Баровица

Баровица
Καστανερή
— село —
Изглед на селото
Изглед на селото
Гърция
40.9783° с. ш. 22.3881° и. д.
Баровица
Централна Македония
40.9783° с. ш. 22.3881° и. д.
Баровица
Кукушко
40.9783° с. ш. 22.3881° и. д.
Баровица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина780 m
Население95 души (2021 г.)
Пощенски код613 00
Телефонен код2343
Баровица в Общомедия

Ба̀ровица[1] (на гръцки: Καστανερή, Кастанерѝ, до 1926 година Μπαροβίτσα, Баровица[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония, област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 780 m надморска височина,[3] на 12 km северозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в източните склонове на планината Паяк (Пайко).[4]

История

В Османската империя

Църквата „Света Параскева“

В XV век в Баровица са отбелязани поименно 39 глави на домакинства.[5]

Според местна легенда селото е основано от харамии, начело с войводата Баро.[3] Край селото има развалини от четири напуснати селища: Селището, Ниризините, Пальори и Кодру Мушат. В началото на XIX век тука се заселват и семейства от разтурените села Грипа и Карпин, които били разположени на източните склонове на Паяк между селата Църна река и Купа.[6]

Топонимия в Баровица

Цялата топонимия на селото е влашка: Кале Мушат, Аргъл, Валия Велак, Рапал Жупан, Гистсърна, Валия Оргу, Валия Сяка, Валия Мари, Чукал Гогот, Кали Мари, Кятра Сурда, Шкурта Валия, Фрац, Кетар Негри, Коста Мари, Фишор Сакул, Рапал Куян, Кодър Мушат, Катра Алба, Фантъна Раци, Згарна, Патул, Финган, Агро Стефан, Имона, Кирго, Сичър, Скарцял.[6]

Карта на Влахомъглен
Стари къщи в селото

В края на XIX век Баровица е влашко (мъгленорумънско) село в областта Влахомъглен в процес на напреднала българизация.[7][8]

Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 30-те години на XIX век.[9] Селото признава върховенството на Българската екзархия. През май 1880 година са арестувани мухтарите на няколко енидженски села и от тях е изискано поръчителство, че са благонадеждни, което би могъл да даде само гръцкия митрополит. Така митрополит Йеротей Воденски успява да откаже от Екзархията селата Крива, Баровица, Църна река, Тушилово, Петрово, Бозец, Постол, Геракарци и Кониково.[10]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ пише, че Баровица е обългарено влашко село, в което само старите хора говорят влашки.[11]

През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев организира в селото комитет на ВМОРО. Манасиев пише за Баровица:

„ В с. Баровица нашата организация беше по-ограничена, защото имаше и гъркомани, та на събранието свикахме само онези, на които можехме да се доверим. По желание на Коста Гацев и братята му свикахме някои от селяните, които ни посочиха и поставихме начало на организацията.[12] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баровица живеят 750 българи християни.[13]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Екзархията.[14] Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баровица (Barovitza) има 1280 българи екзархисти и в селото има българско училище.[15]

След Младотурската революция шест къщи от селото стават гъркомански.[16] В 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

„ По клеветничеството на 7 гъркомански патриаршийски къщи селската ни черква и училището са затворени, при все че ние българите екзархисти сме 150 къщи. Молим ви за отварянето на черквата и училището, за да не бъдем лишени от молитвен дом и децата си да спасим от хайлазуван по улиците. От името на българското население кмет Тано, член Петре.[17] “

Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев в 1909 година в Баровица има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[18]

По данни на Екзархията в 1910 година Баровица има 154 семейства, 847 жители българи и една черква.[19]

При избухването на Балканската война в 1912 година 10 души от Баровица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[20]

В Гърция

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Някои семейства, подозирани във връзка с комитите, бягат в България.[21] В 1914 година десет семейства се изселват в България, а няколко в Америка.[6]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баровица има 135 къщи власи християни.[22] От 154 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 54 семейства и в селото остават 100 български семейства.[23] От избягалите в България семейства 4 по-късно се заселват в Гевгели.[6] В 1926 година селото е прекръстено на Кастанери.[24]

Селото пострадва силно по време на Втората световна (1940 - 1945) и Гражданската война (1946 - 1949), като загиват 60 жители, а 25 семейства се изселват в Югославия - предимно в Скопие, Велес и Гевгели. След края на Гражданската война някои семейства се местят в Гумендже, Солун и в чужбина.[6]

Селото традиционно произвежда картофи, кестени, грах, овошки, като се занимава и с отглеждането на кози, овце и свине.[6]

Прекръстени с официален указ местности в община Баровица на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дуйково[4] Ντουΐκοβο Трахилос Τράχηλος[25] връх на ЮЗ от Баровица[4]
Скарчали[4] Σκαρτσάλη Петротон Πετρωτόν[25] местност на ЗЮЗ от Баровца (1389 m)[4][4]
Орман[4] Όμάν Дасомену Δασωμένου[25] местност на З от Баровица[4]
Изворо[4] Ίσβορο Пиги Πηγή[25] местност на З от Баровица[4]
Валисофата Βαλισόφατα Маврорема Μαυρόρεμα[25]
Каркин Κάρκιν Литовуни Λιθοβούνι[25]
Калимари[4] Καλιμάρι Макристатон Μακρύστατον[25] възвишение на ЗЮЗ от Баровца (1389 m)[4]
Валисака[4] Βαλίσακα Макрахалияс Μακραχαλιάς[25] река на З от Баровица[4]
Кирго[4] Κίργκον Петрадес Πετράδες[25] връх на З от Баровица (1506,6 m)[4]
Синистра[4] Σινίστρα Зерворема Ζερβόρεμα[25] река на З от Баровица[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 896[6] 714[6] 680[6] 945[6] 632[6] 691[6] 437[6] 380[6] 333 232 180 95

Личности

Заявление от опълченеца Георги Димитров от Баровица за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 24 май 1934 г.
Родени в Баровица
  • Анастас Георгиев (Атанас, Сандо, Ташо Георгев, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Четвърта рота на Петнадесета щипска дружина[26]
  • Братя Лазар (Лазос, Лазарос, †1912), Гоно (Гонос, †1944), Димитър (Митрос) и Траян (Траянос) Доямови или Дояма, гръцки андарти, видни дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
  • Гано Димитров (Гено), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО[27]
  • Георги Димитров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов, Четвърта рота на Тринадесета кукушка дружина[28]
  • Георги Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[29]
  • Георги Шашев (1920 – 1945), гръцки комунист
  • Гоно Димитров Гюпчев (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, носител на бронзов медал[30]
  • Димитър Христов Тръпчев (1900 – 1952), български общественик, основател на Македонското благотворително братство в Свети Врач, загинал в Плевенския затвор[31]
  • Димо К. Търтев (1888 – 1946), български революционер от ВМОРО, по-късно привърженик на ВМРО (протогеровисти)[32]
  • Коста Гацев (? – 1911), български революционер от ВМОРО
  • Костас Гацос (1920 – 2002), гръцки комунист
  • Коста Я. Кехайов, деец на Илинденската организация в Несебър[33]
  • Лазо Константинов, български революционер от ВМОРО
  • Мино Пържолов (Димитър, Мито Пържолев, 1886 – 1933), деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на ВМРО
  • Пено Пенчев (Пенкин, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Иван Пальошев, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина[26]
  • Тано Кудев, харамия, андарт и революционер от ВМОРО
  • Трайко Баровски (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Тръпко Георгиев (Тръпчо, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота, четата на Павел Христов[34]
  • Христо Димитров (1880 – 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО, македоно-одрински опълченец
  • Христо Доямов (Христос Доямас, ? – 1916), гръцки андарт
  • Христо Тръпчев, деец на ВМОРО[35]
  • Христо Търтев (1872 – ?), деец на ВМОРО
  • Христо Чалъмов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота[36]
  • Янко Д. Янчев, деец на Илинденската организация в Несебър[33]

Бележки

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 53. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II издание, София, 1989.
  6. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 54. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  8. ↑ Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 7,26., архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303184737/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf, посетен на 6 септември 2008 
  9. ↑ 4. Ιερός ναός Αγίας Παρασκευής Καστανερής // Ανάδειξη των Μεταβυζαντινών Μνημείων στην Μητροπολιτική Περιφέρεια Γουμενίσσης- Αξιουπόλεως - Πολυκάστρου μέ κέντρο τό Δήμο Ευρωπού. Посетен на 24 юни 2014.[неработеща препратка]
  10. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 354.
  11. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 236.
  12. ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  13. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  14. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  15. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  16. ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, стр. 103.
  17. ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538 - 539.
  18. ↑ Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
  19. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  21. ↑ Буга̀ри гъркома̀ни. Разказано по говора на Ениджевардарско, село Ба̀ровица, от Димитър Христов, записал Л. М., Македонски преглед, г.I, кн. 3, 1925, с. 104.
  22. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
  23. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  24. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  25. ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
  26. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 145.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215. Може би идентичен с Гоно Димитров Гюпчев.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 215.
  29. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 193.
  31. ↑ Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том III, София, 2004, стр. 171 – 172.
  32. ↑ Бабев, Иван. Македонска голгота, Македонска голгота, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2009, стр.341
  33. ↑ а б Бабев, Иван. Помним делата ви, НСА Прес, 2013 г., стр.76.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 171.
  35. ↑ Гаджев, Иван. Лушин – българската голгота, том III, София, 2004, стр. 171.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 795.

Бериславци (Периклия) • Купа • Лугунци (Лангадия) • Люмница (Скра) • Нъте (Нотия) • Ошин (Архангелос) • Църна река (Карпи) Хума

Бивши влашки села: Баровица (Кастанери) Конско • Серменин
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Read other articles:

Wikipedia bahasa Vietnam

Wikipedia bahasa VietnamWikipedia tiếng ViệtURLvi.wikipedia.orgTipeProyek ensiklopedia internetPerdagangan ?TidakRegistration (en)OpsionalSloganBách khoa toàn thư mở LangueBahasa VietnamLisensiLisensi Dokumentasi Bebas GNU PemilikYayasan Wikimedia Wikipedia bahasa Vietnam adalah Wikipedia versi bahasa Vietnam yang didirikan pada November 2002, tetapi tidak menerima kontribusi signifikan hingga direstorasi pada Oktober 2003. Pada tahun 2014, Wikipedia ini memiliki 1.292.490 arti...

 

Oppidum

Iron Age type of settlement For other uses, see Oppido. OppidumLocationFrance, Germany, Italy, Britain, Spain, Portugal, Austria, Belgium, Czech Republic, Switzerland, Slovakia, Serbia, HungaryHistoryCulturesCelts, La Tène culture, Ancient Rome Distribution of fortified oppida, La Tène period An oppidum (pl.: oppida) is a large fortified Iron Age settlement or town. Oppida are primarily associated with the Celtic late La Tène culture, emerging during the 2nd and 1st centuries BC, spre...

 

B

  此條目介紹的是拉丁字母中的第2个字母。关于其他用法，请见「B (消歧义)」。   提示：此条目页的主题不是希腊字母Β、西里尔字母В、Б、Ъ、Ь或德语字母ẞ、ß。 BB b(见下)用法書寫系統拉丁字母英文字母ISO基本拉丁字母（英语：ISO basic Latin alphabet）类型全音素文字相关所属語言拉丁语读音方法 [b][p][ɓ](适应变体)Unicode编码U+0042, U+0062字母顺位2数值 2歷史發...

Marie-Madeleine Fourcade

Marie-Madeleine Fourcade Marie-Madeleine Fourcade, lahir 8 November 1909 di Marseille dan meninggal 20 Juli 1989 di Paris, merupakan seorang pemimpin pemberontak Prancis jaringan Alliance dengan nama kode Hérisson ('Landak) selama Perang Dunia II di Prancis. Alliance merupakan salah satu jaringan perlawanan terpenting yang bertindak untuk Inggris. Fourcade menggantikan Georges Loustaunau-Lacau (nama kode Navarre)[1] sebagai pemimpin Alliance setelah penangkapannya pada 1941. Dia adal...

 

DIII-D (tokamak)

DIII-DA worker inside the DIII-D vesselDevice typeTokamakLocationSan Diego, California, USAffiliationGeneral AtomicsTechnical specificationsMajor radius1.67 m (5 ft 6 in)Minor radius0.67 m (2 ft 2 in)Magnetic field2.2 T (22,000 G) (toroidal)Heating power23 MWPlasma currentup to 2.0 MAHistoryYear(s) of operation1986–presentPreceded byDoublet III DIII-D is a tokamak that has been operated since the late 1980s by General Atomics (GA) in San Die...

 

周處除三害 (電影)

周處除三害The Pig, The Snake and The Pigeon正式版海報基本资料导演黃精甫监制李烈黃江豐動作指導洪昰顥编剧黃精甫主演阮經天袁富華陳以文王淨李李仁謝瓊煖配乐盧律銘林孝親林思妤保卜摄影王金城剪辑黃精甫林雍益制片商一種態度電影股份有限公司片长134分鐘产地 臺灣语言國語粵語台語上映及发行上映日期 2023年10月6日 (2023-10-06)（台灣） 2023年11月2日 (2023-11-02)（香�...

Fivel Stewart

American actress (born 1996) This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these template messages) This biography of a living person needs additional citations for verification. Please help by adding reliable sources. Contentious material about living persons that is unsourced or poorly sourced must be removed immediately from the article and its talk page, especially if potentially libelous.Find sources: ...

 

نظرية التحكم

نظرية التحكممعلومات عامةصنف فرعي من التحكم الآلي جزء من calculus of variations, systems theory and control theory (en) يدرس نظام تحريكيارتجاع سيبرنيطيقا تعديل - تعديل مصدري - تعديل ويكي بيانات هذه المقالة لا تحتوي إلّا على استشهادات عامة فقط. فضلًا، ساهم بتحسينها بعزو الاستشهادات إلى المصادر في متن ا...

 

西遊記大結局之仙履奇緣

本條目存在以下問題，請協助改善本條目或在討論頁針對議題發表看法。 此條目需要編修，以確保文法、用詞、语气、格式、標點等使用恰当。 (2013年8月6日)請按照校對指引，幫助编辑這個條目。（幫助、討論） 此條目剧情、虛構用語或人物介紹过长过细，需清理无关故事主轴的细节、用語和角色介紹。 (2020年10月6日)劇情、用語和人物介紹都只是用於了解故事主軸，輔助�...

Climate change in Africa

Emissions, impacts and responses of the African continent related to climate change Graph showing temperature change in Africa between 1901 and 2021, with red colour being warmer and blue being colder than average (the average temperature during 1971–2000 is taken as the reference point for these changes). Climate change in Africa is an increasingly serious threat as Africa is among the most vulnerable continents to the effects of climate change.[1][2][3] Some source...

 

Croatia national under-21 football team

National association football team Croatia U21Nickname(s)Mladi Vatreni (The Young Blazers)AssociationCroatian Football Federation (HNS)ConfederationUEFA (Europe)Head coachDragan SkočićCaptainBartol FranjićMost capsLuka Ivanušec (28)Top scorerTomislav Bušić (13)FIFA codeCRO First colours Second colours First international Croatia 6–1 Hungary (Zagreb, Croatia, 14 October 1992)Biggest win Croatia 10–0 San Marino (Zagreb, Croatia, 8 October 2020)Biggest defeat S...

 

List of Trapezuntine emperors

Alexios III Megas Komnenos (r. 1349–1390), the longest-reigning Trapezuntine emperor, and his wife Theodora Kantakouzene The Trapezuntine emperors were the rulers of the Empire of Trebizond, one of the successor states of the Byzantine Empire founded after the Fourth Crusade in 1204, until its fall to the Ottoman Empire in 1461. All but two of the Trapezuntine rulers belonged to the Komnenos dynasty, which had previously ruled the Byzantine Empire from 1081 to 1185. They initially cl...

مهدي أميني

مهدي أميني   معلومات شخصية الميلاد 16 مايو 1996 (العمر 28 سنة)فلاورجان  الطول 1.92 م (6 قدم 3 1⁄2 بوصة) مركز اللعب حارس مرمى الجنسية إيران  معلومات النادي النادي الحالي Juventud de Torremolinos CF [الإنجليزية]‏ الرقم 25 مسيرة الشباب سنوات فريق 0000–2012 سباهان أصفهان المسير...

 

Nuoro

Nuorocomune(IT) Nuoro(SC) Nùgoro Nuoro – VedutaVista di Nuoro dal Monte Ortobene LocalizzazioneStato Italia Regione Sardegna Provincia Nuoro AmministrazioneSindacoGiovanni Pirisi (Commissario straordinario) dal 12-06-2024 TerritorioCoordinate40°19′12.22″N 9°19′41.08″E40°19′12.22″N, 9°19′41.08″E Altitudine554 m s.l.m. Superficie192,06 km² Abitanti33 468[1] (31-3-2024) Densità174,26 ab./km² FrazioniLollove, Pratosardo...

 

Electoral district of The Hills

Former state electoral district of New South Wales, Australia The Hills was an electoral district of the Legislative Assembly in the Australian state of New South Wales from 1962 to 2007. It was a 51.08 km2 urban electorate in Sydney's north-west, taking in the suburbs of Carlingford, Castle Hill, Cherrybrook, Glenhaven, Kellyville, Pennant Hills and West Pennant Hills. There were 44,961 electors enrolled in the district at the 1999 state election. The Hills electorate was first conteste...

مقاطعة كابكال شيبي

مقاطعة كابكال شيبي (بالصينية المبسطة: 察布查尔锡伯自治县)‏(بالأويغورية العربية: چاپچال شىبە ئاپتونوم ناھىيىسى)‏(بالقازاقية العربية: شاپشال سىبە اۆتونوميالى اۋدانى)‏ᠴᠠᠪᠴᠠᠯ ᠰᡞᠪᡝ ᡯᡞᡷᡞᠰᡞᠶᠠᠨ     خريطة الموقع تقسيم إداري البلد الصين  [1] التقسيم الأعلى إي�...

 

Three Against the World

1988 Hong Kong action film by Brandy Yuen Three Against the WorldFilm posterTraditional Chinese群龍奪寶Simplified Chinese群龙夺宝Hanyu PinyinQún Lóng Duó BǎoJyutpingKwan4 Lung4 Dyut6 Bou2 Directed byBrandy YuenScreenplay bySam Chim-leungSzeto Cheuk-honProduced byAnthony ChowStarringAndy LauTeddy RobinNorman ChuiRosamund KwanCharlene TseSandy LamCinematographyPeter NgoEdited byKeung Chuen-takPeter CheungMusic byTeddy RobinProductioncompanyBo Ho Film CompanyDistributed byG...

 

Roewe 950

Motor vehicle Roewe 950OverviewManufacturerRoewe (SAIC Motor)Production2012–20192016–2022 (e950)AssemblyLingang, Shanghai, ChinaBody and chassisClassExecutive carBody style4-door saloonLayoutFF layoutPlatformGM Epsilon II LWBRelatedBuick LaCrossePowertrainEngine1.4 L SGE TGI I4 (turbo gasoline)(e950)[1]1.8 L TGI I4 (turbo gasoline)2.0 L TGI I4 (turbo gasoline)2.4 L LAF I4 (gasoline)3.0 L LF1 V6 (gasoline)Electric motor56 kW (75.1 hp) Permanent magnet synchronou...

Pembelacanan, Kelumpang Selatan, Kotabaru

PembelacananDesaNegara IndonesiaProvinsiKalimantan SelatanKabupatenKotabaruKecamatanKelumpang SelatanKode pos72161Kode Kemendagri63.02.07.2005 Luas... km²Jumlah penduduk... jiwaKepadatan... jiwa/km² Pembelacanan adalah salah satu desa di wilayah kecamatan Kelumpang Selatan, kabupaten Kotabaru, Provinsi Kalimantan Selatan, Indonesia. Pranala luar (Indonesia) Keputusan Menteri Dalam Negeri Nomor 050-145 Tahun 2022 tentang Pemberian dan Pemutakhiran Kode, Data Wilayah Administrasi Pemerin...

 

第1回十字軍

この記事には参考文献や外部リンクの一覧が含まれていますが、脚注による参照が不十分であるため、情報源が依然不明確です。 適切な位置に脚注を追加して、記事の信頼性向上にご協力ください。（2012年2月） この記事は英語版の対応するページを翻訳することにより充実させることができます。（2022年2月）翻訳前に重要な指示を読むには右にある[表示]をクリック...