Паладий
Сребристо-бял метал
Спектрални линии
Родий ← Паладий → Сребро Ni ↑ Pd ↓ Pt H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Паладий, Pd, 46
Група, период, блок	10, 5, d
Химическа серия	преходен метал
Електронна конфигурация	[Kr] 4d10
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 18
CAS номер	7440-05-3
Свойства на атома
Атомна маса	106,42 u
Атомен радиус (изч.)	140 (169) pm
Ковалентен радиус	139±6 pm
Радиус на ван дер Ваалс	163 pm
Степен на окисление	4, 3, 2, 1
Оксид	PdO (слабо основен)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	2,2
Йонизационна енергия	I: 804,4 kJ/mol II: 1870 kJ/mol III: 3177 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	12 023 kg/m3
Температура на топене	1828,05 K (1555,05 °C)
Температура на кипене	3236 K (2963 °C)
Моларен обем	8,8514×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	16,74 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	358 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) 1721 1897 2117 2395 2753 3234
Скорост на звука	3070 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	240 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	≈107 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	0,1054 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	71,8 W/(m·K)
Магнетизъм	парамагнитен[1]
Модул на еластичност	121 GPa
Модул на срязване	44 GPa
Модул на свиваемост	180 GPa
Коефициент на Поасон	0,39
Твърдост по Моос	4,75
Твърдост по Викерс	400 – 600 MPa
Твърдост по Бринел	320 – 610 MPa
История
Наименуван	на астероида Палада
Откритие	Уилям Уоластън (1803 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 100Pd синт. 3,63 дни ε 100Rh γ – 102Pd 1,02 % стабилен 103Pd синт. 17 дни ε 103Rh 104Pd 11,14 % стабилен 105Pd 22,33 % стабилен 106Pd 27,33 % стабилен 107Pd радио 6,5×106 г. β- 107Ag 108Pd 26,46 % стабилен 110Pd 11,72 % стабилен
Паладий в Общомедия

Паладият е химичен елемент, сребристобял метал от групата на благородните метали. Химичен знак – Pd, пореден номер 46, атомна маса 106,42.

Паладият е открит през 1803 г. и е наречен на открития по това време астероид Палада, чието наименование е свързано с гръцката богиня на мъдростта Атина Палада. В природата металът обикновено се среща в никеловите руди заедно с платината. Извлича се с помощта на царска вода.

Температура на топене – 1552 °C, температура на кипене – 3140 °C и плътност – 12,02 g/cm³. Металът не потъмнява от въздуха и в химично отношение е доста инертен. Реагира с гореща, концентрирана азотна киселина и кипяща сярна киселина. При стайна температура металът има необикновеното свойство да абсорбира водород до 900 пъти повече от собствения си обем.

Паладиевият дихлорид (PdCl₂) може да абсорбира големи количества въглероден оксид (СО), поради което се използва като детектор за откриване на този силноотровен газ.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Паладият се използва главно в електротехниката (металът не корозира), за направа на хирургически инструменти, като катализатор в някои химически производства, а също и в бижутерията. Сплавта на паладия със златото и най-често мед се използва за оцветяване на злато и е позната в бижутерията като бяло злато.

Като ценен метал паладият дори измества златото в галваничната електроиндустрия, зъботехниката както и при направата на някои монети. Паладият намира и широко приложение при сплавянето на титан.

Паладият се търгува свободно на световните стокови борси и цената му се изменя динамично. Най-често тя се движи правопропорционално с тази на другите ценни метали като: злато, сребро и платина. Борсовият индекс на паладия е ISIN XC0009665529.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Използвана литература

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Palladium в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​