Люмница

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция,. За селото в България вижте Любница.
Люмница
Σκρα
— село —
Централната част на селото
Централната част на селото
Гърция
41.0937° с. ш. 22.3833° и. д.
Люмница
Централна Македония
41.0937° с. ш. 22.3833° и. д.
Люмница
Кукушко
41.0937° с. ш. 22.3833° и. д.
Люмница
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПеония
Географска областВлахомъглен
Надм. височина560 m
Население96 души (2021 г.)
Основаване1452 г.
Телефонен код2343
Люмница в Общомедия

Лю̀мница[1], още Лумница или Лубница[2] (на гръцки: Σκρα, Скра, до 1926 година Λούμνιτσα, Лумница,[3] на румънски: Liumniţa, Люмница), е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 560 m надморска височина,[4] високо в прохода между планините Паяк (Пайко) и Суха Рупа. Отдалечено е на 25 km северозападно от град Боймица (Аксиуполи) и на 10 km източно от влашкото село Ошин (Архангелос).[5]

История

В Османската империя

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Любниче е представлявано от Петко, син на Злате и Стойко, син на Петко.[6]

В края на XIX век Люмница е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села в областта Влахомъглен в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Люпница (Liupnitza), Мъгленска епархия, живеят 2700 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лубница (Loubnitza) е посочено като село с 350 домакинства и 460 жители българи и 1196 власи.[8]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Люмница живеят 2600 власи християни.[10]

Румънско просветно дело

Гръцки военни паметници в Люмница

Между 1891 и 1907 година в Люмница работи румънско училище. Тук преподават Щефан Христу и Простин Кута. Румънското училище е открито от Михаил Ника арумънин от Прилеп, изпратен в Люмница по инициатива на румънския училищен инспектор Апостол Маргарит. Ника напуска след една година, поради тормоза, на който е подложен от местните гъркомани, начело с гръцкия учител, завършил Солунската гръцка гимназия, който разбира опасността от руманизма. Първоначално училището, отворено в частна къща събира много деца, но по-късно след интригите на гръцкия митрополит числеността на румънската партия в селото спада. Ника е последван от няколко учители, които се задържат само седмици. Чанта е малтретиран, а Суфлери е почти удушен. Едва в 1898 година люмничанинът Гоно Мегин (Гона Мегя) премества училището в къщата си и стабилизира институцията. Той служи като учител в продължение на четири години, първоначално подпомаган от Николае Марку, а по-късно сам. В 1902 година обаче е арестуван за революционна дейност и осъден на 10 години затвор. Наследява го Константин Ное в учебната 1902/1903 година, завършил Битолския румънски лицей. В началото на годината в селото пристига военна част и окупира училищната сграда, в която е настанено гръцкото училище. Така в румънското училище се събират повече от 100 ученици. След три месеца броят на момчетата и момичетата в румънското училище става толкова голям, че е изпратен помощен учител Н. Теохаряну, дотогава учител в Крушево. Владиката Йоаникий Мъгленски набеждава Ное, че на едно от училищните тържества е призовавал към бунт, Ное е арестуван и разпитван, но завършва годината през юни. В началото на следващата година румънското училище отново отваря врати в общинското училище, тъй като войската напуска. В селото свещениците започват да служат на румънски. През ноември 1904 година обаче българска чета се сблъсква с османски войски между Ошин и Люмница, няколко войници са убити, а други пленени и пуснати. Това дава възможност на гърците да наклеветят румънските лидери в двете села и да ги обвинят в революционна дейност. Арестувани са двамата учители заедно с Гоно Мегин, свещениците и всички по видни румънци от Люмница и Ошин. След разпити няколко от тях са оправдани, но по-голяматаа част, включиетолно Ное, са държани 8 месеца в затвора, а Мегин осъден за втори път на 10 години затвор заедно с трима негови съграждани и 16 други румънци от Ошин и заточени в Бодрум кале. След това училището е поето от Ташку Люга, а в църквата продължава да се служи на румънски. Гъркомани остават само двамата учители и един свещеник и роднините им и се черкуват в малък паракликс, като гръцко училище няма.[11][12]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любница (Lioubnitza) има 540 власи и в селото има влашко училище.[13]

Екзархиийската статистика от 1910 година отбелязва в Люмница 2630 жители.[14]

В Гърция

След Балканската война в 1912 – 1913 година селото попада в Гърция. В 1916 година, по време на Първата световна война, фронтовата линия минава през Люмница и българските военни власти разселват жителите на селото във вътрешността на Царство България - главно в Стара и Нова Загора. След края на войната в Люмница се връщат само част от люмничани.[14] По време на войната над Люмница, на връх Яребична (на мъгленорумънски Скра) се води тежката битка при Яребична. След войната в 1926 година селото е прекръстено на Скра по името на седловината Скриена.[15]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Люмница (Љумница) има 200 къщи власи християни.[16] В 1926 година селото е прекръстено на Скра.[17]

В 1925 година 90 семейства се изселват в Румъния и са настанени в Добруджа - Сребрино, Асъкьой, Кадъкьой, Кочина, Валюшница.[18]

Селото пострадва значително през Втората световна и Гражданската война в Гърция и много семейства бягат към големите гръцки градове, предимно в Солун и Боймица, и в Югославия, където се установяват предимно в Скопие и Велес.[14]

В селото от 2002 година работи Музеят на Първата световна война и битката при Яребична.[19]

Селото традиционно се занимава със скотовъдство и частично със земедение - отглеждане на картофи и пшеница.[14]

Входът на селото
Прекръстени с официален указ местности в община Люмница на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Скрена[5] Σκρένα Крифо Κρυφό[20] местност на Ю от Купа, на ЮЗ под Малък Гъндач и на СИ под Гъндач[5]
Вале Раци[5] Βαλεράτσι Крионери Κρυονέρι[20] местност на Ю от Купа и на ЮИ под Малък Гъндач[5]
Говедарник[5] Γκουβερτάρνικ Агеладарис Άγελαδάρης[20] гора на ЮЮЗ от Купа[5]
Малък Гъндач[5] Μικρό Γκαντάτσι Метопо Μέτωπο[20] връх на Ю от Купа (1368,3 m)[5]
Житиница[5] Ζιντινίτσα Зои Ζωή[20] гора на ЮЮЗ от Купа[5]
Курица[5] Κουρίτς Корици Κορίτσι[20] извор на Ю от Купа, на С под Малък Гъндач[5]
Вале Раци[5] Βάλε Ράτσι Криорема Κρυόρεμα[20] река на ЮИ от Купа, десен приток на Коджадере[5]
Грос[5] Γκρος Хондрас Χοντρός[20] връх на Ю от Купа[5]
Бимба[5] Μπίμπα Скепасма Σκέπασμα[20] извор на ЮЗ от Купа[5]
Рипа Капри[5] Ρίπα Κάπρι Трагос Τράγος[20] връх на Ю от Купа (1092 m)[5]
Репал Гога[5] Ρεπάλ Γκόγκα Йоргаки Γιωργάκη[20] връх на ЮИ от Купа (835 m)[5]
Череши[5] Τσερέσια Керасиес Κερασιές[20] местност на ИЮИ от Купа[5]
Скърка Тирджимици[5] Σκόρκα Τιρτζιμίτση Рахулес Ραχούλες[20] възвишение на ЮИ от Купа (538,4 m)[5]
Пинтугесели[21] Ριντουγιέτσελι Корфадес Κορφάδες[20] възвишение на И от Купа[5][21]
Крипала[5][21] Репа Корбола Ρέπα Κόρμπολα Лафопетра Λαφόπετρα[20] възвишение на И от Купа (499 m)[21]
Лозин[5] Λόζιν Амбели Άμπέλι[20] връх на ЮЗ от Купа (878 m)[21]
Репал Воци[5] Ρέπαλ Βότσι Воцис Βότσης[20] връх на СЗ от Купа (961 m)[21]
Плочи[5] Πλότσι Петалон Πέταλλον[20] местност на С от Купа[5]
Вале Маре[5] Βάλε Μάρε Макрорема Μακρύρεμα[20] река на С от Люмница (Вале ди Извори)[21]
Болиглав[5] Μπουλιγκλάφ Митакас Μύτακας[20] връх на Ю от Люмница (736 m)[5]
Вале ди Извори[5] Βάλε Ντί Ίσβορι Харадропигес Χαραδροπηγές[20] река на Ю от Люмница[5]
Валия Мади[5] Βάλια Μάδι Мадис Μάδης[20] река на С от Люмница (Мала река)[5]
Люмница[5] Λιούμνιτσα Корифула Κορυφούλα[20] възвишение на ЮИ от Люмница (577,7 m)[5]
Вале Мари[5] Βάλε Μάρι Платирема Πλατύρεμα[20] река на С от Люмница, десен приток на Мала река[5]
Чука Москали[21] Τσούκα Μάσκιαλι Гимнотопос Γυμνότοπος[20] възвишение на И от Люмница (451 m)[21]
Деса[21] Ντέσα Плая Πλαγιά[20] местност на СИ от Люмница[21]
Вале Мека[5] Βάλε Μέκα Анеморема Άνεμόρεμα[20] река на СИ от Люмница, ляв приток на Мала река[5]
Бистрица Πιστιρίκα Воскос Βοσκός[20] река на С от Люмница, ляв приток на Мала река[5]
Бистрица[5] Πιστιρίκα Гидарис Γιδάρης[20] местност на СЗ от Люмница, на Ю под връх Селища (гранична пирамида № 78)[5]
Яше Γιασέ Лиго Λὐγό[20]
Пустови[5] Πουστάβι Потистра Ποτίστρα[20] местност на границата на СЗ от Люмница[5]
Мошо[5] Μόσιο Мосиос Μόσιος[20] местност на СЗ от Люмница[5]
Носия Декути[5] Νόσια Ντεκούτι Скотинон Σκοτεινόν[20] река на СЗ от Люмница, ляв приток на Валия Мади (Мала река)[5]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1405[14] 854[14] 647[14] 886[14] 446[14] 446[14] 276[14] 219[14] 169 200 187 96

Личности

Карта на Влахомъглен
Родени в Люмница
  • Атанас Танчев Цачев (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[2][9]
  • Влайко Георгиев (Βλάικος Γιώργος, Влайкос Йоргос), гъркомански андартски деец[22]
  • Георги Мичев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Георги Ников Костов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Георгиос Папагеоргиу (1894 - 1951), гръцки военен и политик
  • Гино Ботов, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Гоно Мегин, деец на румънската пропаганда, румънски учител, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Димо Руси (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[2][9]
  • Димо Стоянов Ечев, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Думитру Чоти (1885 - 1974), деец на румънската пропаганда, румънски учител и общественик
  • Иван Георгиев Сомов (? – 1906), войвода на ВМОРО
  • Йован Шуков (р. 1940), северномакедонски спортен деец
  • Стоян Ковачев Балтаджиев (? – 1906), български революционер, деец на ВМОРО, убит през март 1906 година при село Купа[2][9]
  • Танчо Джамбазов (Tanciu Giambazi, ? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО
  • Яне Димов Ритков, български революционер, деец на ВМОРО[9]
Починали в Люмница

Литература

Бележки

  1. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.147
  2. ↑ а б в г Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
  3. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  6. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
  9. ↑ а б в г д е ж з и к Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  11. ↑ Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  12. ↑ Minda, Theodor. Meglenoromânii : Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 5.
  16. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 30. (на сръбски)
  17. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
  19. ↑ Μουσείο Α' Παγκοσμίου Πολέμου & Μάχης Σκρα // Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς. Архивиран от оригинала на 2018-01-23. Посетен на 22 януари 2018.
  20. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1050. (на гръцки)
  21. ↑ а б в г д е ж з и к л Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  22. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ

Бериславци (Периклия) • Купа • Лугунци (Лангадия) • Люмница (Скра) • Нъте (Нотия) • Ошин (Архангелос) • Църна река (Карпи) Хума

Бивши влашки села: Баровица (Кастанери) Конско • Серменин
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“