Църнешево

Църнешево
Γαρέφι
Стара къща в Църнешево
Гърция
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Централна Македония
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Воденско
41.0278° с. ш. 22.0461° и. д.
Църнешево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина141 m
Население625 души (2021 г.)

Църнешево или Църнешово (на гръцки: Γαρέφι, Гарефи, катаревуса Γαρέφιον, Гарефион, до 1922 година Τσερνέσοβο, Цернесово, Τσερνέσοβον, Цернесовон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География

Църнешево е разположено в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 5 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали северната Горно (220 m)[2] и южната Долно Църнешево (180 m), на гръцки – Ано и Като Гарефи.[3]

История

В Османската империя

В XIX век Църнешево е село във Воденска каза на Османската империя. Горно Църнешево е българско християнско селище, а Долно – българско мюсюлманско.[2] Гробищната църква „Успение Богородично“ е от 1810 година.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Царничево (Tzarnichevo) е посочено като село във Воденска каза със 103 къщи и 164 жители българи и 296 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Църнешево (Царнеш) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 326 души и 90 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Църнешево живеят 210 българи християни (съответно в Горно Църнешево) и 580 българи мохамедани[7] (в Долно Църнешево).[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Църнешово (Tzirnechovo) има 160 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[8]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва Горно Църнешево със 124 жители,[2] а Долно със 740.[3]

В 1909 година в Църнешево е открито българско училище.[9]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Църнишево (Црнишево) има 49 къщи славяни християни и 171 къщи славяни мохамедани.[10] В 1922 година селото е прекръстено на Гарефи на името на починалия в него гръцки андартски капитан Константинос Гарефис.[2]

След Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското население на Църнешево е изселено в Турция и в селото са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 24 бежански семейства и 103 души.[11] Според други данни общо селото има 436 жители, от които 326 местни, жители на Горно, и 110 бежанци, жители на Долно Църнешево.[2] Жителите на Горно Църнешево се изселват към големите градски центрове, но също така изкупуват имотите на бежанците от Долно.[2] От 195 жителите на Долно Църнешево в 1940 година голяма част са местни.[3] Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година от 120 жители 80 са местни и 40 са бежанци.[3]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 – 1949), когато жителите на Горно Църнешево са преселени от властите в Бахово и Съботско. След нормализирането на ситуацията се връщат.[2] След войната бежанците от Долно Църнешево се изселват напълно и на тяхно място се заселват местни от Горно.[3]

Селото произвежда пипер, тютюн, жито, десертно грозде а е развито и скотовъдството.[2][3]

Прекръстени с официален указ местности в община Църнешево на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Смарлика[12] Σμαρλίκα Вромотопос Βρωμότοπος[13] местност на С от Църнешево[12]
Ушите[12] Ούιστε Авти Αύτί[13] връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Чаири Мучил[12] Τσαΐρια Μούτσιλ Ливадия Λιβάδια[13] връх в Нидже на СЗ от Църнешево и на С от Бахово (1883,3 m)[12]
Смреката[12] Σμρέκατα Кедротопос Κεδρότοπος[13] гора в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Такафак[12] Τακαφάκι Плая Πλαγιά[13] връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Крушите[12] Γκροΰστε Ахладиес Άχλαδιές[13] връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Голомбарка[12] Γκολομπάρκα Перистериона Περιστεριώνα[13]
Круша[12] Κροϋσα Ахладия Άχλαδιά[13] връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Шилегарникот[12] Σιλιγκράρνικουτ Филакес Φύλακες[13] връх в Нидже на СЗ от Църнешево[12]
Плочка[12] Πλότσκα Плакаки Πλακάκι[13] връх в Нидже на СЗ от Църнешево (1084,1 m)[12]
Богданица[12] Μπουγντάνιτσα Панагица Παναγίτσα[13] местност в Нидже на СЗ от Църнешево, на И под граничния връх Камила[12]
Църнешево
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1075[2] 1015[2] 426[2] 736 663 625
Горно Църнешево
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 513[2] 485[2] 463[2] 405[2] 363[2] 338[2]
Долно Църнешево
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 195[3] 114[3] 248[3] 316[3] 321[3] 385[3]

Личности

Родени в Църнешево
  • Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец[14]
  • Константин Младенов[15] или Милтиадов[14] (Κωνσταντίνος Μλαδένης, Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, със синовете си Христо, Георги и Пандели организира селската гъркоманска чета;[15] според други сведения са от Габровци[14]
  • Христо Анастасов (Χρήστος Αναστασίου), гръцки андартски деец, подпомага четите на Сорбас, Емануил Скундрис, Спирос Франгопулос и Христос Карапанос, участва в битки в Саракиново, Поляни и Слатина, където са активни български войводи Мице, Тусехли и Тома[15][14]
  • Христо Младенов (Παπα-Χρήστος Μιλτιάδης), гръцки андартски деец, син на Константин Младенов, куриер и шпионин на пропагандата[15]
Починали в Църнешево

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 86. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  6. ↑ Райчевски, Стоян. Географски предели – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  9. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  14. ↑ а б в г Ιστορία της Αλμωπίας // Δημοτικό Σχολείο Θεοδωρακείου. Посетен на 7 октомври 2024 г. (на гръцки)
  15. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 122. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“