Никола Марковски
Никола Трифонов Марковски, наричан Коле Бабчорчето или Коле Бапчорски[1], е български революционер и теософ,[2][3] деец на македоно-одринското освободително движение, костурски войвода. БиографияРоден е в село Бабчор, Костурско. Никола Марковски получава своето средно образование в Солунската и Битолската българска гимназия. По време на Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета е тежко ранен в десния крак. След въстанието заминава за България.[4] Следва история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Костур.[5] През Първата световна война завършва Школа за запасни офицери и служи в 65 полк на 11 дивизия.[6] След окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на ВМРО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Марковски. При завръщането си в доклад до цар Борис III делегацията описва тежкото положение на българското население, подложено на терори от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти и моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[7] Пише стихове. Женен за сестрата на Васил Чекаларов Зоя,[8] която също участва активно в македоно-одринското движение. Никола Трифонов е последният председател на Българското теософско общество.[9] Умира на 25 октомври 1966 г.[10][11] Георги Константинов Бистрицки пише за него:
Външни препратки
Бележки
Information related to Никола Марковски |