Коперниций |
|
|
Име, символ, Z | Коперниций, Cn, 112 |
---|
Група, период, блок | 12, 7, d |
---|
Химическа серия | преходен метал |
---|
Електронна конфигурация | [Rn] 5f14 6d10 7s2 (вероятно) |
---|
e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 32, 18, 2 (вероятно) |
---|
CAS номер | 54084-26-3 |
---|
|
Атомна маса | [285] u |
---|
Атомен радиус | 147 pm (вероятно) |
---|
Ковалентен радиус | 122 pm (вероятно) |
---|
Степен на окисление | (4), 2, (1) (в скобите са вероятности) |
---|
Йонизационна енергия | I: 1154,9 kJ/mol II: 2170 kJ/mol III: 3164,7 kJ/mol IV: 4245,4 kJ/mol (вероятни) |
---|
|
Агрегатно състояние | газ (вероятно) |
---|
Кристална структура (вероятно) | шестоъгълна плътноопакована |
---|
Плътност | 23700 kg/m3 (в течна фаза) (вероятно) |
---|
|
Наименуван | на Николай Коперник |
---|
Откритие | Център за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1996 г.) |
---|
|
Изотоп
|
ИР
|
ПП
|
ТР
|
ПР
|
277Cn
|
синт.
|
6,9×10-4 сек.
|
СД
|
разни
|
281Cn
|
синт.
|
0,13 сек.
|
СД
|
разни
|
282Cn
|
синт.
|
9,1×10-4 сек.
|
СД
|
разни
|
283Cn
|
синт.
|
4,2 сек.
|
α (90 %)
|
279Ds
|
СД (10 %)
|
разни
|
284Cn
|
синт.
|
0,098 сек.
|
СД
|
разни
|
285Cn
|
синт.
|
28 сек.
|
α
|
281Ds
|
|
Коперниций в Общомедия |
Коперниций е синтетичен химичен елемент, означаван със символа Cn. Открит е на 9 февруари 1996 г. в 22:37 в центъра за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ Дармщат, Германия. Поредният му номер в периодичната система на елементите е 112. Елементът спада към преходните метали.[1]
Най-стабилният му изотоп е 285Cn с период на полуразпад около 28 сек. Центърът за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ предлага за постоянно името „Копернеций“ – на полския астроном Николай Коперник. Името е официално одобрено от Международния съюз за чиста и приложна химия на 19 февруари 2010 г.,[1] след седем месеца разискване. Преди това елементът бил наречен временно унунбий и се е означавал със символа Uub.
История
Коперницият е открит от Зигурд Хофман и българина Виктор Нинов.[2]
Източници
- ↑ а б Copernicum // ENCYCLOPAEDIA BRITANNICA. Посетен на 07.03.2018. (на английски)
- ↑ Charles Seife. More Elemental Fraud? // Science, 17.07.2002. Посетен на 07.03.2018. (на английски)