.

Прекръстени с официален указ местности в община Ошин на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Горичка[19] Κορίσκα Дасаки Δασάκι[20] връх в Паяк на Ю от Лесково[19]
Лоске[19] Λόσκε Какотопия Κακοτοπιά[20] връх в Паяк на Ю от Лесково[19]
Сьопища Страна Σιόπιστα Στράνα Плая Πλαγιά[20]
Бистрица[21] Μπρίστριτσα Катарорема Καθαρόρεμα[20] река Ю от Лесково[21]
Здупут[22] Σδούπουτ Крио Κρύο[20] река на Ю от Лесково[22]
Студен рид[19] Στουντέν Ρίντ Крия Корифи Κρύα Κορυφή[20] връх в Паяк на СЗ от Лесково[19]
Гюрва глава[19] Γκούρβα Γκάβα Мегало Кефали Μεγάλο Κεφάλι[20] връх в Паяк на Ю от Лесково[19]
Копривища[19] Κοπρίβιστα Цукнидес Τσουκνίδες[20] река в Паяк на Ю от Лесково[19]
Кересна[19] Κερασάν Филоксени Φιλόξενη[20] местност в Паяк на Ю от Ошин[19]
Таслански рид Γιασλάν Σικρίτ Ксапломени Ξαπλωμένη[20] връх в Паяк на Ю от Ошин[19]
Лесковски чаири Τσαΐρια Λεσκόβου Лептокария Λεπτοκαρυά[20] местност в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19]
Трап ди Генеш[19] Τράπ Ντί Γκενές Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[20] река на ЮИ от Лесковски ливади[19]
Елешница Έλέσνιτσα[20] Лептокариес Λεπτοκαρυές[23]
Дреска[19] Ντρέσκα Каламиес Καλαμιές[23] връх в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Беш бунар[19] Μπες Μουνάρ Пенде Пигадия Πέντε Πηγάδια[23] извор в Паяк на Ю от Ошин[19]
Трите буки или Трите буке[19] Τρίτε Μπουκε Трис Оксиес Τρεις Όξυές[23] връх в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19]
Блацо[21] Μπάλτο Нерократима Νεροκράτημα[23] местност И от Лесково[21]
Криклюса[22] ’Ηρικλειοϋσα Ираклия ’Ηράκλεια[23] местност в Паяк на Ю от Ошин и на И от Лесково[19]
Скрека Барта[19] Σκρέκα Μπάρτα Пирокорифи Πειροκορυφη връх в Паяк на Ю от Ошин и на СИ от Лесково (1235,2 m)[19]
Авдулия[19] Άβδούλια Врахаки Βραχάκι[23] връх в Паяк на Ю от Ошин[19]
Скрека ди Пероса[19] Σκρέκα Ντι Περόσα Петромата Πετρώματα[23] връх в Паяк на ЮИ от Ошин (1273,5 m)[19]
Сопата Пополи[22] Σόπατα Τόπολη Вриси Βρύση[23] извор на ЮЗ от Ошин и на СИ от Лесково С под Скрека Барта (1235 m)[22]
Кликниш[19] Κλίκνις Катистра Καθίστρα връх в Паяк на ЮЗ от Ошин[19]
Скрека Клоздис[19] Σκρέκα Κλόζντις Амбелия Άμπέλια[23] връх в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Арнаут[19] Άρναούτ Вриси Βρύση[23] извор в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Врица[22] Βρίτσα Аргелаос Άρχελάος[23] река в Паяк Ю от Ошин[22]
Фаго Луцули[19] Φάγο Λούτσουλι Андифилос Άντίφιλος[23] местност в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Дуфка Петкали[19] Ντούφκα-Πέτκαλη Корифи Κορυφή[23] местност в Паяк на ЮИ от Ошин[19]
Линди[19] Λίντι Профитис Илияс Προφήτης ’Ηλίας[23] местност в Паяк на Ю от Ошин[19]
Извор[22] Ίσβορ Пиги Πηγή[23] река на И от Ошин[22][19]
Фузети[19] Φουζέτι Арнорема Άρνόρεμα[23] река на И от Ошин[19]
Гроб Гьоргали[19] Γκρὸπ Γκιόργαλι Тафос ту Георгиу Τάφος τοϋ Γεωργίου[23] местност в Паяк на СИ от Ошин[19]
Серино Лютулу[19] Σερίνο Λιουτουλου Тимомени Θυμωμένη[23] местност в Паяк на И от Ошин[19]
Скрека ди Леген[19] Σκρέκα Ντί Λέγκιν Макрокорифи Μακροκορφή[23] връх в Паяк на И от Ошин[19]
Мусов гроб[19] Γκρόπα Μόσιε Тафос ту Мицу Τάφος του Μήτσου[23] връх в Паяк на И от Ошин[19]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1219[2] 826[2][3] 786[2] 980[2] 879[2] 840[2] 764[2] 709[2] 666[2][3] 686 623 540

Личности

Родени в Ошин
  • Аврам Георгиев (Avram Dzega[24]), български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Атанас Тонко, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Божин Христов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[25]
  • Георгиос Самардзидис (Γεώργιος Σαμαρτζίδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред[26]
  • Гоно Пелтека (Γεώργιος, Γκόνος, Γκόνας Πελτέκης), гъркомански андартски деец[27]
  • Гушу Гага, румънски просветен деец, преподавал в Хума и Калин камен[9]
  • Димитър и Георги Иванови Левенови, български революционери, дейци на ВМОРО[10][28]
  • Димитър Щуров, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Иван Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[29]
  • Манол Георгиев (Георгев, 1885 – 1916), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 14 воденска дружина,[30] загинал през Първата световна война[31]
  • Михаил Христо Златарев (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 26 юни 1904 година в Падалище край Църна река[28]
  • Михаил Попгеоргиев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Пено Влайков, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Петко Тюфекчиев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Петре Чумпаляков, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Петър Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[32]
  • Ризо Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Стоян Байчошев (Бойчош, ? – 1908), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[10][28]
  • Трифон Мурдзос (Τρύφων Μούρτζος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[33]
  • Христо Златарев, български революционер, деец на ВМОРО[10]
  • Христо Пампор (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[10][28]
  • Христос Иконому (Χρήστος Οικονόμου), гръцки андартски деец[26]
  • Яне Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО[10]

Литература

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 96. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г Αρχάγγελος // Γενικό Λύκειο Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  4. ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 20, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 5 януари 2008 
  5. ↑ а б в Τοπική Κοινότητα Αρχαγγέλου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  8. ↑ а б Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  9. ↑ а б Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
  11. ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 176.
  12. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 142.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  14. ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 20, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 5 януари 2008 
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  17. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
  18. ↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1069. (на гръцки)
  21. ↑ а б в г Ðevdelija GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  22. ↑ а б в г д е ж з и Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  23. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  24. ↑ Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.185.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 761.
  26. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
  27. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  28. ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 670 – 671.
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 160.
  31. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 4
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 677.
  33. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 121. (на гръцки)

Бериславци (Периклия) • Купа • Лугунци (Лангадия) • Люмница (Скра) • Нъте (Нотия) • Ошин (Архангелос) • Църна река (Карпи) Хума

Бивши влашки села: Баровица (Кастанери) Конско • Серменин
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“