Селото е разположено на 100 m надморска височина[3] в северозападния край на Солунското поле, югоизточно от Гумендже (Гумениса).[4]
История
В Османската империя
Доклад на Янко Пеев, управляващ Солунското търговско агентство, относно относно оплакване на кметове на български села, включително и Кушиново, пред Хилми паша за золуми над българите от страна на османския аскер, 22 ноември 1908 година
На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Джедид Икизлер (Džedid Ikizler),[7] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Косиновон (Κοσίνοβον), християнско село.[8]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Кошиново) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
„
В селото ни има 21 къщи български, а гъркомански само 10. Допреди 25 дни извършвахме черковните си обреди в селската черква, но преди две седмици правителството я отне от нашите ръце и я предаде на гъркоманите, макар те да са малцинство, а след 15-дневно служене от тяхна страна черквата се затвори и сега е съвършено затворена. Молим да направите потребното, за да се отвори черквата. От името на българското население кмет Мичо, член Андон.[11]
“
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Кушиново има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[12]
По данни на Екзархията в 1910 година Кушиново има 24 семейства, 121 жители българи и една черква.[13]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Кусиново или Икизлер (Κουσίνοβο, Ικιζλέρ) като село със 120 мъже и 114 жени.[8]Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кошиново има 15 къщи славяни християни.[15]
От 24 български семейства към 1912 година до 1928 година в България се изселват 20 семейства[16] или 137 души[3] и в селото остават 4 български семейства.[16] В 1926 година името на селото е променено на Полипетро. На мястото на изселилите се българи са настанени бежанци от малоазиатското село Къздервент.[17][18] Ликвидирани са 26 имота на жители, преселили се в България.[8] В 1928 година Кошиново е представено като смесено местно-бежанско село с 42 бежански семейства и 168 жители бежанци.[19] Според статистиката на НОФ от 1947 година в селото има 200 славяноговорещи жители.[3]
Селото традиционно произвежда предимно пшеница, тютюн и грозде.[3]
Прекръстени с официален указ местности в община Кушиново на 31 юли 1969 година
Георги Иванов Русев – Божко (6 май 1922 - 4 юни 1944), преселва се с родителите си в Пловдив, член на РМС от 1939 година, на 23 август 1943 година става партизанин в отряд „Антон Иванов“, през зимата на 1943 – 1944 година е партизанин в диверсионната чета, действаща в района на Свети Спас,[21][22] загинал на 4 юни 1944 година в местността Копривките[23]
Ичко Кушински, български революционер от ВМОРО[24]
↑Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 538.
↑Хърлев, Никола. Рапорт по ревизията на селските български училища в Ениджевардарската кааза през м. март 1909 год. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 86.
↑Горов, Христо. Хроника на едно лято. Партизански дневник. София, Партиздат, 1975. с. 195.
↑Серкеджиев, Георги. По пътя на родопските партизани. Отряд „Антон Иванов“ и бригада „Георги Димитров“. София, Медицина и физкултура, 1984. с. 45.
↑Ломева, Славка Г. Дейци от Пловдивския край, загинали в антифашистката борба, 1923 – 1944 г. Библиографски указател. Пловдив, Окръжна библиотека „Иван Вазов“, 1964. с. 52.
