Густав Димитров Влахов (на македонска литературна норма: Густав Влахов) е македонски комунист, политически деец, югославски дипломат, стопански деец и спортен фунционер.
Биография
Роден е на 18 септември 1912 година в Цариград, където баща му е български депутат в Османския парламент. Баща му е противоречивият революционер Димитър Влахов, оказал голямо влияние за включването на Густав в комунистическото движение.[1] Според Влахов в детството и юношеството си той и родителите му се идентифицират като българи.[2][3]
Учи във Варна, след това във Виена, Берлин, а накрая в Москва. С препоръката на Васил Коларов е приет във Военната академия в специалност „химическа защита“, но след като баща му е арестуван е изключен от академията и записва специалност в Химико-технологичния университет. Густав Влахов е в редовете на Червената армия при отбраната на Москва.[1] След войната се мести с баща си в Комунистическа Югославия.
Густав Влахов участва във втората комисия за азбука на АСНОМ през 1945 г., която одобрява новата азбука на македонския литературен език[4].
Директор е на първата партийна школа на Комунистическата партия на Македония и секретар на председателя Йосип Броз Тито. Става помощник-министър на вътрешните работи, а след това е директор на машинотракторните станции в Югославия.[5][1]
Дълги години е на дипломатическа работа – бил е посланик в Мексико, Австрия и Пакистан.[1] Подпредседател е на Съюзното събрание на СФРЮ. Председател е на Югославския олимпийски комитет.[1]
Автор е на книгите „На пресвртница“ (1990 година), „Пакистан, в очите ми, в сърцето ми“ (1990) и на биографична книга за баща си. Носител е на „Партизански възпоменателен медал 1941“.
Външни препратки
Родословие
Бележки
- ↑ а б в г д Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1150
- ↑ „Моят баща се определяше като българин признава Густав Влахов – секретар на Иосип Броз Тито“. сп. „България – Македония“, брой 1, 2015 г.
- ↑ Младотурската Револуција во Османската Империја, Автор Д-р Јусуф Хамза, Logos-A, 1995, ISBN 9989-601-21-6, стр. 238
- ↑ Драгнев, Драгни, „Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?“ Архив на оригинала от 2007-09-24 в Wayback Machine., Македонски научен институт, София, 1998
- ↑ Веселин Ангелов, „Македонският въпрос в българо-югославските отношения (1944 – 1952)“, УИ „Св. Климент Охридски“, София 2005, стр. 444 Архив на оригинала от 2010-04-09 в Wayback Machine.
