Михаил Чаков
Тази статия е за гумендженеца, съратник на Гоце Делчев и петрички, серски и велешки войвода на ВМОРО . За екшисуеца, лерински деец на ВМОРО вижте Михаил Чеков .
Михаил Чаков , наречен Анджелията ,[ 1] български военен и революционер , войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация .[ 2]
Четата на Михаил Чаков, вторият отпред (от дясно наляво) е Кръстьо Лазаров . Михаил Чаков е роден на 16 март 1873 година в градчето Гумендже , тогава в Османската империя, днес Гумениса, Гърция. Завършва VI клас на Солунската българска гимназия и става учител в Тумба . През 1897 година е привлечен във Вътрешната македоно-одринска революционна организация от Даме Груев и Пере Тошев . Става четник при Михаил Апостолов - Попето , като обикалят Воденско и Ениджевардарско , след което става самостоятелен войвода.
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево , Сярско. Чаков е на третия ред, втори от ляво надясно. През лятото на 1900 година, четата му е съставена от 5-6 души и обикаля района на Поройско, южно от Петрич . На 18 август преминава и през селата Горни и Долни Порой . Сред четниците са Алексо Поройлията и Сотир Джумалийчето от Горна Джумая .[ 3]
Той е районен и околийски войвода в Петричко (1901 - 1902), Драмско и Сярско (1903 - 1904). Никъде в документи или спомени не се споменава през месец май 1903 година Михаил Чаков да участва в сражението при село Баница , Сярско, в което загива Гоце Делчев , но той описва трагичната случка в спомените си като очевидец.[ 4] Илинденско-Преображенското въстание в Пирин на 30 август 1903 година четата на Михаил Чаков, заедно с четите на Яне Сандански , капитан Юрдан Стоянов и Стоян Мълчанков с общо 160 души водят голямо сражение с 600 души турска войска при оброчището „Света Троица“, Мелнишко . Турците са отблъснати с много жертви, докато от въстаниците загиват само трима души. Участва с четата си в нападението над турския гарнизон в село Обидим , заедно с Иван Апостолов , Стоян Мълчанков и Никола Груйчин на 13 и 14 септември и в последвалия бой в Харамибунар на 16 септември.
След потушаването на въстанието Михаил Чаков е войвода в Кумановско (1905), отново в Сярско (1906) и Велешко (1907 – 1908). На 23 април 1906 година Михаил Чаков заедно с Атанас Спасов и Никола Пантушев се връщат в Баница и изравят костите на Гоце Делчев, като ги оставят скрити под светия престол на църквата. Четите на Михаил Чаков, Тане Николов , Иван Наумов , Христо Цветков , Петър Ацев , Мирчо Найдов , Христо Попов и местните войводи Секула Ораовдолски и Велко Попадийски взима участие в битката на Ножот през юли 1907 година.
След Младотурската революция в 1908 година се легализира и се установява в родния си Гумендже. На 10 юни 1909 година е арестуван в Гумендже и затворен в Солун.[ 7]
Четата на Михаил Чаков, участвала в Битката на Ножот През 1912 година Чаков взима участие в Балканската война като войвода на чета № 11 на Македоно-одринското опълчение .[ 8] Андон Кьосето , Йонко Вапцаров , Георги Занков , Лазар Колчагов , Таско Кочерински , Лазар Топалов , Стефан Чавдаров , Пейо Яворов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев . Заедно с 12-а рота от 27-и Чепински полк четата атакува Мехомия . Освобождават още Банско , Драма , Неврокоп и Кавала , като превземат града, без да се даде и един изстрел.
Никола Божков , Михаил Чаков, Христо Чернопеев , Панайот Байчев и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов от Долна баня [ 9] На снимката: Апостол Петков , Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Георги Занков , Стефан Чавдаров , Костадин Самарджиев – Джемото , Антон Бузуков и други Чаков участва в Първата световна война като старши подофицер 9-а погранична дружина от 85-и полк[ 10] Йордан Лазаров . Уволнен е от служба поради болест и заминава за Ксанти , където съдейства за издаването на пътен лист на Дядо Никола Мутафчиев, който прибира костите на Гоце Делчев от Баница и ги мести в Ксанти, а след Първата световна война в Пловдив. До 1923 година съхранява костите в сандъче в дома си, а после по молба на Тодор Александров ги излагат 10 дни за поклонение в църквата „Света Неделя“.
В следвоенния период дейно участва в Илинденската организация .
Михаил Чаков почива на 17 септември 1938 година.[ 11] [ 12] [ 13] [ 14] [ 15]
Чаков, Михаил. Дневник на революционния ми живот. Алманах „Янтра“, 1983, кн. 4, с. 174-201. "Дневник на революциония ми живот" , публикувано в сп. "Янтра", брой 4, Велико Търново, 1983 година"Сражението при Баница и смъртта на Гоце Делчев" , публикувано в "Борбите в Македония и Одринско (1878-1912)", София, 1982 година"Из моите спомени. Сражението при Баница и смъртта на Гоце Делчев" , публикувано в сп. "Българска Мисъл", книга IX, София, 1935 година"Последните часове на Гоце Делчев" , публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", брой 45, София, 1932 година"Последните дни на Гоце" , публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. I, книга 3, София, юли 1927 година"Прибирането костите на великия революционер-апостол Гоце Делчев" , публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", книга 6 (46), София, 1933 година
↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г . Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718 . с. 147. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив . Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 212.↑ Чолов, П., Българските въоръжени чети и отряди през XIX век, София, 2003, Академично издатеслтво „Марин Дринов“, ISBN 954-430-922-5 , стр. 343, 344
↑ Васил Станчев, „Четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев“, Стара Загора 2003 г., стр.8 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32 ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.51 ↑ Дебърски глас, година 1, брой 11, 14 юни 1909, стр. 3.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 794, 892.↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 331.↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 184.↑ 95 години от гибелта на Гоце Делчев, спомени на Михаил Чаков , архив на оригинала от 26 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256579631568244&url=www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/m_chakov.html , посетен на 26 октомври 2009 ↑ Безсмъртните рицари от Ножот ↑ Пелтеков, Александър Г . Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022 . с. 513-514.↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 371.
↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.
