Христо Димов Калфов е български офицер и политик . След служба в двореца той става един от близките сподвижници на Александър Цанков и е външен министър на България през 1923 – 1926. По време на Втората световна война е председател на Народното събрание (1941 – 1944).
Биография
Христо Калфов е роден на 28 октомври (16 октомври стар стил) 1883 в Калофер . През 1903 завършва Военното училище в София , а през 1911 – Торинската военна академия . След завръщането си в България за кратко служи в Четвърти артилерийски полк и в Школата за запасни офицери .[ 1] По време на Балканската война е офицер за особени поръчки при главнокомандващия цар Фердинанд I , след което остава на служба в двореца. Там той е учител на бъдещия цар Борис III , а от 1918 – негов флигеладютант .[ 2] В периода от февруари 1921 г. до септември 1922 г. отново е флигел-адютант на царя.[ 3]
През септември 1922 Христо Калфов напуска службата си и се уволнява от армията с чин полковник . През следващите месеци той участва в подготовката на Деветоюнския преврат , а след неговото осъществяване става министър на външните работи и изповеданията в правителствата на Александър Цанков.[ 4] Като такъв той подписва Българо -Гръцкия договор Калфов - Политис . Той е и сред водачите на Демократическия сговор и неговото цанковистко крило. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 Калфов се присъединява към Народното социално движение . Напуска го след Деветнадесетомайския преврат през 1934 , а през 1936 прави неуспешен опит да основе Държавна социална партия . През 1941 става председател на XXV обикновено народно събрание.[ 2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Христо Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 . Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №243 на Върховния съд.[ 2]
Брошури с неговите речи и съчинения са издавани през 30-те г.[ 5] Запазени ръкописи с неговите спомени се съхраняват първоначално в НИМ, а впоследствие са предадени на ДА и част от тях е публикувана.[ 6]
Военни звания
Награди
Източници
↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“ , 1996. с. 64.
↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 /ISBN 978-954-509-191-9 .
↑ Шарланов, Диню, Мешкова, Поля. Съветниците на цар Борис III. София, 1993. с. 7.
↑ Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.3 / 18 юли 1924. / стр. 2.
↑ Секретен Книжен Фонд на Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, No.793 – 5 .
↑ Калфов Х., Спомени (2021), (ред. В. Задгорска), София: Фабер, ISBN 9786190013310 , (324 стр).
Курсивът показва служебно назначение или временно изпълняващ длъжността
Курсивът показва временно назначение
Нормативен контрол