Уасаби

Уасаби
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Малвиди (malvids)
разред:Brassicales
семейство:Кръстоцветни (Brassicaceae)
триб:Eutremeae
род:Eutrema
вид:Уасаби (E. japonicum)
Научно наименование
Koidz., 1930
Синоними
  • Wasabia japonica Matsum., 1912
  • Lunaria japonica Miq., 1865
Уасаби в Общомедия
[ редактиране ]

Уасаби или японски хрян (на японски: 山葵; на латински: Eutrema japonicum) е вид растение от семейство Кръстоцветни (Brassicaceae), единствен представител на род Eutrema.

От неговото стъбло се прави люта зелена паста, която се използва за производството на силно лютивата зелена горчица уасаби, която се използва като подправка към японските оризови рула „Суши“.

Тъй като уасабито се отглежда трудно, този скъп продукт извън Япония обикновено се заменя със смес от хрян (която японците понякога наричат ​​„западното уасаби“[1]), сарепска горчица и зелен хранителен оцветител.[2]

Разпространение

Растението се среща в диворастящо състояние по планинските речни долини на Япония.

Употреба

Уасаби
Стъбла от уасаби

Уасаби обикновено се продава като стъбло, което се стърже преди употреба, или като готова паста.[3][4] Веднъж приготвеното като паста, уасабито си губи аромата за около 15 минути, ако остане непокрито.[5] Пресните му листа, които са лютиви, също могат да се консумират.

Първоначалната силна миризма на уасабито се дължи на съединението алилизотиоцианид.

Най-често се използва като подправка за суши. За разлика от сосовете, които са базирани на екстракт от чили, лютивият ефект при уасабито е изключително силен.

Хранителна стойност

Хранителна стойност за 100 грама хранителен продукт:

  • Калории – 109 g
  • Мазнини – 0,63 g
  • Въглехидрати – 23 g
  • Протеини – 4,8 g
  • Целулоза – 7,8 g
  • Натрий – 17 mg
  • Калий – 568 mg
  • Калций – 128 mg
  • Желязо – 1 mg
  • Магнезий – 69 mg
  • Витамин C – 41,9 mg
  • Витамин B6 – 0,3 mg

Култивиране

Малко места са подходящи за широкомащабно отглеждане на уасаби, а отглеждането е трудно дори при идеални условия. В Япония растението се отглежда в следните региони:

  • Полуостров Изу, в префектура Шизуока.
  • Префектура Нагано, включително фермата Daio Wasabi Farm в Азумино; популярна туристическа атракция и най-голямата селскостопанска градина за Уасаби.
  • Префектура Ивате.
  • Префектура Шимане, известна като Хикими Уасаби.
Производството на уасаби в Япония за 2016 (метричен тон)
Префектура Отглеждани във вода Отглеждани в почва Общо
Стъбло Листа Стъбло Листа Стъбло Листа Общо
Нагано 226,9 611,4 2,7 14,7 229,6 626,1 855,7
Ивате 8,2 5,5 16,0 488,4 24,2 493,9 518,1
Шизуока 237,9 129,2 - 138,1 237,9 267,3 505,2
Кочи 0,1 0,1 26,7 45,8 26,8 45,9 72,7
Шимане 3,5 1,7 1,8 42,5 5,3 44,2 49,5
Оита 0,1 0,6 38,8 9,5 38,9 10,1 49,0
Други 32,9 59,7 46,4 76,3 79,3 136,0 215,3
Общо 509,6 808,2 132,4 815,3 642,0 1623,5 2265,5

Също така има многобройни съоръжения за изкуствено култивиране на север като Хокайдо и на юг като Кюшу. Тъй като търсенето на уасаби е много голямо, Япония внася от Тайван, Корея, Израел, Тайланд и Нова Зеландия. В Северна Америка фирмите, отглеждащи уасаби, са значително по-малко, a в Обединеното кралство единственият производител е в Дорсет и Хемпшир.

Източници

  1. Small, E., P. M. Catling. Wasabi (Wasabia japonica) — A hot crop from cold mountains // Biodiversity 5.2 (2004): 29-32.(англ.)
  2. Rodriguez, Georgina. Micropropagation of wasabi (Wasabia japonica) and identification of pathogens affecting plant growth and quality Архив на оригинала от 2022-02-08 в Wayback Machine.. Diss. Dept. of Biological Sciences-Simon Fraser University, 2007.(англ.) С. 2.
  3. One chefs return home and adventures rediscovering the culinary delights of Tasmania // Tassie Chef. Посетен на 9 август 2016. (на английски)
  4. Preparing, Using and Storing Fresh Wasabi // Shima Wasabi. Архивиран от оригинала на 2014-07-29. Посетен на 9 август 2016. (на английски)
  5. Wasabi: In condiments, horseradish stands in for the real thing | Science & Technology // Chemical & Engineering News, 22 март 2010. p. 48. Посетен на 9 август 2016. (на английски)