PROFILPELAJAR.COM

Неаполитански език
napulitano
	Неаполитански език napulitano
Страна	Италия
Регион	Неапол, Базиликата,; Абруцо, Молизе
Говорещи	7 047 000
Писменост	латиница
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Италийски; Романски; Итало-далматински; Неаполитански;
Официално положение
Официален в	–
Регулатор	–
Кодове
ISO 639-1	–
ISO 639-2	nap
ISO 639-3	nap
	Уикипедия на Неаполитански език
	Неаполитански език в Общомедия

Неаполитанският език е романски език, говорен основно в Неапол в Италия и в близките му региони, както и сред някои емигрантски общности извън страната. През 1976 г. хората, говорещи неаполитански като майчин език, наброяват 7 047 399. Езикът няма статут на официален и не се изучава в училище.

Класификация

Неаполитанският език се смята за итало-далматински език. Както всички говори на Апенинския полуостров произлиза от разговорния латински език. Тъй като Неапол е предимно гръкоезичен до 8 век, то със сигурност се наблюдава и гръцко влияние, макар че то не е достатъчно проучено.

Може да се приеме, че книжовният италиански и неаполитанският са взаимно разбираеми, но съществуват някои съществени разлики. Най-важните от тях са описани по-долу.

Фонетични особености

Ротацизъм на /d/ в началото на думата или между гласни: roje (две), ruje (два) вместо due; veré (гледам) вместо vedere, Maronna вместо Madonna. Ротацизмът невинаги се отбелязва в писмената реч.
Произношение на /nd/ като /nn/: munno (свят), итал. mondo, quanno (кога), итал. quando.
Произношение на /mb/ като /mm/: tammuro (барабан), итал. tamburo.

Граматични особености

Поради изпадането на крайната гласна много съществителни имена имат еднакво произношение в единствено и множествено число. Различават се според определителния член или синтаксиса, или чрез глаголната форма. Други съществителни имена имат различна форма за множествено число, при която се променя гласната под ударение, например ò cartone (кутия) – è cartune(кутии).
По същия начин се образува мъжки и женски род на прилагателните имена: rossa (червена) – russo (червен).
Съществуват форми за среден род, какъвто в италиански отсъства, например, o' niro (негър) – o' nniro (черно).
Притежателните местоимения понякога се сливат със съществителното име: fràtemo (брат ми), sòreta (сестра ти), но 'o sole mio (слънце мое), a' sora soja (сестра му/й).
Макар че в романските езици не е позволено да се използва неопределителен член пред притежателно местоимение касаещо одушевено лице, в неаполитанския съществуват форми като ń'ammico a mme (сравни френски un ami à moi – един мой приятел).
За разлика от италианския език, като спомагателен глагол при образуването на сложни времена на непреходните глаголи се използва „avere“ (avé) вместо „essere“ – aggio juto, aggio venuto
По подобие на испански език за указване на притежание се използва само глаголът tènere или tené, вместо avere.
Прякото допълнение, отнасящо се до лица, се образува като непряко с помощта на предлога а: aggio visto a Pascale (видях Паскале), но aggio visto 'nu chiuovo (видях пирон).
Вместо глагол dovere се използва изразът avere da (имам да), например aggia fà (имам да правя).
По същия начин се образува и бъдеще време: adda venì (ще дойде).