| Ливерморий |
|
|
|
| Име, символ, Z | Ливерморий, Lv, 116 |
|---|
| Група, период, блок | 16, 7, p |
|---|
| Химическа серия | слаб метал (вероятно) |
|---|
| Електронна конфигурация | [Rn] 5f14 6d10 7s2 7p4 (вероятно) |
|---|
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 32, 18, 6 (вероятно) |
|---|
| CAS номер | 54100-71-9 |
|---|
|
| Атомна маса | [293] u |
|---|
| Атомен радиус | 183 pm (вероятно) |
|---|
| Ковалентен радиус | 164±2 pm (вероятно) |
|---|
| Степен на окисление | 4, 2, −2 (вероятни) |
|---|
| Йонизационна енергия | I: 723,6 kJ/mol
II: 1331,5 kJ/mol
III: 2846,3 kJ/mol
IV: 3811,2 kJ/mol
(вероятни) |
|---|
|
| Агрегатно състояние | твърдо вещество (вероятно) |
|---|
| Плътност | 12900 kg/m3 (вероятно) |
|---|
| Температура на топене | 708,5 K (435,5 °C)
(±71,5 K, °C) (вероятно) |
|---|
| Температура на кипене | 1085 K (812 °C)
(±50 K, °C) (вероятно) |
|---|
| Специф. топлина на топене | 7,61 kJ/mol (вероятно) |
|---|
| Специф. топлина на изпарение | 42 kJ/mol (вероятно) |
|---|
|
| Наименуван | на Националната лаборатория „Лорънс“ Ливърмор, намираща се в Ливърмор, Калифорния |
|---|
| Откритие | ОИЯИ и Национална лаборатория „Лорънс“ Ливърмор (2000 г.) |
|---|
|
| Изотоп
|
ИР
|
ПП
|
ТР
|
ПР
|
| 290Lv
|
синт.
|
0,015 сек.
|
α
|
286Fl
|
| 291Lv
|
синт.
|
0,0063 сек.
|
α
|
287Fl
|
| 292Lv
|
синт.
|
0,018 сек.
|
α
|
288Fl
|
| 293Lv
|
синт.
|
0,053 сек.
|
α
|
289Fl
|
|
| Ливерморий в Общомедия |
Ливерморий (преди унунхексий) е химичен елемент с пореден атомен номер 116 и обозначение Lv в периодичната система на елементите. Елементът е получен чрез изкуствен синтез. Неговата атомна маса е 293, получен при съвместен проект на учени от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и физици от Ливърморската национална лаборатория в Калифорния през 2000 г. чрез сливане на ядрата на плутоний и калций. Името ливерморий е окончателно потвърдено през 2011 г.[1]
Както повечето други добити по изкуствен път тежки вещества, така и ливерморият е нетраен, тъй като ядрото му се разпада за части от секундата. На нашата планета не се срещат естествени химически елементи, по-тежки от урана. Всички аналози с пореден номер над 92 се синтезират изключително в лабораторни условия при „бомбардирането“ на едно ядро с друго, а животът им е краткотраен.
Въпреки че няма практично приложение, ливерморий е добавен в Менделеевата таблица. По традиция химичните елементи се кръщават на велики учени, планети или места, където е направено съответното откритие.
Източници
- ↑ Livermorium // Encyclopaedia Britannica. Посетен на 07.03.2018. (на английски)
