Бериславци

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Бориславци.
Бериславци
Περίκλεια
— село —
Изглед към Бериславци
Изглед към Бериславци
Гърция
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Централна Македония
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Воденско
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областВлахомъглен
Надм. височина570 m
Население301 души (2021 г.)

Бериславци или Берислав (срещат се и формите Бориславци и Борислав, на гръцки: Περίκλεια, Периклия, до 1925 година Μπερίσλαφ, Берислав,[1] на мъгленорумънски: Birislav, Birislăv, Бирислав) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Георгафия

Селото е разположено на 570 m надморска височина[2] в североизточната част на областта Мъглен, в малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Кожух (Дзена) от северозапад, на около 23 km североизточно от Къпиняни. На 2 km на север е село Лугунци (Лангадия), на 5 km на запад е Нъте (Нотия), а на 4 km на юг към Паяк е Ошин (Архангелос). На 8 km на север е границата със Северна Македония.[3][4]

Около селото минават три рекички, притоци на Мъгленица – Драгни (Ντράγκνι), Зайкова река (Ζάικουβα) и Усеа (Ουσέα). На юг от селото има пещера, в която жителите в миналото са се криели при нашествие.[3]

История

В Османската империя

Стенопис на света Злата Мъгленска, 1862 година от църквата „Света Петка“ с гръцка и славянска сигнатура

„...Бориславъ, отдалечено нѣщо единъ часъ и находяще се въ източния край на равнината... Селцето брои 45 кѫщи и е Нонски чифликъ. Азъ слѣзохъ при разпоредителя Дучу. Той ми расправи за теглилата имъ, какъ господаритѣ имъ отъ Нонте ги скубятъ, какъ ги скубитъ сѫщо правителството, поляцитѣ и проходящитѣ войници и какъ съвсѣмъ безсилни трѣбва да си свиватъ рѫцѣтѣ въ джебоветѣ. Въ селото владѣе най-голѣма бѣдность, кѫщитѣ сѫ само едноетажни и двѣ-три фамилии живѣятъ въ една почти тъмна стая. Храната имъ е царевиченъ хлѣбъ, кромидъ, чесанъ, сирене и млѣко. Мѣсо ядатъ само въ особенни случаи.“[5]

На хълма Свети Атанасий, където някога е било старото село, има следи от елинистическо селище с некропол.[6] През 1969 г. на същото място е построен сегашният параклис „Свети Атанасий“.[3]

В края на XIX век Бериславци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1850 година. Изписана е през 1862 година.[3] Сред фреските има и изображение на Света Злата Мъгленска с надпис на български „Света Злата Мегленская“.[4] Александър Синве (Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перислав (Périslav), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[7]

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1894 година в селото е отворено румънско училище от Рика Плана, който преподава в него три години. Училището работи периодично до 1912 година. До попадането на селото в Гърция в него няма румънска църква.[8]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бориславъ (Бориславци) живеят 380 власи християни.[10] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Берислав има 360 власи и в селото има влашко училище.[11]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 280 жители.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бериславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година селото заедно със съседното Лугунци е самостоятелна община. В 1925 година селото е преименувано на Периклия. В 1997 година общината е присъединена към дем Ексаплатанос.[13]

През Първата световна война, поради близостта на фронтовата линия населението на селото е интернирано от българските военни власти във вътрешността на България. След края на войната жителите му се връщат, но не всички.[2]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бериславци (Бьриславци) има 50 къщи власи християни.[14]

В 1925 година осем семейства емигрират в Румъния и се установяват в добруджанското село Сансалай.[15]

В 1935 година е построена нова сграда на училището, след като старата на площада изгаря в 1916 година по време на Първата световна война.[3]

Селото пострадва и по време на Втората световна война от януарската българска офанзива през 1944 година.[2] На 7 април 1944 година край селото се разиграва голяма битка между германските окупационни части и силите на гръцката комунистическа съпротива ЕЛАС, в която загиват 30 германци.[4] По време на Гражданската война (1946 – 1949) селото се разпада напълно и повечето му жители емигрират в Югославия. След нормализирането на положението, селото е обновено.[2]

Според изследване от 1993 година селото продължава да е чисто влашко (373 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[16] Жителите на селото се занимават с животновъдство и земеделие, в частност оглеждане на картофи.

В началото на 90-те години на ХХ век е възстановена малката църква „Света Богородица“ на входа на селото. Четвъртата църква на селото е параклисът „Свети Йоан Предтеча“ на пътя за Лугунци.[3]

Селото е планинско и бедно, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Бериславци на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Чафка[17] Τσιάφκα Митакас Μύτακας[18] граничен връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17]
Племничур[17] Πλεμνιτσούρ Ахирона Άχυρώνα[18] река в Кожух на СЗ от Бериславци[17]
Върдзаки[17] или Бърдзаки[19] Βαρτζάκι Демени Δεμένη[18] връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17][19]
Мала Дзена[17] Μικρή Τζένα тис Евгенияс[18] της Ευγενίας връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17]
Летница[17] Λέτνιτσα Перасма Πέρασμα[18] местност в Кожух на СЗ от Бериславци[17]
Винатор[19] Βίνατορ Рематаки Ρεματάκι[18] река на СЗ от Бериславци[19]
Сух дол[19] Σούχ Ντὸλ Ксери Ремата Ξερή Ρεματιά[18] река в Кожух на СЗ от Бериславци[19]
Раур[17] Ράουρ Алетри Άλέτρι[18] връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17]
Църни дол[17] Τσερνιντὸλ Маврорема Μαυρόρεμα[18] река в Паяк на Ю от Бериславци и на З от Ошин[17]
Мъгленица[17] Μογλένιτσα Рема Ρέμα[18] река в Мъглен[17]
Извор[17] Ίσβόρ Пиги Πηγή[18] извор на ЮЗ от Бериславци[17]
Дол[17] Ντὸλ Като Корифи Κάτω Κορυφή[18] връх в Паяк на И от Бериславци (662,7 m)[17]
Скрека[17] Σκρέκα Врахокорфес Βραχοκορφές[18] връх в Паяк на И от Бериславци и на СИ от Ошин[17] (848 m)[19]
Пополе[17] Πόπολη Вриси Βρύση[18] извор на СИ от Бериславци[17]
Вале Сек[17] Βάλε Σέκ Ремата Ρεματιά[18] река на СИ от Бериславци[17]
Скор Гола[17] Σκορ Γκόλα Гимни Γυμνή[18] връх в Паяк на СИ от Бериславци[17]
Заграда[17] Ζαγράδα Фрактис Φράκτης[18] местност в Паяк на СИ от Бериславци[17]
Балкач[17] Μπάλκατσι Псари Ψάρι[18] река на С от Бериславци[17]
Кури[17] Κουρί Дасаки Δασάκι[18] връх в Кожух на СЗ от Бериславци[17]
Чор[17] Τσορ Мавро Μαύρο[18] река на С от Бериславци, минаваща през Лугунци[17]
Винатор[17] Βινατόρ Фотиес Φυτιές[18] местност в подножието на Кожух на С от Бериславци[17]
Апу Раца[17] Άποτ Ράτσα Рематаки Ρεματάκι[18] река на СИ от Бериславци[17] (Цара Алпа)[19]
Ледин[17] Λεντίν Профитис Илияс Προφήτης Ήλίας[18] местност на СИ от Бериславци в подножието на Паяк[17]
Скорк Дикориц[17] Σκορκ Δικορίτς Катарактис Καταρράκτης[18] връх в Паяк на СИ от Бериславци[17]
Цара Алпа[19] Τσάρα Άλπα Палео Παλαιό[18] река на СИ от Бериславци (Апу Раца)[19]
Патичика[17] или Патичико[19] Πατίτσικα Монопати Μονοπάτι[18] крайгранична местност на СИ от Бериславци срещу Хума[17]
Горица[17] Κουρίτς Корици Κορίτσι[18] връх на ЮЗ от Бериславци[17] (591 m)[19]
Вакъфско[17] Βάκούφικο Аятико Άγιάτικο[18] местност на ЮЗ от Бериславци[17]
Мочор[17] Μουτσιόρ Неростагма Νερόσταγμα[18] местност на СИ от Бериславци в подножието на Кожух[17]
Бела поляна[19][17] Πέλλα Πολιάνα Аспрос Камбос Άσπρος Κάμπος[18] връх в Кожух на С от Бериславци[17][19]
Поляна де Рупа[17] Πολιάνα Ντέ Ρούπα Микрос Камбос Μικρός Κάμπος[18] крайгранична местност на С от Бериславци[17]
Салница[17] Σάλνιτσα Липаро Λιπαρό[18] крайгранична река на С от Бериславци, началото на Мъгленица[17]
Гроб[17] Γκροπ Тафос Τάφος[18] крайгранична местност на С от Бериславци[17]
Градища[17] Γκράντεστι Синора Σύνορα[18] крайгранична местност на С от Бериславци[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 340[2] 200[2] 271[2] 413[2] 178[2] 372[2] 393[2] 373[2] 354[2] 382 341 301

Личности

Родени в Бериславци
  • Въчо Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[20]
  • Георги Попчев (Γεώργιος Πόπτσης), гръцки андартски деец от трети клас[21]
  • Георги Чагрев (Γεώργιος Τσάγρης), гръцки андартски деец от трети клас[21]
  • Дионисий Попчев (Διονύσιος Πόπτσης), гръцки андартски деец[22]
  • Никола Попов (Νικόλαος Παπαδόπουλος), гръцки андартски деец[22]
  • Петре Георгиев (Пене, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славко Радоев[23]
  • Стефан Михалев (Στέφανος Μιχαλόπουλος), гръцки андартски деец[22]
  • Стоян Дешов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[20]
  • Ташко Кьопо, български революционер, деец на ВМОРО[9]
  • Ташо Пенов Шопов, български революционер, деец на ВМОРО[9]

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е Τοπική Κοινότητα Περίκλειας // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 16 юни 2014. (на гръцки)
  4. ↑ а б в Η Περίκλεια // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  5. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 32.
  6. ↑ Αρχαιότητες στην Περίκλεια // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-02. Посетен на 1 май 2018.
  7. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. ↑ Minda, Theodor. Meglenoromânii: Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  9. ↑ а б в Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165 и 831.
  13. ↑ Περίκλεια.
  14. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  15. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Областьта Мегленъ въ Македония. Историко-етнографски прегледъ и народностни борби. София, 1936. с. 21.
  16. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  17. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  18. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  20. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  21. ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  22. ↑ а б в Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.

Бериславци (Периклия) • Купа • Лугунци (Лангадия) • Люмница (Скра) • Нъте (Нотия) • Ошин (Архангелос) • Църна река (Карпи) Хума

Бивши влашки села: Баровица (Кастанери) Конско • Серменин
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“