Кардамон

Кардамон
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Джинджифилоцветни (Zingiberales)
семейство:Джинджифилови (Zingiberaceae)
триб:Alpinieae
род:Елетария (Elettaria)
вид:Кардамон (E. cardamomum)
Научно наименование
Maton, 1811
Синоними
Кардамон в Общомедия
[ редактиране ]
Кардамон
Spices, cardamom
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
Калций, Ca383 mg
Желязо, Fe13.97 mg
Магнезий, Mg229 mg
Фосфор, P178 mg
Калий, K1119 mg
Натрий, Na18 mg
Цинк, Zn7.47 mg
Мед, Cu0.383 mg
Манган, Mn28 mg
Кардамон в Общомедия

Кардамонът (Elettaria cardamomum) е пикантна ароматна подправка от семейство Джинджифилови (Zingiberaceae). Той е многогодишно растение, достигащо височина между 1,8 и 3,6 m. Понякога наименованието кардамон се изписва кардамом.[1]

Зелените семенни шушулки на растението се изсушават и семената се използват в индийската и азиатската кухня цели или смлени. Смленият кардамон е основна съставка на кърито.[2] В Близкия изток кардамонът се слага в кафето, а в други страни като Иран го използват в чая. Той е съставка в билковите чайове от Индия, наричани „Йоги чай“. Индийският щат Сиким е първи по отглеждане и производство на подправката в Индия.

Кардамонът е използван за първи път около 700 г. и е внесен в Европа за първи път около 1200 г. Произхожда от тропическите джунгли в Индия, Шри Ланка, Малайзия и Суматра, а сега се отглежда и в Непал, Тайланд и Централна Америка.

Кардамонът има характерен вкус и силен аромат. Използва се често при печене в Скандинавия. Въпреки че е една от най-скъпите подправки по тегло, за промяна на вкуса е нужно съвсем малко количество. Най-добре е кардамонът да се съхранява цял в шушулките, тъй като след смилане семената бързо губят аромата си.

Бележки

  1. Боева, Ана, Нонинска, Лиляна, Цанова, Маргарита. Подправките като храна и лекарство. 2 издание. Медицина и физкултура, 1990. с. 27.
  2. Боева, Ана, Нонинска, Лиляна, Цанова, Маргарита. Подправките като храна и лекарство. 2 издание. Медицина и физкултура, 1990. с. 27.