Телур
Сребристо-бял металоид – кристален телур; черно-кафяв, прахообразен – аморфен телур
Спектрални линии
Антимон ← Телур → Йод Se ↑ Te ↓ Po H He Li Be B C N O F Ne Na Mg Al Si P S Cl Ar K Ca Sc Ti V Cr Mn Fe Co Ni Cu Zn Ga Ge As Se Br Kr Rb Sr Y Zr Nb Mo Tc Ru Rh Pd Ag Cd In Sn Sb Te I Xe Cs Ba La Ce Pr Nd Pm Sm Eu Gd Tb Dy Ho Er Tm Yb Lu Hf Ta W Re Os Ir Pt Au Hg Tl Pb Bi Po At Rn Fr Ra Ac Th Pa U Np Pu Am Cm Bk Cf Es Fm Md No Lr Rf Db Sg Bh Hs Mt Ds Rg Cn Nh Fl Mc Lv Ts Og Периодична система
Общи данни
Име, символ, Z	Телур, Te, 52
Група, период, блок	16, 5, p
Химическа серия	металоид
Електронна конфигурация	[Kr] 4d10 5s2 5p4
e- на енергийно ниво	2, 8, 18, 18, 6
CAS номер	13494-80-9
Свойства на атома
Атомна маса	127,60 u
Атомен радиус (изч.)	140 (123) pm
Ковалентен радиус	138±4 pm
Радиус на ван дер Ваалс	206 pm
Степен на окисление	6, 5, 4, 3, 2, 1, −1, −2
Оксид	TeO3, TeO2 и TeO (умерено киселинни)
Електроотрицателност (Скала на Полинг)	2,1
Йонизационна енергия	I: 869,3 kJ/mol II: 1790 kJ/mol III: 2698 kJ/mol IV: 3610 kJ/mol (още)
Физични свойства
Агрегатно състояние	твърдо вещество
Алотропи	кристален телур; аморфен телур
Кристална структура	шестоъгълна
Плътност	6240 kg/m3
Температура на топене	722,66 K (449,66 °C)
Температура на кипене	1261 K (988 °C)
Моларен обем	20,449×10-6 m3/mol
Специф. топлина на топене	17,49 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение	114,1 kJ/mol
Налягане на парата P (Pa) 1 10 102 103 104 105 T (K) – – 775 888 1042 1266
Скорост на звука	2610 m/s при 20 °C
Специф. топл. капацитет	201 J/(kg·K)
Специф. електропроводимост	≈1×104 S/m при 20 °C
Специф. ел. съпротивление	≈100 Ω.mm2/m при 20 °C
Топлопроводимост	2,67±0,7 W/(m·K)
Магнетизъм	диамагнитен[1]
Модул на еластичност	43 GPa
Модул на срязване	16 GPa
Модул на свиваемост	65 GPa
Твърдост по Моос	2,25
Твърдост по Бринел	180 – 270 MPa
История
Наименуван	на Тера, римска богиня на Земята
Откритие	Франц-Йозеф Мюлер (1782 г.)
Изолиране	Мартин Клапрот (1798 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР 120Te 0,09 % стабилен 121Te синт. 16,78 дни ε 121Sb 122Te 2,55 % стабилен 123Te 0,89 % стабилен[2] 124Te 4,74 % стабилен 125Te 7,07 % стабилен 126Te 18,84 % стабилен 127Te синт. 9,35 часа β- 127I 128Te 31,74 % 2,2×1024 г. β-β- 128Xe 129Te синт. 1,16 часа β- 129I 130Te 34,08 % 7,9×1020 г. β-β- 130Xe
Телур в Общомедия

Телур е химичен елемент с атомно число 52 и символ Te, който се причислява към металоидите.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Както другите елементи от шестнадесета група, и телурът има алотропни форми. Има т.т. 450 °C и т.к. 990 °C. Плътността му е ρ=6,24 g/mol. Получен от телуриста киселина (H₂TeO₃) с редуктор серен диоксид (SO₂), телурът е амфотерен кафяв прах, а кристализиран бавно от стопилка – сребърнобяло вещество с метален блясък. Има метални отнасяния. Парите му са жълти, като в тях молекулата му е Te₂.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Телурът (на латински: tellus – Земя) е открит през 18 век в златна руда от мините в Златна, близко до днешния град Алба Юлия, Румъния. Познат е като „Faczebajer weißes blättriges Golderz“ (бяла, листно-златна руда от Фадзебая, немското име на Facebánya, познато днес като Fața Băii в Алба (окръг)).

За първи път е получен от Мюлер фон Райхенщайн през 1782 г., но е изучен и описан от Мартин Клапрот през 1798 г.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Среща се, както в свободно, така и в свързано състояние. Съдържа се в тинята, но се добива главно от минерали – Ag₂Te (хесит), AuTe₂ (калаверит), PbTe (алтаит).

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Телурът изгаря със синьозелен пламък на кислород, при който се получава телурен диоксид:

${\displaystyle {\ce {Te + O2 -> TeO2}}}$

Телуреният диоксид има амфотерен характер:

${\displaystyle {\ce {TeO2 + 2KOH -> K2TeO3 + H2O}}}$

${\displaystyle {\ce {TeO2 + 2H2SO4 -> TeSO4 + 2H2O + SO2 + O2}}}$

При взаимодействие с водород се получава телуроводород, който, подобно на сероводорода, е с миризма на развалени яйца и е силно отровен. Неговият воден разтвор е слаба киселина:

${\displaystyle {\ce {Te + H2 -> H2Te}}}$

Телуреният диоксид взаимодейства с O₂, при което се получава телурен триоксид. При нагряване той лесно се разпада:

${\displaystyle {\ce {2TeO2 + O2 -> 2TeO3 ->[{T}] 2TeO2 + O2}}}$

На двата оксида съответстват телуриста и телурена киселина, съответно телуритни и телуратни соли:

${\displaystyle {\ce {TeO2 + H2O -> H2TeO3}}}$

${\displaystyle {\ce {TeO3 + H2O -> H2TeO4}}}$

Освен тях са известни и шестосновната, бяла, кристална ортотелуриста киселина (H₆TeO₆) и седемосновната пероксителуриста (H₇TeO₇).

Известни са и техни соли, като хексасребърен ортотелурит (Ag₆TeO₆), динатриев хидрогенортотелурит (Na₂H₄TeO₆) и дикалиев хидрогенпероксителурит (K₂H₄TeO₇).

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

При вътрешно поглъщане на телурени съединения те се редуцират до елементарен телур, който изгражда някои от сложните органични вещества на кожата, откъдето хора, погълнали телур, замирисват на чесън.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Използвана литература