Христо Янакиев Влахов е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Влахов е роден на 25 март 1871 година в Кукуш, тогава в Османската империя. Негови братя са революционерите Димитър Влахов, Никола Влахов и Георги Влахов, а синът му Туше Влахов е виден български историк. Завършва българската мъжка гимназия в Солун, а после учи във Военното училище в София, което не успява да завърши по здравословни причини. Занимава се с търговия. Включва се в кукушкия революционен комитет още при създаването му от Гоце Делчев и Туше Делииванов през пролетта на 1895 година, като е и член на ръководството му (заедно с Никола Бучков, Туше Гугушев и Христо Хаджидельов, а Туше Делииванов е председател). След 1901 година е ръководител на комитета. Като такъв представлява Кукушкия революционен район на Солунски конгрес на ВМОРО от 1903 година, когато е взето решение за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание. Скоро след това при арестите след неуспешното покушение на Солунския комитет срещу върховиста Анго Попов,^[1] Влахов е арестуван и осъден на 15 години затвор от турските власти. При общата амнистия от 1904 година е освободен.^[2]

След Младотурската революция в 1908 година става член на Народната федеративна партия (българска секция) в Кукуш.^[3]

След Междусъюзническата война Христо Влахов се преселва в София, където умира на 11 април 1957 година.^[2][4]

Портал „Македония“