Менделевий |
|
|
Име, символ, Z | Менделевий, Md, 101 |
---|
Група, период, блок | –, 7, f |
---|
Химическа серия | актинид |
---|
Електронна конфигурация | [Rn] 5f13 7s2 |
---|
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 31, 8, 2 |
---|
CAS номер | 7440-11-1 |
---|
|
Атомна маса | [258] u |
---|
Оксид | 3, 2 |
---|
Електроотрицателност (Скала на Полинг) | 1,3 |
---|
Йонизационна енергия | I: 635 kJ/mol II: 1235 kJ/mol III: 2470 kJ/mol IV: 3840 kJ/mol
|
---|
|
Агрегатно състояние | твърдо вещество (вероятно) |
---|
Кристална структура (вероятна)[1] | кубична стенноцентрирана |
---|
Плътност | 10370 kg/m3 (вероятна)[1] |
---|
Температура на топене | 1100 K (827 °C) (вероятна)[2] |
---|
|
Наименуван | на Дмитрий Менделеев |
---|
Откритие | Алберт Гиорсо и Глен Сиборг (1955 г.) |
---|
|
Изотоп
|
ИР
|
ПП
|
ТР
|
ПР
|
257Md
|
синт.
|
5,52 часа
|
α
|
253Es
|
СД
|
разни
|
ε
|
257Fm
|
258Md
|
синт.
|
51,5 дни
|
α
|
258Fm
|
260Md
|
синт.
|
31,8 дни
|
α
|
256Es
|
СД
|
разни
|
ε
|
260Fm
|
β-
|
260No
|
|
Менделевий в Общомедия |
Менделевий е химичен елемент с атомен номер 101 в периодичната система, обозначава се със символа Md.
Елементът носи името на Димитрий Иванович Менделеев, създателят на периодичната таблица. Името Менделевий е прието от Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC). Предложеният от откривателите символ Mv не е приет и през 1963 година IUPAC променя символа на Md, както е познат днес.[2]
Менделевият струва трилиони пъти по-скъпо от златото и елмазите и може да се счита за най-скъпото вещество на Земята.[3]
История
Менделевият е синтезиран от Алберт Гиорсо, Глен Сиборг, Грегъри Чопин, Бернард Харви и Стенли Томпсън (ръководител на екипа) в началото на 1955 г. в Калифорнийския университет в Бъркли. Изотопът 256Md е синтезиран чрез облъчване на 253Es с алфа-частици (хелиеви ядра) в 60-инчов циклотрон. Елемент 101 е деветият синтезиран трансуранов елемент (елементи с пореден номер по големи от 92). През нощта на 18 февруари 1955 г. групата учени създават 17 атома от елемента. Те са анализирани с помощта на метод за адсорбция-елуиране на йонообмен. По време на процеса менделевий показвал характеристики, сходни с тулий, който е негов естествен хомолог.[2]
Химични свойства
Още преди откриването на менделевий, през 1954 г. учените предполагат, че елементът ще наподобява, по химични свойства, другите актиниди и характерно за него ще бъде степен на окисление +3. По-късно, в края на 50-те – средата на 60-те години, това предположение е било потвърдено експериментално.
През 70-те и 80-те години на миналия век, съветски учени провеждат серия от експерименти, за да докажат съществуването на съединения на четиривалентен менделевий. Опитът да бъде окислен Md3+ до Md4+, въпреки очакванията на изследователите, са неуспешни.[4][2]
Изотопи
Шестнадесет изотопа на менделевиий с маса от 245 до 260, са познати. 258Md е с период на полуразпад от 51,5 дни, 260Md с период на полуразпад от 31,8 дни и 257Md с период на полуразпад от 5,52 часа. Всички останали изотопи имат период на полуразпад по-малък от 97 минути, а по-голямата част от тях – по-малък от 5 минути. Този елемент има и 5 мета-стабилни състояния, от които с най-голям период на полуразпад е 258Md (t½ = 58 мин.).[5]
Вижте също
Източници
- ↑ а б Fournier, Jean-Marc. Bonding and the electronic structure of the actinide metals // Journal of Physics and Chemistry of Solids 37 (2). 1976. DOI:10.1016/0022-3697(76)90167-0. p. 235 – 244. (на английски)
- ↑ а б в г Emsley, John. Nature's Building Blocks, Oxford: Oxford University, 2001. ISBN 0-19-850340-7
- ↑ Списание КОСМОС, С. 1963, Брой 8, с. 40.[неработеща препратка]
- ↑ Hall, Nina, Cambridge University Press, 2000, с. 9 – 11.ISBN 0-521-45224-4.
- ↑ .Audi, G.The NUBASE evaluation of nuclear and decay properties.1997 Архив на оригинала от 2011-07-20 в Wayback Machine.