По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Душан К. Константинов от Дойран е български кмет на Удово от 1 септември 1941 година до 9 март 1942 година. След това кметове са Спиро Манев Бабов от Кичево (9 март 1942 - 8 юли 1944) и Прокоп Атанасов Зоин от Неврокоп (8 юли 1944 - 9 септември 1944).[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 851 жители, от които 838 македонци, 7 турци, 2 сърби и 4 други.[4] В селото има 229 домакинства в 2002 година, като жителите му, според преброяванията, са:[5]
1994 – 883
2002 – 851
„Свети Атанасий“
На 19 април 1993 година, втори ден на Великден, архиепископ Гаврил Охридски и Македонски поставя темелния камък на църквата „Свети Атанасий Велики“. Църквата е осветена в 2002 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски, администратор на Повардарската епархия. Църквата е трикорабна, кръстокуполна с осемстранен купол. На изток отвън завършна с полукръгла олтарна апсида. Частично е изписана от Златко Ристевски от Велес. Иконостасът е пренесен от църквата „Свети Димитър” в Градец и е изработен от Исая Джиков.[6]
Личности
Починали в Удово
Георги Николов Гарагашков, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[7]
Иван Петров Адамов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[8]
Инокентий Радевски, български свещеник, загинал през Първата световна война[9]
Марко Бочев Мандяшки, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[10]
Христо Димитров (1880 – 1920), известен като Ичко Димитров Гюпчето или Ичко Гюпчев, български офицер и революционер, войвода на ВМРО.
Други
Гьоко Зайков (р. 1995), северномакедонски футболист по произход от Удово
Бележки
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.