Александър Цанков

Александър Цанков
български икономист, юрист и политик
Роден
Починал
27 юли 1959 г. (80 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Политика
Професияикономист
ПартияБРСДП (ш.с.) (1903 – 1907)
Народен сговор (1921 – 1923)
Демократически сговор (1923 – 1932)
Народно социално движение (1932 – 1944)
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
Председател на НС
5 януари 1926 – 15 май 1930
21-ви министър-председател на България
9 юни 1923 – 4 януари 1926
Семейство
Братя/сестриХрисан Цанков
СъпругаМария Цанкова
ДецаМилка и Славка
Александър Цанков в Общомедия

Александър Цалов Цанко̀в е професор в Софийския университет, академик, български икономист, юрист и политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение.

Министър-председател на България в 41-вото (1923) и 42-рото (1923 – 1926) правителство. Председател на XXI (1926 – 1927) и XXII (1927 – 1930) обикновено народно събрание. Министър на народното просвещение (15 май 1930 – 29 юни 1931).

В сформираното след Деветоюнския преврат 1923 г. правителство, Цанков покровителства извънзаконни и престъпни действия, обяснявани пропагандно със защита на българската държава от метежи, атентати, въоръжени чети и подривна дейност на комунисти и земеделци. Управлението му организира отвличания, изтезания и многобройни убийства, което създава на Цанков прозвището „кръволок“ и „кървав професор“. Тези определения са активно използвани от БКП. Мнозина чуждестранни наблюдатели по това време определят властта на Цанков като „най-ужасното и безскрупулно правителство в Европа“.[1]

Биография

Александър Цанков е роден на 29 юни 1879 г. в Оряхово в семейството на богат търговец. Негови братя са Петър Цанков, търговец, Асен Цанков, виден деец на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти), и режисьорът Хрисан Цанков, положил според мнозина основите на модерния театър в България.[2]

Александър Цанков завършва гимназия в Русе, следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1901 – 1904 г.) и икономика в Мюнхен, Бреслау (Вроцлав) и Берлин (1904 – 1907 г.). През този период той членува в Българската работническа социалдемократическа партия, но през 1907 г. я напуска. След завръщането си в България е чиновник в Българската народна банка и в Министерството на търговията и земеделието. От 1911 до 1923 г. преподава икономика в Софийския университет, а от 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[3]

Макар че е възпитан в принципите на класическата германска либерална политическа икономия и в академичните си публикации се придържа към тях, с времето Цанков все повече се ориентира към етатизма. Работил по време на Първата световна война в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, през 1919 година той признава някои проблеми в работата на тази институция, но като цяло одобрява засилената държавна намеса в икономиката, определя привържениците на възстановяването на довоенната свобода на пазара като „идеолози на отживелите вече времето си стопански системи“ и дори предрича възраждане на меркантилизма. Цанков се обявява за създаване на „върховен стопански комитет“, който да изготвя стопански планове, и за национализация на определени икономически сфери. Той заявява, че „социализмът трябва да стане по необходимост малко буржоазен, а буржоазията, малко социалистическа“.[4]

В Демократическия сговор

 Основни статии: Деветоюнски преврат и Демократически сговор

През 1921 г. Александър Цанков е сред основателите на Народния сговор. Той участва в подготовката на Деветоюнския преврат през 1923 г. и след него оглавява коалиционното правителство и Демократическия сговор. Съставеното от Цанков правителство е коалиционно с ясно изградени цели за успокояване на напрегнатата политическа обстановка. В него влизат представители от целия политически спектър – от либерали до широки социалисти. Задачата на новото правителство е да управлява до към месец август на същата 1923 година, за когато първоначално са насрочени избори за ново ОНС, които наистина са проведени през октомври.[5] При неговото управление избухват Юнското и вдъхновеното от Комунистическия интернационал Септемврийско въстание от 1923 г. По време на Септемврийското въстание от страна на военни, полицейски и паравоенни части (т.нар. „шпицкоманди“) са извършени зверства срещу пленени въстаници и мирно население от въстаналите райони. В потушаването на въстанието в Пиринска Македония участват и дейци на Вътрешната македонска революционна организация.[6]

В опита си да се справи с „болшевистко-комунистическата опасност“, през януари 1924 г. правителството прокарва Закон за защита на държавата, с който се обявяват за незаконни всички организации, които си поставят за цел насилствено вземане на властта.[7] През април същата година с решение на Върховния касационен съд са разтурени БКП и свързаните с нея Партия на труда, Общ работнически синдикален съюз и Български комунистически младежки съюз.

С външния министър Атанас Буров, 1929 година

През 1925 г. от крайно настроени дейци на БКП първо е убит на 14 април 1925 г. героят от войните и народен представител от Демократическия сговор ген. Константин Георгиев, а след това е извършен атентат в църквата Света Неделя – загиват 134 души, а около 500 са ранени – сред тях е и Александър Цанков.[8]

Тези терористични събития от непознат тогава за света мащаб са последвани от репресивни мерки от страна на правителството, включващи масови убийства без съд и присъда на комунисти и други политически опоненти. По време на априлските събития през 1925 г. след атентата в църквата „Св. Неделя“ правителството погазва гражданските свободи и започва репресии срещу политическите си опоненти и някои от противопоставящите му се интелектуалци. От агенти на властта са извършени многобройни среднощни отвличания, изтезания и убийства, някои от които направо на улицата. Повечето от тези деяния не са признати от правителството, то ги приписва на така наречените „неотговорни фактори“. Всъщност, „неотговорните фактори“ представляват екзекуторски групи запасни офицери, полицаи и дейци на ВМРО, от които най-известна е тази на кап. Кочо Стоянов и капитан Цвятко Николов-Черния капитан. Групите действат по пряката заповед на генерал Иван Вълков.[9] Ползват се с подкрепата на правителството – използват за убийствата сградите на Обществена безопасност, военни поделения, полицейски участъци, за хайките ползват инвентар на държавно финансиране. За погребването на труповете в Илиянския форт се използват редови военнослужещи.

Сред жертвите на „белия терор“ са и дейците на изкуството Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст.

Репресивните действия на правителството на Цанков водят до активизирането в редица части на страната на „червения терор“ – паравоенни чети от анархисти, комунисти и леви земеделци. Сред по-известните им ръководители са Митьо Ганев, Васил Попов-Героя и Тинко Симов. Антиправителствените чети извършват нападения срещу служители на властта. Извършен е и опит за покушение срещу цар Борис III в прохода Арабаконак. Според едни историци, действията на четите са въоръжена съпротива срещу правителството, а според други са сходни с разбойничество.[10] Година-две след създаването си, четите са разбити или разпуснати.

В своя реч след априлските събития от 1925 той заявява:

„ „Аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата? Да! Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест. Нас и историята ще оправдае.“[11] “

Във външнополитически план, правителството на Цанков е в практическа изолация. Съседните балкански държави и покровителстващите ги Велики сили се опасяват, че то ще се стреми към реваншистка политика. Югославската армия се съсредоточава на границата с България, Югославия дава убежище на бягащите от репресиите комунисти и земеделци. Цанков признава сключената от Стамболийски Нишка спогодба в опит да намали напрежението, но Белград продължава да дава подкрепа за нелегалната българска опозиция.

Лондонски и парижки банки отказват да дадат заем за стабилизиране на изтощената от войната България.

Близки връзки Цанков демонстрира единствено с режима на Мусолини в Италия. Мусолини лично обещава да сътрудничи при облекчаването на репарационните плащания по Ньойския договор.

Цанков има съществен принос за успешното ликвидиране на гръцката агресия над България през есента на 1925 г. По време на т. нар. Петрички инцидент, войските на ръководената от диктатора Теодорос Пангалос Гърция нахлуват в Петрички окръг и окупират десет села. Съпротива е решено да оказват четите на ВМРО и местни доброволци-милиционери. Редовната българска войска не се намесва по нареждане на военния министър генерал Иван Вълков, а само изчаква на позиции северно от град Петрич. Цанков и Вълков се обръщат към Обществото на народите, което предупреждава и двете страни да прекратят бойните действия и изпраща военните аташета на Франция, Великобритания и Италия да следят гръцкото изтегляне. Гърция е осъдена в Обществото на народите да изплати на България обезщетение от 30 милиона лева.

Оставка и създаване на НСД

Разпадът на коалицията, водена от Цанков, започва още след Септемврийското въстание – тогава я напускат привържениците на Малинов и БРСДП (ш.с.). През есента на 1925 година недоволството от силното напрежение в страната нараства и срещу Александър Цанков се обявяват както вътрешнопартийната опозиция, водена от Андрей Ляпчев и Атанас Буров, така и други влиятелни кръгове, поддържащи правителството – цар Борис III, ВМРО, групата на военните около генерал Иван Вълков.[12] Опирайки се на членове на кабинета като Иван Русев и Христо Калфов, Цанков се опитва да предотврати промяна на правителството, но не получава подкрепата на армията.[13]

На 4 януари 1926 г. Александър Цанков е принуден да подаде оставка от премиерския пост под натиска на умереното крило в Демократическия сговор.[14] Той е председател на парламента до 1930 г., а до края на управлението на Демократическия сговор – министър на просветата. През 1932 г. се отделя от Демократическия сговор и основава Народно социално движение, което е забранено, заедно с останалите политически партии, през 1934 г.

Емблема на НСД

Народното социално движение възприема организационната структура и идеи на италианските фашисти, но след идването на Адолф Хитлер на власт в Германия (януари 1933 г.) се преориентира към германския националсоциализъм. Ратува за силна „надпартийна власт“, за решаващата роля на „водача“, за активната намеса на държавата в стопанския и социалния живот, за намаляване ролята на парламента в държавното управление и др.

Историкът Николай Поппетров сочи, че НСД симпатизира на италианския фашизъм и националсоциализма, въпреки декларираната нужда за създаване на „наше собствено чисто българско движение“.[15]

Цанков обаче се обявява категорично против „расовата теория“. През 1937 г. е един от 60-те видни български политици, творци и общественици, които се обявяват против тази теория и в защита на евреите („Българската общественост за расизма и антисемитизма“).[16] Активно участва в спасяването на българските евреи, като се присъединява към Димитър Пешев и подписва заедно с него и още 41 депутати от проправителственото мнозинство петицията парламентарен протест, която внасят в Народното събрание, за да осуетят депортацията.[16][17] По-късно и под силен натиск някои се отказват от подписите си, но не и Цанков.[18] В парламента той най-активно протестира в защита на Димитър Пешев, когато след петицията той е снет като подпредседател на НС.[19]

Емиграция

След съставянето на правителството на Константин Муравиев на 2 септември 1944 г. Ал. Цанков емигрира със семейството си. Той се установява във Виена, където на 16 септември формира антикомунистическото Българско национално правителство в изгнание, подкрепяно от Нацистка Германия. Първоначалното му седалище е в хотел „Империал“ във Виена, а след февруари 1945 – в селцето Алтаусзе, Щирия в Австрийските Алпи.

За покровителстване на формирования, извършващи гонения и убийства на привърженици на обявената извън закона БКП, на 1 февруари 1945 Цанков е осъден задочно на смърт, 5 милиона лева глоба и конфискация на цялото имущество от т.нар. Народен съд.[20] Цанков не бива обвинен за „Предателство и шпионство“ по чл. 109 и 110 от Наказателния закон, действащ с изменения и допълнения още от 1896 г., за което наистина може да му се търси отговорност, след като минава на страната на Германия, на която правителството на Муравиев обявява война ден преди да бъде свалено при Деветосептемврийския преврат. Съден, както и Димитър Пешев и още 20 от подписалите петицията за спасяване на евреите депутати,[16][21] за покровителства на престъпления, включително „гонения срещу евреите“.[22][23]

При разгрома на Германия Александър Цанков се предава на американската армия и е изпратен в лагер за чужденци. Американската администрация провежда разследване за дейността му през войната и го освобождава, отказвайки да го предаде на българските власти.[24][25]

През 1948 г. Александър Цанков заминава за Буенос Айрес, Аржентина, където остава до края на живота си.[26] В изгнание живее скромно, поддържан от децата си и пише две мемоарни книги – „България в бурно време“ и „Моето време“, които след 1990 г. са издадени в България. Цанков е привърженик на консолидирането на политическата емиграция около Симеон Сакскобургготски и през 1955 година се среща в тази връзка с Йоанна Българска в Мадрид.[27] Умира на 27 юли 1959 г. в Буенос Айрес.

Присъдата му от Народния съд е отменена с Решение № 243 на Върховния съд на РБ, а отнетото му на 16 ноември 1944 научно звание „академик“ е възстановено посмъртно на 16 октомври 1991 г.

Семейство

Александър Цанков е женен за Мария Урумова Цанкова, имат две дъщери: Милка и Славка Цанкови.

Най-големият брат на Александър Цанков, Петър, е търговец.[2] Има една дъщеря и трима синове, от които Цанко Цанков е водещ диригент от времето между двете войни и ректор на Националната музикална академия, а Асен Цанков е четирикратен шампион на България по тенис и един от първите български олимпийци, участвали на зимни олимпийски игри, впоследствие и музикален деец. Син на Асен Цанков е музикантът от „Щурците“ Петър Цанков.

Библиография

Бележки

  1. ↑ BULGARIA: Tsankov Out // Тайм (списание), 18 януари 1926. Посетен на 27 юни 2019.
  2. ↑ а б Николов, Тони. Спомнена София. София, РИВА, 2021. ISBN 978-954-320-759-6. с. 216.
  3. ↑ Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
  4. ↑ Аврамов 2007, с. 311 – 313.
  5. ↑ Ивомир Колев, Александър Цанков – „кървав професор“ или добър държавник, Българска история, 5 октомври 2015
  6. ↑ Тюлеков 2001.
  7. ↑ Цанков 2002, с. 235.
  8. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 157.
  9. ↑ Трифонов 1996, с. 66.
  10. ↑ Грънчаров 1999, с. 415.
  11. ↑ Александър Цанков – цитати
  12. ↑ Недев 2007, с. 163 – 164.
  13. ↑ Недев 2007, с. 164 – 165.
  14. ↑ Ивомир Колев, Александър Цанков – „кървав професор“ или добър държавник, Българска история, 5 октомври 2015 г.
  15. ↑ Поппетров (2009), стр. 523 – 5; За цитата вж. Цанков (1932), стр. 13 – 45.
  16. ↑ а б в Даниела Горчева, Погубените спасители на българските евреи, 168 часа, 3 април 2016 г.
  17. ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 71.
  18. ↑ Петър Стоянов, Спасяването на българските евреи и спасяването на националната памет, 24 часа, 9 март 2012,
  19. ↑ Стенограма от заседанията на 25 ОНС на 26 малт 1943 г. ДАА
  20. ↑ Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, – Дигитален архив на ДАА стр.1, 7, 8
  21. ↑ Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7, 9 – Дигитален архив на ДАА
  22. ↑ Присъда на Втори върховен състав на Народния съд, стр. 7 – Дигитален архив на ДАА
  23. ↑ Василка Танкова, Книги нюз – История и памет: Българското национално правителство зад граница (1944 – 1945 г.)
  24. ↑ Шарланов 2009, с. 218 – 219.
  25. ↑ Христо Георгиев, САЩ спасяват „кръволока“ Цанков от Народния съд, Дума 7. Юли 2016 г.
  26. ↑ Шарланов 2009, с. 219.
  27. ↑ Шарланов 2009, с. 248.

Източници

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Александър Цанков.
  • Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.III. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-9-2.
  • Грънчаров, Стойчо и др. История на България в три тома, т. III История на Нова България. София, 1999.
  • Куманов, Милен. Предговор и бележки. // Цанков, Александър. Моето време. Мемоари. 2002.
  • Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
  • Трифонов, Стайко. История на България. София, Отворено общество, 1996.
  • Тюлеков, Димитър. 1.2. ВМРО и общобългарските политически борби // Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, УИ „Неофит Рилски“, 2001. Посетен на 6 декември 2007.
  • Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1.
  • Поппетров, Н. (съставител) (2009). Социално наляво, национализмът – напред. Програмни и организационни документи на български авторитаристки националистически формации. София: ИК „Гутенберг“. ISBN 978-954-617-060-6
  • Цанков, А. (1932). Нашият път. [Програмна реч, произнесена на 12.06.1932 г. в София, театър Ренесанс]. София: Демократически сговор/печатница „Книпеграф“.
Други източници
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  • Сайт, поддържан от покойния д-р Здравко Цанков (племенник на Ал. Цанков)
  • Н. Христозов, „По дирята на безследно изчезналите“, 1984 г.
  • А. Барбюс, „Палачите“, 1928
  • История на България, издателство „Отворено общество“, 1996 г.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Икономика“         Портал „Икономика“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    

Read other articles:

Agustinia

AgustiniaRentang fosil: Kapur Awal, 116-108 jtyl PreЄ Є O S D C P T J K Pg N ↓ Rekonstruksi seniman dari Agustinia Klasifikasi ilmiah Kerajaan: Animalia Filum: Chordata (tanpa takson): Klad DinosauriaKlad SaurischiaKlad †SauropodomorphaKlad †SauropodaKlad †MacronariaKlad †Somphospondyli Famili: †AgustiniidaeBonaparte, 1999 Genus: †AgustiniaBonaparte, 1999 Spesies tipe †Agustinia ligabueiBonaparte, 1999 Agustinia /ɑːɡəˈstɪniə/ adalah genus dinosaurus sauropod...

 

 

العلاقات المارشالية الكورية الجنوبية

العلاقات المارشالية الكورية الجنوبية جزر مارشال كوريا الجنوبية   جزر مارشال   كوريا الجنوبية تعديل مصدري - تعديل   العلاقات المارشالية الكورية الجنوبية هي العلاقات الثنائية التي تجمع بين جزر مارشال وكوريا الجنوبية.[1][2][3][4][5] مقارنة بين ال...

 

 

Araucariaceae

Araucariaceae Araucaria araucana (en) TaksonomiDivisiPinophytaKelasPinopsidaOrdoPinalesFamiliAraucariaceae W.Hochst. dan Henkel, 1865 Tipe taksonomiAraucaria Tata namaStatus nomenklaturnomen conservandum GenusAgathis Araucaria Wollemia †Araucarioxylonlbs Araucariaceae adalah familia konifer yang sangat purba. Mereka mencapai keanekaragaman maksimum pada periode Jurassik dan Kapur saat mereka ada hampir di seluruh dunia. Pada akhir periode Kapur, saat Dinosaurus punah, Araucariaceae di belah...

Hong Kong Sprint

Horse race Longines Hong Kong SprintGroup 1 raceLocationSha Tin RacecourseHong Kong, ChinaInaugurated1999Race typeFlat / ThoroughbredSponsorLonginesWebsiteHong Kong Jockey ClubRace informationDistance1,200 metres (a6f)SurfaceTurfTrackRight-handedQualificationThree-years-old and upWeight126 lbAllowances4 lb for fillies and maresPurseHK$26,000,000 (2023)[1]1st: HK$14,560,000Bonusessee Global Sprint Challenge The Hong Kong Sprint is a Group 1 flat horse race in Hong Kong which is open to...

 

 

Palkuriki Somanatha

12th century Telugu, Kannada and Sanskrit writer Palkuriki Somanatha was one of the most noted Telugu language writers of the 12th or 13th century. He was also an accomplished writer in the Kannada and Sanskrit languages and penned several classics in those languages.[1] He was a Veerashaiva a follower of the 12th century social reformer Basava and his writings were primarily intended to propagate this faith.[1] He was a well acclaimed Shaiva poet.[2] The trio of Nanne...

 

 

Vogue Italia

Italian edition of Vogue magazine Vogue Italia30th Anniversary (October 1994) coverHead of Editorial ContentFrancesca RagazziCategoriesFashionFrequencyMonthlyCirculation100,000 (2017)[1]PublisherCondé NastFounded1965; 59 years ago (1965)[2]CompanyVogue ItaliaCountryItalyBased inMilanLanguageItalianWebsitevogue.it/en Vogue Italia is the Italian edition of Vogue magazine owned by Condé Nast International. In publication since 1964, it has been called the top ...

Osram

German lighting manufacturer OSRAM Licht AGCompany typeAktiengesellschaftISINDE000LED4000 IndustrySemiconductor / PhotonicsPredecessorAuergesellschaft FoundedJuly 1, 1919; 104 years ago (1919-07-01) (Berlin[1])HeadquartersMunich, GermanyParentams-OSRAM AG (80,3%)[2] (2020–present)SubsidiariesOsram Opto SemiconductorsOSRAM SylvaniaWebsitewww.ams-osram.com www.osram.com OSRAM Licht AG is a German company that makes electric lights, headquartered in ...

 

 

Falange Española Independiente

Political party in Spain Falange Española Independiente Independent Spanish PhalanxLeaderSigfredo Hillers de LuqueNorberto Pedro Pico SanabriaFounded23 February 1977 (1977-02-23)Dissolved7 February 2004 (2004-02-07)Preceded byFrente de Estudiantes Sindicalistas (FES)October Youth AssociationMerged intoFalange Española de las JONSHeadquartersC/ Fernando Garrido 16 1º - 28015 - MadridStudent wingFrente de Estudiantes SindicalistasIdeologyFalangismA...

 

 

Sekretariat Kementerian Perencanaan Pembangunan Nasional Republik Indonesia

Sekretariat Kementerian/Sekretariat Utama Kementerian Perencanaan Pembangunan Nasional/Badan Perencanaan Pembangunan NasionalRepublik IndonesiaSusunan organisasiSekretarisDr. Ir. Himawan Hariyoga Djojokusumo, MSc [1]Kepala Biro Humas dan Tata Usaha PimpinanParulian George Andreas Silalahi, SE, M.Si [1]Kepala Biro Sumber Daya ManusiaEmmy Soeparmijatun, SH, MPM [1]Kepala Biro HukumRaden Rara Rita Erawati, SH, LLM [1]Kepala Biro Perencanaan, Organisasi, dan Tata L...

Guntakal–Bangalore section

This article does not cite any sources. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Guntakal–Bangalore section – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (March 2017) (Learn how and when to remove this message) Bangalore-Guntakal linePrasanti Express is one of the daily trains in this section.OverviewStatusOperationalOwnerIndian RailwaysLocaleAndhra Prade...

 

 

Halte Sadang

Halte Sadang Sadang+93,60 m Kondisi Stasiun Sadang setelah ditutup, 2022LokasiMulyamekar, Babakancikao, Purwakarta, Jawa Barat 41151IndonesiaKoordinat6°30′38.617″S 107°27′22.435″E / 6.51072694°S 107.45623194°E / -6.51072694; 107.45623194Koordinat: 6°30′38.617″S 107°27′22.435″E / 6.51072694°S 107.45623194°E / -6.51072694; 107.45623194Ketinggian+93,60 mOperator Kereta Api IndonesiaDaerah Operasi II Bandung Letakkm 97+778 li...

 

 

مركز مغيراء (سكاكا)

يفتقر محتوى هذه المقالة إلى الاستشهاد بمصادر. فضلاً، ساهم في تطوير هذه المقالة من خلال إضافة مصادر موثوق بها. أي معلومات غير موثقة يمكن التشكيك بها وإزالتها. (ديسمبر 2018) مركز مغيراء مركز مغيراء (سكاكا)علم مركز مغيراء (سكاكا)شعار تقسيم إداري البلد  السعودية المنطقة الجوف ا�...

بندقية الخدمة

بندقية الخدمة (بالإنجليزية: service rifle)‏، هي البندقية المعيارية الموحدة المستخدمة من قبل الجنود في جيش أو اقوة مسلحة معينة. في القوى الحديثة، عادة ما تكون بندقية الخدمة متعدد الاستعمالات وصلبة بما يكفي لتحمل كافة الظروف المختلفة التي يعمل فيها حاملها. سواء كانت بندقية الاقتح...

 

 

David J. Thouless

David ThoulessFRSDavid Thouless pada 2016LahirDavid James Thouless(1934-09-21)21 September 1934Bearsden, Skotlandia[1]Meninggal6 April 2019(2019-04-06) (umur 84)Cambridge, Inggris[2]Tempat tinggalBritania Raya[3]KebangsaanBritania RayaWarga negaraBritania RayaAlmamater Universitas Cambridge (BA) Universitas Cornell (PhD) Dikenal atas Transisi Kosterlitz–Thouless Energi Thouless Nomor kuantum topologis Suami/istriMargaret Elizabeth Scrase ​ ​(...

 

 

منحة السفر (رواية)

منحة السفر Bourses de voyage معلومات الكتاب المؤلف جول فيرن البلد  فرنسا اللغة الفرنسية الناشر بيري-جول هيتزيل تاريخ النشر 1903 السلسلة رحلات غير عادية #51 النوع الأدبي رواية مغامرة التقديم نوع الطباعة غلاف مقوى الفريق المصور ليون بينيت ترجمة المترجم تيري هيرنانديز تاريخ النشر 201...

Genealogical numbering systems

The first Ahnentafel, published by Michaël Eytzinger in Thesaurus principum hac aetate in Europa viventium Cologne: 1590, pp. 146-147, in which Eytzinger first illustrates his new functional theory of numeration of ancestors; this schema showing Henry III of France as n° 1, de cujus, with his ancestors in five generations. Several genealogical numbering systems have been widely adopted for presenting family trees and pedigree charts in text format. Ascending numbering systems Ahnentafel Mai...

 

 

2010 United States Senate election in North Carolina

2010 United States Senate election in North Carolina ← 2004 November 2, 2010 2016 →   Nominee Richard Burr Elaine Marshall Party Republican Democratic Popular vote 1,458,046 1,145,074 Percentage 54.81% 43.05% County results Precinct resultsBurr:      40–50%      50–60%      60–70%      70–80%      80–90%     ...

 

 

Chiesa di Sant'Agostino (Siena)

Chiesa di Sant'AgostinoVeduta dell'esternoStato Italia RegioneToscana LocalitàSiena Coordinate43°18′51.8″N 11°19′53.03″E43°18′51.8″N, 11°19′53.03″E Religionecattolica di rito romano TitolareAgostino d'Ippona Arcidiocesi Siena-Colle di Val d'Elsa-Montalcino Stile architettonicoGotico, barocco Inizio costruzione1258 Completamentoprimi anni del XIV secolo, ristrutturazione dell'interno dal 1747 al 1755 Modifica dati su Wikidata · Manuale La chiesa di Sant'Agostino...

Glottolog

Si ce bandeau n'est plus pertinent, retirez-le. Cliquez ici pour en savoir plus. Cet article ne s'appuie pas, ou pas assez, sur des sources secondaires ou tertiaires (juillet 2022). Pour améliorer la vérifiabilité de l'article ainsi que son intérêt encyclopédique, il est nécessaire, quand des sources primaires sont citées, de les associer à des analyses faites par des sources secondaires. GlottologCadreType Base de données (linguistique)OrganisationSite web (en) glottolog.orgmo...

 

 

Extraordinary rendition

State-sponsored abduction and transfer to a third country For other uses, see Extraordinary Rendition. Not to be confused with other forms of extraterritorial abduction. Part of a series onKidnapping Types Child abduction Enforced disappearance Express kidnapping Extraordinary rendition Fake kidnapping Gooning Groom and Bride kidnapping Impressment Political kidnapping Ransom Shanghaiing Tiger kidnapping By country Canada China Nigeria South Africa United Kingdom United States vte Extraordina...