Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) е лява политическа партия. Тя е създадена през 1894 г. след обединението на Българската социалдемократическа партия на Димитър Благоев и Българския социалдемократически съюз, начело с Янко Сакъзов. Дотогава двете организации съществуват независимо една от друга и изповядват различни възгледи за развитието на социалистическото движение в България.

На изборите за VIII обикновено народно събрание през 1894 г. за пръв път са избрани двама народни представители от БРСДП – Янко Сакъзов и Никола Габровски.

През следващите години теоретичните спорове и личните противоречия в партията продължават, като двете крила имат собствени издания – „Работнически вестник“ и „Ново време“ на групата на Благоев и „Социалист“, „Народ“ и „Общо дело“ на групата на Сакъзов.

Повод за окончателното разцепление на партията става инцидент в края на 1902 година. Във връзка с реч по външнополитически въпроси на френския социалист Жан Жорес, парламентарната група на БРСДП му изпраща поздравителна телеграма, търсеща съдействието му за освобождението на Македония. Това предизвиква острите критики на Благоев и на 22 март 1903 г. той обявява отделянето си от партията. Така се стига до създаването на две нови партии – БРСДП (тесни социалисти), начело с Димитър Благоев и БРСДП (широки социалисти) начело с Янко Сакъзов.^[1]

• Аврам Гачев (1871 – 1941)
• Григор Чешмеджиев (1879 – 1945)
• Димитър Благоев (1856 – 1924)
• Коста Лулчев (1882 – 1965)
• Янко Сакъзов (1860 – 1941)

• Д. Попов. „Партийната структура в България от 1879 до 1901 година“ Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine., 3 август 2005

Портал „Политика“          Портал „България“