Петър (Ту̀ше) Христов Влахов е български историк, публицист и преподавател в Софийския университет, член на Българската комунистическа партия, член-кореспондент на Българската академия на науките, специалист по най-нова българска история и история на българското националноосвободително движение в Македония и Одринско.
Биография
Туше Влахов е роден на 3 юни 1899 година в град Кукуш, тогава в Османската империя. Баща му Христо Влахов и чичо му Димитър Влахов са революционери, дейци на ВМОРО. През 1913 година семейството му се премества в София. Туше Влахов завършва история в Софийския университет през 1926 година, а между 1929 и 1932 година специализира в Берлин и Париж със стипендия „Марин Дринов“.
През 1934 година Влахов става член на БКП, заради което е репресиран, и работи като гимназиален учител в Карлово, Сливен, Копривщица и София до 1944 година. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“[1]. Работи като главен инспектор по история в Министерството на образованието, от 1949 година е преподавател, от 1951 година - доцент, а от 1954 - професор по нова обща история в Софийския университет. От 1961 до 1968 година оглавява катедрата по нова и най-нова обща история. От 1967 година е член-кореспондент на Българската академия на науките[2]. През 1969 година издава второ допълнено издание на книгата си „Кукуш и неговото минало“.
Туше Влахов умира на 13 юни 1981 година в София[3]. Носител е на орден „Георги Димитров“ (1969, 1974).[4]
Библиография
Родословие
Бележки
