Село Черешово се намира на 36 км югоизточно от град Русе в северния дял на Лудогорието, а административно влиза в състава на община Сливо поле. В селото добре е развито земеделието като преобладаващ отрасъл е растениевъдството – основно производството на зърнени култури. В района на селото има благоприятни условия за развитие на пчеларство, поради което има много потомствени пчелари.
История
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на с. Черешово, тогава в Кубратска община.Основоположници на ТКЗС в Черешово.
Селото е основано от балканджии-преселници[2] от махали в Габровския Балкан, намиращи се около Кметовци, Габрово и Елена преди около 200 години.
на 16 декември 1945 в селото е основана ТКЗС „Димитър Генчев“.
Културни и природни забележителности
В гористата местност Остър меч се намира Каца пещера. В дивечовъдното стопанство „Сеслав“ успешно се ловува благороден елен, сърна, дива свиня, вълк, чакал, лисица и дива котка.
Река Дунав отстои на около 20 км разстояние от селото. Реката е подходяща за риболов, отдих и туризъм.
Църквата в селото – св. Богородица е една от най-старите в региона, първата сграда е построена през 1865 г.[3]
В селото има читалище и мемориална плоча на загиналите във войните.[4]
Редовни събития
Всяка година се провежда събор на християнския празник св. Богородица.
Дядов ден се празнува само и единствено в село Черешово – на 22.01. / след Бабин ден/. На този ден най-възрастният мъж в селото се провъзгласява за „Дядото“. Празнуващите го вземат от къщата му и с музика се отправят към селската чешма, където го къпят за здраве. След това се връщат на селския мегдан, тропват хорце и се отправят в залата за хапване, пийване и веселба. Девизът на „дядовците“ е „Сухо шише се суши на шосе“.[5]
Личности
Родени в Черешово
Атанас Савчев, български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Чаков[6]
↑ Ст. Антонов (Пловдив), Научна конференция „Народна култура на балканджиите". Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН 2000 г., стр.158
