Майтнерий |
|
|
Име, символ, Z | Майтнерий, Mt, 109 |
---|
Група, период, блок | 9, 7, d |
---|
Химическа серия | преходен метал (вероятно) |
---|
Електронна конфигурация | [Rn] 5f14 6d7 7s2 (вероятно) |
---|
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 32, 15, 2 (вероятно) |
---|
CAS номер | 54038-01-6 |
---|
|
Атомна маса | [278] u |
---|
Атомен радиус | 128 pm (вероятно) |
---|
Ковалентен радиус | 129 pm (вероятно) |
---|
Оксид | 9, 8, 6, 4, 3, 1 (вероятни) |
---|
Йонизационна енергия | I: 800,8 kJ/mol II: 1823,6 kJ/mol III: 2904,2 kJ/mol IV: 3859,4 kJ/mol (вероятни) |
---|
|
Агрегатно състояние | твърдо вещество (вероятно) |
---|
Кристална структура (вероятно) | кубична стенноцентрирана |
---|
Плътност | 37400 kg/m3 (вероятно) |
---|
|
Наименуван | на Лиза Майтнер, австрийска физичка |
---|
Откритие | Център за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1982 г.) |
---|
|
Изотоп
|
ИР
|
ПП
|
ТР
|
ПР
|
274Mt
|
синт.
|
0,44 сек.
|
α
|
270Bh
|
276Mt
|
синт.
|
0,72 мин.
|
α
|
272Bh
|
278Mt
|
синт.
|
8 сек.
|
α
|
274Bh
|
|
Майтнерий в Общомедия |
Майтнерият (в миналото известен като ека-иридий или унилений) е химичен елемент от периодичната таблица с означение Mt и атомен номер 109. Това е синтетичен елемент, чийто най-стабилен изотоп е 278Mt, с период на полуразпад от 8 секунди.[1]
Майтнерият е синтезиран за първи път на 29 август 1982 г. от немски изследователски екип, ръководен от Петер Армбрустер и Готфрид Мюнценберг, в института за изследване на тежки йони (GSI) в Дармщат. Елементът е получен при бомбардиране на мишена от бисмут-209 с ядра на желязо-58. През 1992 г. физиците кръстили новия елемент майтнерий – в чест на Лиза Майтнер.[2]
Източници