Борис Сугарев

Борис Сугарев
български офицер и революционер
Източник Държавна агенция „Архиви“
Роден
Починал
28 април 1903 г. (25 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Национален военен университет
Борис Сугарев в Общомедия

Борис Илиев Сугарев е български офицер и - революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

Възпоменателна пощенска картичка за смъртта на Тодор Саев, Софроний Стоянов, Борис Сугарев и Димитър Милев

Борис Сугарев е роден в през 1878 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Гимназиално се обучава в родния град и в Солунската българска мъжка гимназия. Постъпва във Военното училище в София на 15 август 1896 година,[1] а през 1900 година е произведен в подпоручик от пехотата в Пети пехотен дунавски полк в Силистренския постоянен гарнизон.[2]

През 1902 година подпоручик Сугарев участва в Горноджумайското въстание. През пролетта на 1903 година заминава за Македония с четата на Софроний Стоянов, после е командир на отделение в четата на Александър Протогеров. През Илинденско-Преображенското въстание действа в Серския революционен окръг. Загива в битка с турски аскер на 28 (15) април 1903 година край висините Султан тепе[3] на горноджумайското село Габрово.[4][5]

Райна Цв. Веселинова, племенница на Борис Сугарев, пише в списание „Илюстрация Илинден“ за него:

„ Борис Сугарев произхожда от родолюбиво българско семейство... В София Борис живееше при леля си – баба Анна Б. Фидановска – сестра на баща му, която уважаваше много и наричаше „майко“. Тя беше отлична българка. Той често обичаше да беседва с нея. Много пъти съм присъствала на техни разговори. Закърмени с хубавата българска реч и чувство да обичат всичко родно, те често беседваха и с жар разказваха за хубавата и плодородна македонска земя; за родния им гр. Прилеп; за нравите и обичаите... Борис се обърна към мене и каза: Слушай, вуйчовото, ти ще порастнеш, ще станеш майка. Запомни едно от мене: Обичай България! Възпитавай твоите синове и дъщери да обичат родината си с всичкото си сърце и душа и да я пазят като зеница на очите си![6] “

Бележки

  1. ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996., стр. 290
  2. ↑ Николай Янакиев, Тодор Петров, Светлозар Елдъров, „Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Подготовка на въстаническата армия и ход на бойните действия“, Военно издателство
  3. ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 15.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 161.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 453.
  6. ↑ Веселинова, Райна Цв. Подпоручикъ Борисъ Сугаревъ // Илюстрация Илиндень 6 (136). Илинденска организация, Юний 1942. с. 6.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България“