Георги Христов Ковачев е български офицер (генерал-майор), командир на Беломорския отряд (1941) и 4-та пехотна преславска дивизия (1941 – 1944) по време на Втората световна война (1941 – 1945).
Биография
Георги Ковачев е роден на 9 септември 1891 г. в село Велгощи, Охридско. През 1915 година завършва Военното училище в София и на 25 август е произведен в чин подпоручик. Служи в Шестдесет и втори пехотен полк, 15-и пограничен участък и Осма пехотна дружина. От 1928 г. е адютант на Трета инспекционна област и същата година е преместен в Деветнадесети пехотен шуменски полк. От 1932 г. отново е адютант на Трета инспекционна област, а през 1934 г. е в Осми пехотен приморски полк. От 1935 до 1936 г. е домакин на полка. След това е интендант на Четвърта пехотна преславска дивизия. От 1939 г. е командир на Седми пехотен преславски полк.[1]
След началото на Втората световна война, с поверително писмо №9032 от 24 юни 1941 г. от Щаба на войската се разпорежда създаването на Беломорски отряд – към щаба на 2-ра дивизионна област в Пловдив. Отрядът е формиран и на 21 юли 1941 г. за негов командир е назначен полковник Ковачев. На 24 юли частите на отряда се установяват по Беломорското крайбрежие, а щабът се разполага в Ксанти, с което се поема охраната на западната и южната морска граница.
След като в началото на август германските войски завладяват остров Крит, полковник Ковачев решава да задели малка част от силите за отбраната на бреговата ивица, а с останалите провежда занятия и укрепва заетите позиции. Полковник Ковачев остава командир на отряда до 25 ноември 1941 г., когато е назначен за командир на 4-та пехотна преславска дивизия. На тази длъжност остава до 6 юли 1944 г., когато е уволнен от армията.[2][3] Георги Ковачев е женен и има 2 деца.
Военни звания
Бележки
- ↑ Руменин, с. 105
- ↑ Ташев, Т. [978-954-509-407-1 Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник]. София, Военно издателство, 2008. с. 76 – 77.
- ↑ Прокопиев, Анатолий. Противодесантната отбрана на Беломорското крайбрежие от българската армия 1941 – 1943 // Военноисторически сборник 3.
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 105.
.svg){kind=small}
