PROFILPELAJAR.COM

Охридско съзаклятие
	Охридско съзаклятие
Информация
Тип	революционна организация
Основана	1880 година
Закрита	пролет на 1881 година
Положение	несъществуваща
Седалище	Охрид, Османска империя
Езици	български
Ръководител	Натанаил Охридски

Охридското съзаклятие е българска конспиративна организация, целяща вдигане на въстание на българите в Западна Македония, съществувала през 1880-1881 година.

История

Съзаклятието е създадено след Берлинския конгрес, който оставя Македония под властта на Османската империя и неуспеха на Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 година. В основата на съзаклятието е организаторът на Кресненско-Разложкото въстание митрополит Натанаил Охридски, който пребивава в България и ръководи Охридската епархия чрез митрополитския протосингел архимандрит Дионисий.

Съзаклятието е разкрито през пролетта на 1881 година и властите арестуват много българи от Охрид и охридските села Велмей, Лактине, Годиве, Брежани, Върбяни, Мраморец, Плаке, Лешани и Речица, както и от Битоля и Битолската и Кичевска каза. В Охрид са арестувани 12 души, както и срещу избягалия зет на доктор Константин Робев Иван Паунчев, на 8 юни 1881 година започва публичен процес. Присъстват над 500 души заедно с управителя на Охрид Мехмед Еюп паша, духовни лидери и драгоманите на европейските консулства в Битоля. Подсъдими са:

Константин Робев, лекар от Охрид
Зафир Белев, член на българската община в Охрид
Златан Бойкикев, брат на Натанаил Охридски
Коста Лимончев, член на българската община в Охрид
Наум Филев, взаимен учител от Охрид
Коста Манулов, църковен настоятел от Охрид
Ангел Спространов, скотовъдец от Охрид, баща на Евтим Спространов
Петър Спространов, скотовъдец от Охрид
Христо Томиров, търговец от Охрид
Коста Писинов, търговец от Охрид
Кръстан Блажев, опинчар от Охрид
Яне П. Х. Атанасов, самарджия от Охрид
Христо Попов от Годиве
Велян Стефов от Велмей
Спас Ангелов от село Спростране, Демир Хисар
Христо Боюкли от Сливово
Яни Кочабаши от Брежани
Атанас Блажев от Старо Велмей

Обвинителният акт твърди, че те са поддържали връзка с Натанаил Охридски с цел вдигане на въстание в Македония при една предстояща гръцко-турска война. От Илино, Кичевско идва капитан Илия с прокламация на български, който престоява в Охрид три дни и контактува с Константин Робев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и братя Спространови. Подсъдимите съставят прошение, подпечатано с печата на Охридската българска община и 24 селски печата от Охридско, което Белев, Лимончев, Бойкикев и Попов подават до руския вицеконсул в Битоля с молба да им се дадат очакваните пушки. Подсъдимите заявяват, че показанията им са взети след побой.

На 11 юни Зафир Белев, Златан Бойкикев, Коста Лимончев и Христо Попов са осъдени на доживотно заточение в крепост, други са осъдени на 5 години заточение в крепост, а Константин Робев, Яне Атанасов, Христо Боюкли и Атанас Блажев са признати за невинни. Коста Лимончев, Коста Манулов, Наум Филев и Петър Манулов умират в заточение.^[1] Кръстан (Кръстю, ? – 1921) и Иван Блажеви или Блажови (1856 – 1927) оцеляват.^[1]^[2]

Вследствие на разкритията много охридски българи емигрират в Княжеството и Източна Румелия.^[3]

Литература

„Охридското съзаклятие: предшественици, вдъхновители и дейци“, 1966, Изд. на Национал. Съвет на Отечествения фронт, 187 с.

Бележки

↑ ^а ^б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 96.
↑ Парцел 44 // София помни. Посетен на 8 април 2016.
↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 468 – 475.