Актиний
Спектрални линии
Радий ← Актиний → Торий La ↑ Ac ↓ (Ubu) H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Актиний, Ac, 89
Група, период, блок	3, 7, d
Химическа серия	актинид
Електронна конфигурация	[Rn] 6d1 7s2
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 32, 18, 9, 2
CAS номер	7440-34-8
Свойства на атома
Атомна маса	[227] u
Атомен радиус	195  pm
Степен на окисление	3, 2
Оксид	Ac2O3 (силно основен)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	1,10
Йонизационна енергия	I: 499 kJ/mol II: 1170 kJ/mol III: 1900 kJ/mol IV: 4700 kJ/mol
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Кристална структура	кубична стенноцентрирана
Плътност	10000 kg/m3
Температура на топене	1500 K (1227 °C) [1]
Температура на кипене	3500 K (3227 °C) (±300 K, °C) [1]
Моларен обем	22,542×10-6
Специф. топлина на топене	14 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	400 kJ/mol
Специф. топл. капацитет	120 J/(kg·K)
Топлопроводимост	12 W/(m·K)
История
Наименуван	от гръцкото ακτίς, ακτίνος – „лъч“
Откритие	Фридрих Гизел [1] (1902 г.)
Изолиране	Андре-Луи Дебиерн (оспорва се)[2][3] (1899 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 225Ac радио 10 дни α 221Fr 226Ac синт. 29,37 часа ε 226Ra β- 226Th α 222Fr 227Ac радио 21,772 г. β- 227Th α 223Fr
Актиний в Общомедия

Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα – „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac. Елементът е метал. Името му носи група от 15 елемента, наречена актиниди.

Актиний е открит през 1899 г. от френския химик Андре-Луи Дебърне, който го е изолирал от пехбленда и първоначално описва сравнения с титан или торий. Фридрих Гизел го открива независимо през 1902 г., като описва прилики с лантан. През 1904 г. го нарича „еманий“. След сравняване на субстанциите през 1904 наименованието на Дебърне получава предимство, защото той го е открил пръв.

Историята на откриването е описана като спорна в публикации от 1971 г.^[3] и по-късно от 2000 г.^[2]. Те показват, че публикациите от 1904 г., от една страна, и тези от 1899 – 1900, от друга, съдържат противоречия.^[1][2][3]

Тъй като в урановите руди се съдържа минимално количество актиний, този източник не играе роля при добиването му. Технически актиний се получава чрез облъчване с неутрони на радий Ra²²⁶ в ядрени реактори.

${\displaystyle \mathrm {^{226}_{\ 88}Ra\ +\ _{0}^{1}n\ \longrightarrow \ _{\ 88}^{227}Ra\ {\xrightarrow[{42,2\ min}]{\beta ^{-}}}\ _{\ 89}^{227}Ac} }$

Чрез бърз разпад са произведени само незначителни количества. Първото изкуствено получаване е извършено в Argonne National Laboratory в Чикаго.

Металът е сребърнобял, блестящ и относително пластичен. Той е бързореагиращ и взаимодейства с въздух и вода. Актиниевият Ac(III) йон е безцветен. Химическите му характеристики са подобни на лантана. Във всичките десет познати съединения актиний е тривалентен. Открит е нов актиниев йон – Ac(I), който е по-слаб окислител.

Известни са 26 изотопа, от които само два се срещат в природата. Най-дълго живеещият изотоп ²²⁷Ac (с период на полуразпад 21,773 г.) е алфа и бета излъчвател. Той е продукт на разпада на ²³⁵U и се намира в малки количества в урановите руди. От тях се извличат известни количества актиний ²²⁷Ac, за да могат да се изследват свойствата на елемента.

Актиний се използва за производство на неутрони, които се използват при радиоактивационни анализи. Допълнително се използва за термойонни енергийни преобразувания.

Използвана литература

• Webelements.com Актиний

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Actinium в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​