Анастас (Атанас) Христов Хаджиангелов е български юрист, общественик и просветен деец от Македония.
Биография
Роден е в 1876 година в Прилеп, тогава в Османската империя в родолюбиво семейство.[1] Дядо му Ангел Хаджиилиев е изтъкнат български общественик и дарител, а прадядо му хаджи Илия е участник в 50-те и 60-те години на ХIХ век в борбите за българска църковна независимост и в уреждането на просветното дело, както и като един от създателите на българското класно училище в Прилеп. Анастас Христов завършва право в Лозанския университет в 1899 година.[2] Според някои сведения, учителства в Битолската мъжка класическа гимназия в периода от 1896 до 1897 година. След това е секретар на Солунската българска община в 1901 – 1902 година.[3] В учебната 1902/1903 година е директор на Прилепското българско мъжко класно училище.[4]
Делегат е от Солун на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[7]
Сътрудник е на „Списание на Юридическото дружество въ София“ (1905) и е автор на реферат „Аграрниятъ въпросъ въ Македония и Одринско“, издаден в отделна брошура (Солун, 1909).
Умира след тежко боледуване на 36 години на 6 март 1913 година в Цариград.[8]
↑Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 524.
↑Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.
↑Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
↑Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
↑Скръбна вѣсть. – Право, III, № 681, 19 март 1913, стр. 1.