Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер.[1] Със своята висока култура и стотици уводни статии Данаил Крапчев заема заслужено място в историята на българската журналистика като един от големите български политически анализатори.
След преврата от 19 май 1934 година заради демократичните си позиции е въдворен в Карлово. През април 1941 година е изпратен от министър-председателя Богдан Филов на мисия да направи връзка с Българските акционни комитети, който записва в дневника си:
„
Царят бил съгласен да възложим на Крапчев мисията за Скопие. Повиках веднага Крапчев; той е за присъединяването на Македония към България, а не за автономия.[6]
“
При напредване на Вермахта на Нацистка Германия към България, Крапчев се обявява в подкрепа на германската военна офанзива в Европа. В статия във в-к „Зора“ на 6 март 1941 година той пише:[7]
„
...германската армия не беше спряна от армиите на великите държави противници на Германия нито от армиите на Малкото съглашение, нито от стоте дивизии на Балканското споразумение, защото войската на национал-социалистическа Германия е една революционна войска и то на един велик народ, жестоко засегнат от победителите през Световната война и силно организиран от г-н Хитлер и неговите сподвижници след това...Защо се иска от седеммилионна България да спре осемдесетмилионния германски народ в неговия устрем към изграждането на нова Европа? България е жертва, както и Германия, на победителите от преди две десетилетия и чака тържеството на правдата...
“
С публицистиката си Крапчев предизвиква силното неодобрение на Комунистическата партия. Още през 1942 година се планира неговото убийство.[8] На 23 март 1943 година той е проследен от Иван Буруджиев и Здравка Кямилева, но те не успяват да му направят нищо, защото събуждат подозрението на хората, с които се движи, и са арестувани. При обиск в квартирата на Буруджиев е намерена огромна сума пари; той е въдворен в концлагер, но е освободен след 6 месеца. Повторен опит за убийство на Данаил Крапчев е направен през април 1943 година: при излизане от редакцията е нападнат от въоръжени с пистолети хора, но нахвърлили се върху него с ятагани. Спасяват го минувачи, сред които подофицерът Христо Иванов Калчев, и притекли се полицаи; нападателите са обградени и единият е убит, а другият се самоубива.[9] На 21 юли 1944 година срещу него е извършен неуспешен атентат.[8]
На 10 септември 1944 година, веднага след Деветосептемврийския преврат, той е убит при неизяснени обстоятелства в Горна Джумая.[8][10] По думите на Димитър Талев пред Христо Огнянов, Крапчев е отишъл там при неговия брат Георги Талев, за по-сигурно, но е бил арестуван и убит в затвора с тъп предмет.[11] Първоначално властите прикриват случая, обявявайки, че Крапчев се е самоубил в навечерието на преврата.[8] Както много други жертви на терора от есента на 1944 година, през следващата година той, макар и мъртъв, е осъден от т.нар. Народен съд (VI върховен състав) на смърт и пълна конфискация на имуществото и така престъплението е узаконено.[8][9] На процеса главният редактор на вестник „Зора“ Матей Бончев – Бръшлян, също подсъдим, на въпроса дали Данаил Крапчев е привърженик на оста Рим–Берлин–Токио, отговоря, че „Д. Крапчев държи само на една ос – София–Прилеп“.[12] През февруари 1994 година Върховният съд на Република България отменя присъдата.[13]
↑Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 209.
↑Филов, Богдан. Дневник, София, 1990, стр. 306 – 307.
