PROFILPELAJAR.COM

Мъгленорумънски език
vlăheshte
	Мъгленорумънски език vlăheshte
Страна	Гърция, Северна Македония, Румъния, Турция
Регион	Влахомъглен
Говорещи	5000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Романски; Източноромански; Мъгленорумънски;
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	roa
ISO 639-3	ruq
	; Карта на Влахомъглен

Мъгленорумънският (също и мегленорумънски, мъгленски влашки или мъгленитски, самоназвание Vlăheşte, Влъхеще) е източноромански език^[1] или диалект,^[2] говорен от мъгленорумъните, обитаващи традиционно няколко села в областта Мъглен (на гръцки Моглена) в Егейска Македония, както и от мъгленорумънската диаспора в Румъния и наследниците на мъгленорумъните мюсюлмани в Турция. Мъгленорумънският е смятан за застрашен език.

Класификация

Мъгленорумънският е част от групата на източнороманските езици, спадащи към италийския клон на индоевропейските езици. Понякога мъгленорумънският е смятан диалект на румънския.^[3] Някои лингвисти го смятат за преходен между румънски и арумънски. Мъгленорумънският е по-близък до румънския, отколкото арумънския, което показва, че се е откъснал от проторумънския по-късно от арумънския. Мъгленорумънският е повлиян силно от българския.

Название

Мъгленорумънски (мегленорумънски) е термин, използван от езиковедите. Самоназванието на мъгленорумъните е власи и съответно наричат езика си влашки (влахеще). На гръцки езикът е наричан влахомъгленски (βλαχομογλενίτικα, влахомогленитика) или само мъгленски (μογλενίτικα, могленитика).

География

Мъгленорумънският се говори в няколко села в областта Мъглен в Гърция - Бериславци (Периклия), Лугунци (Лангадия), Нъте (Нотия) и Ошин (Архангелос) от дем Мъглен и Люмница (Скра), Купа и Църна река от дем Пеония. Село Баровица (Кастанери) от дем Пеония също е имало мъгленорумънско население, но в началото на XX век се е българизирало напълно.

В Северна Македония мъгленорумънско е единствено село Хума. Мъгленовлашко население са имали и селата Конско и Серменин, които обаче са българизирани.

Според Астерьос Кукудис бивши мъгленорумънски села са и Радня и Негорци в Северна Македония и Крива (Грива) в Гърция.^[4]

При попадането на Мъглен в Гърция в 1912 година значителна част от мъгленорумънското население с румънско национално съзнание емигрира в Румъния. Компактна маса мъгленорумъни се заселва в село Черна в Северна Добруджа, където около 1200 души продължават да говорят мъгленорумънски. В 1940 година около 30 семейства се местят от Черна в Банат в селата Варяш, Билед и Джимбол (Жимболия).

В началото на XX век мъгленорумънското село Нъте е мюсюлманско и в 20-те години населението му се изселва в Турция.

Фонетика

Мъгленорумънският има някои уникални фонетични характеристики, които не съществуват в останалите източноромански езици:

дълги гласни: ā, ē, ī, ō, ū
ă, â → o, a: câmp → comp (поле), mânc → mānc (ям)
неудареното начално а изчезва: adaug → daug (добавям), afară → fară (вън), aduc → duc (нося)

Лексика

Източноромански езици
Простонароден латински език
Субстрат
Трако-римска култура

Румънски (Молдовски, Влашки в Сърбия) Граматика \| Имена \| Глаголи Числителни \| Фонология \| Лексика
Регулатори Румънска академия Молдовска академия на науките

Арумънски

Мъгленорумънски

Истрорумънски Граматика

Голяма част от речниковия запас на мъгленорумънския има латински произход и фонетиката и семантиката му е сходна с тези на арумънския и румънския:

basilica > мр. bisearică, рум. biserică (църква, първоначално базилика)
lumen > мр. lumi, рум. lume (свят, първоначално светлина)
monumentum > мр. murmint, рум. mormânt (гроб, първоначално паметник)
strigis > мр. strig, рум. strig (викам, първоначално бухал)
draco > мр. drac, рум. drac (дявол, първоначално дракон)

Мъгленорумънският има и някои стари илирийски думи, които имат когнати в албански:

мр. brad; рум. brad; ср. алб. bredh (ела)
мр. monz; рум. mânz; ср. алб. mës (жребец)
мр. bucuros; рум. bucuros; (щастлив) ср. алб. bukurë (красив)

Има и думи, които са със стар славянски произход, повечето от които могат да се открият във всички източноромански езици:

мр. trup; рум. trup (тяло); ср. бълг. труп
мр. stăpon; рум. stăpân (господар); ср. бълг. стопанин

В речника на мъгленорумънския има и някои византийски и новогръцки думи, част от които се откриват също и в румънски и арумънски и около 80 думи, заети през български и другите балкански езици. Преди създаването на гръцката държава, мъгленорумънският заема много малко думи директно от гръцки:

гр. πρόσφατος > мр. proaspit; рум. proaspăt; (скорошен)
гр. κεραμίδι > мр. chirămidă; рум. cărămidă (тухла)
гр. λεμόνι > мр. limonă, през бълг. лимон (лимон); ср. рум. lămâie

Най-важното чуждо влияние върху мъгленорумънския е от българския език, като то е по-мащабно и силно, отколкото това на гръцкия върху арумънския. Лингвистът Теодор Капидан смята, че заемките от български показват родопски фонетични черти. Има много случаи, в които основни думи от латински произход, които са запазени в румънски и арумънски, в мъгленорумънски са заместени от български. В някои случаи румънският независимо е заел същата дума:

бълг. дроб > мр. drob; рум. drob
бълг. невяста > мр. niveastă; рум. nevastă
бълг. гора > мр. goră

Литература

Atanasov, Petar, Meglenoromâna astăzi, Bucureşti, Editura Academiei Române, 2002
Dahmen, Wolfgang, Rumänisch: Areallinguistik III. Meglenorumänisch. În: Günter Holtus, Michael Metzeltin and Christian Schmitt (ed.), Lexikon der Romanistischen Linguistik, Vol. 3, (Tübingen 1989), pp. 436-447.
Capidan, Theodor, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, Cultura Naţională, 1925 Архив на оригинала от 2014-10-14 в Wayback Machine.
Capidan, Theodor, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. II, Bucureşti, Cultura Naţională, 1925 Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.
Capidan, Theodor, Dicţionar meglenoromân Архив на оригинала от 2006-06-27 в Wayback Machine.
Kahl, Thede, Aromunen und meglenitische Vlachen: Wachsendes Interesse in Südosteuropa. Kommentierte Bibliographie 1900-2004. În: Balkan Archiv 28/29 (2003/2004), Veitshöchheim, p. 9-118.
Kahl, Thede, The islamisation of the Meglen Vlachs (Megleno-Romanians): The village of Nânti (Nótia) and the "Nântinets" in present-day Turkey. Nationalities Papers 34/1, p. 71-90.
Kozlovsky, Mirela, Despre muzica folclorică a dialectului meglenoromân
Koukoudis, Asterios, Studies on the Vlachs
Sala, Marius et al., Enciclopedia limbilor romanice, Bucureşti, Editura Ştiinţifică şi Enciclopedică, 1989
Tarcovnicu, Emil, Megleno-Romanii
((ruq)) Змията и флейтата, мъгленорумънска приказка