PROFILPELAJAR.COM

Илия Цанов
	Илия Цанов
български политик
Роден	27 юли 1835 г. Видин, Османска империя
Починал	27 март 1901 г. (65 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
	Народен представител в:; УС I ОНС II ОНС IV ОНС III ВНС
	Илия Цанов в Общомедия

Илия х.Томакев Цанов е български адвокат, политик, един от водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България.

Известен преди Освобождението и като Илийчо ефенди, той участва като адвокат в процеса срещу заловените Ботевите четници (Русе, 1876) и успява да замени смъртните им присъди със заточение.

Той е външен министър по време на Съединението и Сръбско-българската война през 1885 г.

Биография

Илия Цанов е роден във Видин на 15 юли 1835 г. в семейството на чорбаджи Тома(ки) Цанов и Екатерина Шишманова (наследничка и носеща кръвта на големия български род Шишманови). Той е по-голям брат на политика Найчо Цанов.

Илия Цанов учи в Свищов, след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 г. е адвокат в търговския съд в София. През 1876 г. е защитник на заловените участници в Ботевата чета и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев – брат на войводата, със заточение^[1].

След Освобождението Цанов първоначално работи в администрацията на Временното руско управление. Той е сред водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание (1879), I обикновено народно събрание (1879), II обикновено народно събрание (1880 – 1881), IV обикновено народно събрание (1884 – 1886) и III велико народно събрание (1886 – 1887).

През 1883-1884 г. е дипломатически агент на България в Цариград. От 1884 до 1886 г. е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов.^[2] На тази длъжност участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 г.

След идването на Стефан Стамболов на власт, той е арестуван и заедно с Петко Каравелов е хвърлен в затвора, делото му е обругано, а заслугите му към България – отречени. След като бива освободен от затвора, се връща към адвокатската професия, но е твърде болен за да работи активно. Налага се да разпродава бащините си ниви, за да издържа семейството си.^[3]

Илия Цанов умира като бедняк в София на 14 март 1901 г.^[1] IX Обикновено народно събрание решава да бъде погребан на държавни разноски и на погребението да присъстват всички народни представители.

„	За Видин и окръга му и за чисто българските земи в Македония България е готова да пожертва и последния си гражданин.	“
негови думи, казани по повод австрийките предложения за териториални компенсации на Сърбия преди Сръбско-българската война

Деца

Елена /Лена/ Илиева Катранова; Кена Илиева Сарафова; Зора Илиева Димитрова; Вана Илиева Бичева и Радан Илиев Цанов^[4]

Признателност

Почетен граждани на град Видин и общината – Общински съвет Видин 04.10.2016 г.^[5]

Улица на негово име в гр. София.

По поръчка на Висшия адвокатски съвет скулпторът Бойко Джакерски изработва паметни плочи с барелефа на Илия Цанов, които са поставени в София пред Националното бюро за правна помощ и в Русе пред административната част на Историческия музей - бившият конак, където са се провели съдебните процеси през 1876 г. срещу Ботевите четници.