Орманово

Орманово
Δασερό
— село —
Гърция
40.8883° с. ш. 22.4322° и. д.
Орманово
Централна Македония
40.8883° с. ш. 22.4322° и. д.
Орманово
Кукушко
40.8883° с. ш. 22.4322° и. д.
Орманово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областБоймия
Надм. височина304 m

Орманово или Романово (на гръцки: Δασερό, Дасеро, катаревуса: Δασερόν, Анидрон или Άνυδρος, Анидрос, до 1926 година Ορμάνοβο/ν, Орманово/н[1]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Пеония в административна област Централна Македония.

География

Селото е било разположено в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко) между селата Геракарци (Гераконас) на североизток и Цигарево (Анидро) и Радомир (Асвестария) на югозапад.[2]

История

В Османската империя

В XIX век Орманово е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Орманово (Ormanovo),[3] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Ормановон (Ορμάνοβον), християнско село.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Романово живеят 60 българи християни.[5]

По данни на Екзархията в 1910 година Романово има 30 семейства, 155 жители българи, от които 105 чифлигари.[6]

В Гърция

По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Орманово попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска и мюсюлманска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Орманово (Ορμάνοβον) като село с 11 мъже и 9 жени.[4]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Романово има 60 къщи славяни мохамедани.[7]

Всички 30 български семейства се изселват в България.[8][9] В 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година в селото е чисто бежанско с 14 бежански семейства и 72 жители.[10]

В 1926 година името на селото е променено на Дасеро.[11] Поради лошите условия на живот бежанските му жители го напускат и Орманово е заличено.[9]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 20[9] 76[9] 89[9]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
  4. ↑ а б Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 14 юли 2019 г.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  6. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 63.
  7. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
  8. ↑ Шалдевъ, Хр. Областьта Боймия въ Югозападна Македония // Македонски прегледъ VI (1). София, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, 1930. с. 66.
  9. ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
  10. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“